– Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?

Изправил се студент и смело отвърнал:

– Да, създадено е от Бога.

– Значи Бог е създал всичко?

– Да, сър – потвърдил отново студентът.

Професорът продължил:

– Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува. Така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло – тържествуващо обобщил професорът.

Аудиторията притихнала след този отговор, а професорът изглеждал все по-доволен от себе си, че за пореден път доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Тогава друг студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос. Изправил се и попитал:

– Професоре, а студ съществува ли?

– Що за въпрос, разбира се че съществува! На теб никога ли не ти е било студено?

Залата се разшумяла, чули се смях и подигравки към младежа, но той продължил:

– Всъщност, в съответствие със законите на физиката студ не съществува. Това, което ние възприемаме като студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина – обобщил студентът и продължил:

– Професоре, а тъмнина съществува ли?

– Да, съществува. – леко разколебано отвърнал този път професорът.

Студентът го прекъснал:

– Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие, измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.

Накрая студентът попитал отново професора:

-Сър, а злото съществува ли?

Този път професорът отговорил смутено:

– Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.

На което студентът отвърнал:

– Злото не съществува, сър. Само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината – думи, създадени от човека, да обозначат отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват както топлината и светлината. Злото – това е резултатът от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.

Тук професорът мълчаливо седнал на мястото си.
А името на младия студент било Алберт Айнщайн.