Тази статия е провокирана от коментарите във Facebook под обява за работа, в която търсим продавач/ка за един от обектите на фирма, в която съм съдружник. За да разберете каква е моята философия при наемането на служители, дали 1,100 лева е ниска заплата и кое е първо: парите или резултатите, отделете 10-ина минути, за да прочетете този материал. Ще очаквам и вашето мнение по въпроса.

Много или малко са 1,100 лева като заплата

Конкретният повод за коментарите беше обява за продавач/ка на бързи закуски в София, която работи 2/2 дни и сме обявили заплата от 40 до 50 лева брутно възнаграждение на ден, като има безплатна храна и процент от оборота при постигане на определени резултати. Ако приравним тази заплата към нормалните 22 работни дни, това прави брутна заплата от 1,100 лева + 132 лева за храна, или общо 1,232 лева.

Много или малко са тези пари?

Това има значение само за хората в този бранш (където това е заплата над средната). Аз като икономист знам, че цената на даден актив (какъвто е труда) се определя от търсенето и предлагането му на пазара. Тъй като си говоря с колеги и клиенти, които са в сферата на ресторантьорството, знам, че заплатите на продавачи, бармани и сервитьори варират в широки граници и могат да достигнат 2,000 и повече лева чиста заплата на месец за добри професионалисти с опит.

Да се върнем на размера на заплатата. Моето първо възнаграждение беше 203.50 лева чисто през 2003 година. Тогава курсът на американския долар беше 1.80 лева за долар, а сега е 1.82, така че нещата не са променили много. Първата ми работа беше в банка като кредитен експерт, за което се изискваше висше образование и се носеше голяма отговорност. Явно съм бил голям балък щом съм се съгласил да работя за 113 долара на месец, а сега близо 550 долара са малко за продавач на бързи закуски.

Някои ще кажат, че пазарът на труда се е променил. Не особено. Когато аз кандидатствах за тази работа, трябваше да се преборя с над 100 кандидати, които бяха одобрени по документи.

Кое е първото – високата заплата или високите резултати?

Когато аз започнах първата си работа (а и при останалите 5), философията ми беше, че се съгласявам на малко по-ниска заплата, но ако постигна желаните резултати, тя ще се увеличи. Така и ставаше. Като кредитен експерт в банка, месечния ми бонус беше по-висок от заплатата само след няколко месеца. В повечето фирми, в които съм работил съм получавал повишение, което е било на база на реалните и измерими резултати, които съм постигал.

За съжаление, повечето хора са на принципа „Ако ми увеличат заплатата, ще започна да работя повече“. Това никога не се получава. Правил съм си експеримент в една от компаниите, където работих. Една служителка от моя екип, която бях „наследил“ се оплакваше непрекъснато, че заплатата ѝ е по-ниска от тази на останалите колеги и затова работи по-малко от тях. На годишното оценяване ѝ писах висока оценка и предложих да ѝ се увеличи заплатата и тя да стане по-висока от тези на другите членове на екипа (като я помолих за конфиденциалност).

Какво мислите се случи?

Въпросната служителка започна да работи дори по-малко. Защо? В нейните очи, тя вече беше нещо като „мини-шеф“ и оставяше останалите „балъци“ да вършат и нейната работа. Тази история е показателна и май не е единствена. И на мен ми се е случвало. Когато получа повишение, това ме „държи“ няколко месеца и после си казвам „Аз си заслужих това повишение, не е дошло даром“ и мотивацията ми спада.

Ако някой иска да ме опровергае, му предлагам сделка: ще му плащаме 2 пъти повече от обявената заплата + %, но искаме да прави 2 пъти по-висок оборот (който е напълно възможен и вече е правен). Ако не се справи с тази задача, заплатата ще е наполовина от тази, която сме определили.

Има ли смелчаци?

Работа си търся, за да се наям…

Защо хората работят? Иска ми се да кажа, че защото им харесва, но над 95% от хората работят по икономически причини – за да имат хляб на масата, покрив над главата, гориво в резервоара на колата и iPhone в джоба. „Човещинка“, както се казва. По същия начин си определят и заплатата, за която да работят. Сметките са горе-долу следните: 300 лева за квартира, 100 лева за сметки, 100 лева за гориво, 300 лева за храна и 200 лева за други. Чували са, че програмистите взимат по 3 бона стартова заплата, а продавачките в МОЛ-а поне 1,000 лева и така в полето очаквана заплата се пише „1,000 лева чисто“ (да не съм по-долу от тези кифли в моловете).

