За жените, които спасяват мъжете

– Ние – мъжете, синко, сме лигльовците на дядо Боже. Особена грижа сме му – голяма и ласкава. Дава ни един ангел за майка и ни изпраща винаги още един – да ни изправи, да ни събере, да ни върне на света. И пак в женски образ.

– Голямата любов?

– Не, момчето ми! Голямата жена. Голямата жена не винаги е голямата любов. А и да ти кажа една тайна- голяма любов няма. Всяка голяма любов е предпоследна, като заповедите в казармата.

– А голямата жена?

– Тя е вторият ангел. Идва в най-тъмната част от живота ти и те спасява. След което ти я изоставяш…Или поне аз така направих.

– Но защо, дядо?!

– Заради младата, заради русата, заради множественото число, заради дълга, заради детето, все заради нещо, сине….

– И пак не разбирам. Защо си изоставил ангела?

– Защото, момче, с ангел се живее трудно. Иска се много кураж, а пък аз съм лигльото на дядо Боже. И като истински лигльо си позволих лукса да се страхувам и да се глезя повечко от необходимото.

– И къде е сега ангелът ти?

– Като всеки ангел- пази ме от разстояние от мен самия, но е достатъчно близо, за да ме спаси бързо, ако се наложи….

Мария Лалева, „Живот в скалите“

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас: