За мнозина раздялата е прекрасна възможност да останат насаме със себе си. Но обикновено тя се асоциира само с болка и разрушение, а не с прекрасна възможност. Неспособността на мъжете ясно да обяснят причините за оттеглянето си принуждава партньорките им да страдат много силно.
За разлика от жените мъжете не са готови да си признаят, че отношенията са се изчерпали. На Адамовците не им достига смелост да приключат връзката достойно и си тръгват мълчаливо.Прекъснати по този начин, за жената отношенията не са завършени психологически. На нея и без това й е по-трудно от на мъжа да продължи нататък сама и да започне да строи живота си отначало като отхвърлена и нежелана жена. Мълчанието на мъжа унижава жената и тя се опитва да заглуши това чувство със свои фантасмагорични хипотези за това, какво точно се е случило. Да оставиш другия без обяснение, означава и да не му оставиш шанс да изрази своята позиция и да разкаже за своите чувства.
„Една сутрин, както обикновено, излязох от дома си и се запътих към офиса, а съпругът ми каза, че ще остане да поработи вкъщи. През деня получих есемес от него: „Отивам си, защото с теб е невъзможно да се живее!“ Повече не го видях.“
Лидия, 32 г., раздяла
след 4-годишен съвместен живот
след 4-годишен съвместен живот
„Мъжът ми изчезна внезапно – просто вечерта излезе да изхвърли боклука и не се върна. Обадих се в полицията, обявих го за издирване… Той се обади след 5 години от Америка, за да поиска да му изпратя пари. На въпроса, защо е постъпил така с мен, не даде никакво обяснение.“
Олга, 45 г., раздяла
след 15-годишен брачен живот
след 15-годишен брачен живот
„Той ми даде ключа от апартамента си веднага след като започнахме да излизаме. Докато веднъж при мен в офиса не дойде неговият шофьор, за да вземе ключовете. Така мъжът на сърцето ми ме информира, че между нас всичко е свършило.“
Елена, 28 г., раздяла
след 2-годишна връзка
след 2-годишна връзка
Тези истории доказват, че за много мъже е трудно да завършат отношенията си цивилизовано. На тях им е сложно да обяснят причините за своето решение. Дори пред психотерапевт те трудно говорят за това. Често се оплакват, че партньорката им създава емоционално напрежение, без да могат да обяснят с подробности какво изпитват и по какви причини. Само след продължителна работа с терапевт те намират сили в себе си да признаят защо всъщност са решили да приключат отношенията си.
В съзнанието ни се е изградила представа, че съвременният мъж трябва да бъде невъзмутим, уверен в себе си, а всяко негово действие – насочено към постигане на резултати. Разривът на отношенията неизбежно е свързан с усещането за личен неуспех. Тези преживявания са изключително дискомфортни за мъжа, защото не отговарят на неговия полов и обществен статус. Затова мъжете се опитват да се разделят максимално бързо и рязко.
Жените не търпят мъже, които не ги устройват
Битува устойчива представа, че разтрогването на отношенията е мъжки приоритет. Кога и защо се е създал този стереотип?
Вероятно обяснението е свързано със стратегията за кратковременно партньорство с една жена, типично за мъжете, които по природа са полигамни (83% от мъжките екземпляри допускат полигамия).
За жената е далеч по-трудно да вземе решение за раздяла, защото тя е моногамна по природа. Пък и след раздялата нейният социален статус се накърнява – перспективата да сключи втори брак е минимална.
Променило ли се е нещо днес? Да. В съвременното общество жените все по-рядко търпят мъже, които не ги устройват, и по една или друга причина (изневяра, пасивност, нежелание на мъжа да помага в домакинството и да се грижи за децата и прочие „прегрешения“) често си тръгват сами или оставят партньора си пред вратата. Това е резултат от по-високия социален статус, който жената си е извоювала в обществото, както и от икономическата й независимост. Освен това обществото днес е далеч по-търпимо към самотните, разведените и неомъжените жени, както и към жените, които често сменят партньорите си.
Черно-бели чувства
Поведението на мъжа, който си тръгва без обяснение, може да се дължи на факта, че той изпитва особен страх от интимността, от прекалено близки отношения с някого. Мисълта да приеме задълго жената до себе си го плаши. Той се чувства уязвим, несигурен и безпомощен като в ранното детство. Това са реакции преди всичко на мъже, които в детството си са имали травматични отношения с майката. Тя не е разбирала потребностите на сина си, била е емоционално хладна с него или извънредно тревожна. Той не е бил любимецът на мама, не се е чувствал желан и в безопасност, когато е бил малко момче. Отсъствието на „хубави“ отношения с майката кара детето от мъжки пол да изпитва към нея противоречиви емоции – то не само я обича, но я и ненавижда. Чувствата са толкова силни, че съзнанието на детето не е в състояние да ги съвмести. По-нататък това противоречие няма да му даде възможност да възприема хората (и в частност жените) цялостно. Ще вижда всекиго в черен или в бял цвят – като безупречно добър или като прекалено и безнадеждно лош.
Мъжете са склонни да възприемат света в черно-бели краски повече от жените. Причината за това се крие пак в отношенията с майка им. От сина си майката често очаква повече, отколкото от дъщеря си – иска да го види силен и разсъдлив, не му позволява да показва чувствата си… В резултат на това у мъжа се формира (съзнателно или несъзнателно) представата, че някои негови чувства и желания са „лоши“ и че не трябва да ги изпитва. Затова в отношенията с жените той ще игнорира всичко, което го тревожи. Това може да продължи дотогава, докато последната капка не прелее чашата. След което спътницата му в живота се превръща мигновено от много добра в страшно лоша. В такива моменти обикновено той предизвиква внезапен разрив на отношенията.
(…)
Кога мъжете проговарят
Всичко се дължи на мозъка
Две са причините, които пречат на мъжете да обличат емоциите и чувствата си в думи. Еволюционно лявото полукълбо на мозъка, отговорно за речта и логическото мислене, се развива с шест месеца закъснение при момчетата. Другата причина се крие в особеностите на възпитанието – момчетата обикновено са възпитавани да стискат зъби, да бъдат силни и да не дават воля на емоциите си. Ето защо те трудно изразяват чувствата си с думи. Освен това е доказано, че мъжката психика не издържа на продължително емоционално напрежение, на каквото спокойно може да издържи женската. За да се предпази от свръхнапрежението, мъжкият мозък включва механизма за… невъзприемане на негативна информация. Когато на момчето му се карат, то просто престава да чува упреците. Колкото по-щастливо и радостно е детството му и ласкаво и внимателно общуването с майката, толкова по-пълноценно ще бъде неговото психическо и емоционално развитие и ще израсте мъж, способен да говори за чувствата си с близки хора.
Тези, които умеят да говорят.
Семейният живот още не е целият живот – това откритие е направил 56-годишният Борис, след като е минал 4-годишен сеанс при психотерапевт. „Имах много доверителни отношения с майка си и ми се струваше невъзможно да се откъсна от нея. Способна да прекъсне тази връзка се оказа жена ми, която в един момент започна да играе ролята на майка ми. Ние живеехме един за друг, срещахме се само с общи приятели. В някакъв момент аз реших, че в такава симбиоза е невъзможно да се диша. И си тръгнах.“
Психоаналитикът помогнал на Борис да разбере, че той е може би не само син и малко дете, но и възрастен мъж и съпруг. Борис се срещнал с жена си и й обяснил причините за случилото се между тях. След като чула тези искрени обяснения, тя била готова да възобнови връзката си с него. Колкото и да е парадоксално, жените намират за по-привлекателни мъжете, които умеят да се разделят, които се държат като зрели хора и са способни да изслушат аргументите на другия. Тези мъже открито говорят за чувствата си, разбираемо формулират причините за своето решение за раздяла. Мъжът, способен да каже „Повече не те обичам“ или „Тръгвам си от теб“, се възприема като този, който знае какво иска и къде отива. Такава откритост в очите на повечето жени го прави истински мъж.
