- Добрата връзка невинаги е шампанско и рози.
Добрата връзка невинаги е шампанско и рози. Тя е процес на раждане, често кърваво и болезнено…„Духовната връзка“ не е задължително връзка, в която двама души непрекъснато се усмихват. За мен „духовен“ означава преди всичко „истински“… И така, ние създаваме връзки за съвместна работа. Истинска работа може да има само при наличието на непреклонна честност. Всички копнеем за нея, но се боим да общуваме честно с другите от страх, че ще ни изоставят, когато видят какви сме в действителност.
Урокът за пълноценната връзка тук се нарича „непреклонна честност“. Разбрах, че всеки път, когато се объркам от твърде многото теория по въпроса за любовта и как се обича „правилно“ или се усещам заседнала във връзката си, нищо друго не ми помага, освен да си задам въпроса „Ако бях тотално искрена със себе си и изразявах напълно открито начина, по който се чувствам, това щеше ли да съвпадне с начина, по който в момента се държа?“ И ако открия разлика между тези двете, вече знам какво да направя, за да се почувствам по-добре. Искреността е отговорът. Това е духовният отговор… „Духовен“ означава да си преди всичко „истински“. Просто бъдете себе си, бъдете истински във връзките си. И всичко ще се подреди по най-добрия начин…
- Проблемът не е, че срещаш неподходящи мъже. Проблемът е, че им даваш телефона си.
Жените понякога ме питат: „Мериън, защо винаги срещам мъже, които злоупотребяват с чувствата ми?“ Отговорът ми най-често е следният: „Проблемът не е в това, че ги срещаш, а в това, че им даваш телефона си.” Проблемът, с други думи, не е, че привличаме определен вид хора, а че изпитваме влечение към определен вид хора. Например, някой който злоупотребява с чувствата ни, може да ни напомни за единия или за двамата ни родители. „Излъчва отдалеченост и леко неодобрение – тук ще се чувствам като у дома си.“ В такъв случай проблемът не е, че ни причиняват болка, а че ние се чувстваме удобно с нея. Добре позната ни е.
В този момент имате възможност да промените модела на влюбване като осъзнаете към какъв тип мъже/жени обикновено сте привлечени…. Така че, следващият път да помислите малко, преди да им дадете телефона си! Защото отговорността е наша – както за болката, така и за щастието в живота ни. Това е един от основните уроци на любовта.
- Търсим идеален партньор, а не осъзнаваме, че човекът срещу нас е точно такъв
Когато сме сами, егото представя нещата така, сякаш цялата болка би изчезнала, ако имахме приятел или приятелка. Но ако една връзка се задържи, тя ще извади на повърхността, колкото може повече от нашата екзистенциална болка. Това е част от смисъла й. Тя ще изисква цялата наша способност за съчувствие, одобрение, освобождаване, опрощаване и себеотрицание… Взаимоотношенията не могат да отстранят болката. Единственото нещо, което „отстранява болката“, е лекуването на причинителите й. Не липсата на други хора причинява болка в живота ни, а онова, което правим с тях, когато ги има…А това, което правим, е, когато се влюбим, да виждаме другия съвършен – какъвто той реално е на едно духовно ниво. Но изведнъж съвършенството, което зърнахме на духовно ниво, се проектира на физическо ниво. Вместо да осъзнаем, че духовното съвършенство и физическото, материалното несъвършенство съществуват едновременно, ние започваме да търсим материално, физическо съвършенство…И другият престава да бъде човешко същество. Идеализираме се един друг, а когато някой не се припокрива с идеала, сме разочаровани. Отхвърлянето на другия само защото е човешко същество се е превърнало в колективна невроза. Хората питат: „Кога ще се появи моята сродна душа?“. Но молитвата за подходящия човек е безполезна, ако не сме готови да го приемем. Сродните ни души са човешки същества, съвсем като нас, и минават през естествения процес на израстване… Любовта е навсякъде около нас. Егото ни пречи да осъзнаем присъствието на любовта. Идеята, че съществува идеален човек, който още не се е появил, е най-голямата преграда.
Наистина ми харесва да гледам по този начин на връзките, защото това ми дава сила и ми напомня, че ключът за щастието е вътре в мен. Ако съм във връзка, тази нагласа ми напомня да обичам партньора си такъв, какъвто е, а когато не съм – да практикувам обичта към себе си, такава, каквато съм. Всъщност, тези двете не могат да се разделят – в партньорството дори повече, отколкото, когато съм сама, ми се налага да се обичам с всичките си несъвършенства, защото често реакциите на моя партньор бъркат точно в слабите ми места и понякога се налага да мобилизирам всички възможни запаси на безусловна любов към себе си, които имам, за да се справя. Затова вижте дали нямате твърде високи изисквания към себе си и към вашия партньор, които ви пречат да се насладите на връзката си такава, каквато е – съвършена в несъвършените си материални форми.