Дотук нещата звучат много добре, но я си представете, че същия този човек е свикнал на маааалко по-висок стандарт – жакузита, манекенки, Слънчака, 5-ца М-Power, салфетки в дискотеки… Той има абсолютно същия опит и знания като някой друг кандидат, но ще иска 5,000 лева стартова заплата. Вие кой ще вземете на работа?

Да помислим като предприемачи. Всеки може да иска каквато си иска заплата и тези искания да са базирани от „толкова са ми разходите“, през „мама ми каза да искам толкова“ до „един приятел получава даже повече“, но каква заплата ще получаваме, освен от търсенето и предлагането, се определя най-вече от добавената стойност за нашия работодател.

Представете си, че има двама кандидати за работа – единия казва, че ще продава по 50 продукта на ден (и може да го докаже) и иска 500 лева, а другия може да продава по 100 продукта на ден (дава и доказателства) и иска 1,000 лева заплата. Кой ще вземете? Всичко зависи от сметките – себестойност на продуктите, марж на печалбата, фиксирани разходи и други, но в 99% от случаите втория кандидат е за предпочитане.

Тайна, майна

Като служител, едно от най-дразнещите неща беше, че в болшинството от обявите за работа няма обявена заплата или дори интервал „от – до“. Получавах любезен отговор от типа „Кандидатствайте и ако преминете всички кръгове, харесаме се взаимно, ще ви споделим цената на Вашия труд“. Пълно безумие. Ако се притесняват, че ще се разбере какви са заплатите в тяхната компания, имам изненада за тях – те вече са обществено достояние. България е малка страна, все пак.

Когато се заех със задачата да наемам персонал за нашите обекти, това беше едно от условията ми – да пишем размера на възнагражденията още в обявите за работа, за да не си губим взаимно времето. Имаме много кандидати, а тези, с които са били одобрени по документи и сме разговаряли лично са съгласни с възнагражденията, които предлагаме.

Разбира се, коментарите във Facebook няма да ме откажат да обявяваме размера на възнаграждението, но ще разширим диапазона му, за да може за всеки кандидат да бъде определена индивидуална заплата, в зависимост от опита и уменията му.

Кой, кой е

При дискусиите в социалните мрежи (особено във Facebook) не знаеш кой с какъв опит е, какви знания има, как са придобити те, и дали просто си чеше езика или наистина е бил в подобна ситуация. При липса на основателни аргументи, това е от решаващо значение дали може да разчитаме на дадено мнение или не.

За да не се получава „Една жена в магазина каза, че…“, ще ви споделя какъв е моят опит с управлението на човешките ресурси, намирането на работа и търсенето на служители. За близо 12 години опит като служител, съм ходил на десетки интервюта. За това време съм сменил 6 компании и 3 различни професии. Като студент съм работил много месеци като общ работник, продавач и барман.

През този период съм наел доста служители, които да работят в моя екип. Участвал съм в реорганизацията на всички HR процеси в две от компаниите, в които съм работил, както и в одити на тази функция. Като одитор съм имал досег до много дружества, техните процеси и заплатите на служителите. Написал съм два наръчника при търсене на работа и наемане на служители, които бяха препечатани от доста медии и станаха едни от най-четените статии при тях. Освен това, имам рубрика в списание Човешки ресурси.

Да не говорим, че във Facebook има коментиращи с псевдоними като Ро Ки, Ко Те, Оле Отвори Очички и други. Не са редки и случаите, в които вместо профилна снимка, има снимка на коте, емблема на футболен отбор или череп. Нямам нищо против тези неща, но не знам човекът, който коментира дали е 16-годишна тийнейджърка или 60-годишна дама, която харесва котки.

И за финал, сигурно е изкушаващо да коментираме дали не са прекалено ниски или високи заплатите на военните пилоти, например, но повечето от нас не са се качвали никога на боен самолет и не може да оценим естеството на работата, напрежението и трудностите в нея.

Автор: Стойне Василев

Източник: http://smartmoney.bg