- От истинската връзка боли…
Като храмове на изцелението, взаимоотношенията ни наподобяват на пътуване към Божествения лекарски кабинет. Как би могъл да ни помогне лекарят, ако не му покажем своите рани? Преди да бъдат излекувани, гнездата на нашия страх трябва да бъдат разкрити. Ако една връзка ни позволява да избягваме своите неизлекувани болки, ние се крием в нея, а не израстваме. Вселената няма да подкрепи това. Егото смята за идеална онази връзка, в която всички показват своето съвършено лице. Но това не е необходимо, защото демонстрацията на сила невинаги е проява на честност. Тя не винаги е верен израз на истинската ни същност… Бог и егото имат съвършено различни представи за „добрата връзка“. За егото добра е тази връзка, в която другият се държи така, както ние искаме, и никога не ни настъпва по мазолите и не засяга чувствителните ни места. Но ако връзката има за цел да подпомага израстването ни, тя го прави по най-различни начини; изкарва ни насила от нашата ограничена толерантност и неспособност да обичаме. Докато хората не могат да се държат, както намерят за добре, без това да разклаща вътрешния им мир, те не са свързани със Светия Дух.
Взаимоотношенията са средство, с което можем да се невротизираме, но са и възможност да се излекуваме. Зависи как подхождаме към тях – през претенциите на Егото или през вярванията за святата любов. Знам, че интимните връзки са полето, в което получаваме най-големите си рани. Но и че те са мястото, в което можем да ги излекуваме. Как? Като покажем своята уязвимост пред другия и не се правим на по-силни и съвършени, отколкото сме. Това е доста трудно, но на мен ми помага в този случай, като си казвам. „Най-много да ме заболи. А това, което ще го боли, ще бъде егото ми. Така че – нека да го боли.“ И решавам да рискувам… Наистина си струва! Опитайте и вие…
- Ако влакът не спре на вашата гара, значи просто не е вашият влак.
Страховете във взаимоотношенията обикновено се коренят в предварителните ни планове за другия или връзката. Не е наша работа да се опитваме да превръщаме връзката в това, което смятаме, че трябва да бъде. Ако някой не се държи като велик романтичен любовник, вероятно не е предвидено за нас той да бъде такъв. Това не го прави неподходящ. Не всяка връзка е предназначено да бъде единствено любовно приключение: ако влакът не спре на вашата гара, значи просто не е вашият влак. Егото иска да използва връзката, за да задоволи определените от нас потребности; Светият Дух се моли връзката да се използва от Бог в услуга на неговите цели. А неговата цел винаги е да се научим да обичаме по-искрено другите. Обичаме искрено, когато оставим другите да бъдат такива, каквито са. Егото търси близост чрез контрол и вина. Светият дух търси близост чрез одобрение и свобода. В святата връзка ние не се опитваме да променим човека, а да видим красотата му. Нашата молитва става: „Господи, махни везните, които са пред очите ми. Помогни ми да видя красотата на ближния си.“ Неспособността да приемем хората такива, каквито са, е причина за болка в една връзка.
Приемете ли другите такива, каквито са? Възможно е да си мислите „Ами, аз ги приемам!“ Помислете, обаче, още веднъж. Често това, което си мислим, не съвпада с това, което е в действителност. Не, защото не се стараем да сме искрени, а просто защото несъзнаваната част от нас е несъразмерно по-голяма от осъзнаваната… Възможно е да си помислите и друго нещо „Аз ги приемам, но всъщност искам да им помогна да се променят към по-добро.“ Това, обаче, не е приемане! Това е налагане на нашата гледна точка над другия за това, какво е най-добро за него, но според нас. А това не е любов. Парадоксът на промяната във връзките ни с другите е, че точно, когато наистина ги приемем такива, каквито са, те започват да се променят – не според нашите очаквания, а съобразно нуждите и уникалността на собствената си природа. Но се променят! Урокът на приемането е един от най-базисните уроци в любовта – приятно учене!
Цитираните откъси са от книгата:
Завръщане към любовта – Мериън Уилямсън, marianne.com
Издателство: Аратрон, aratron.org
