Автор: Джудит Кусел

Тя не чака мъжете да утвърдят нейната стойност. Нито умолява да бъде обичана заради душата и цялото си същество, защото разбира, че душата й е безгранично свързана с всичко, което е. Тя чувства силно и дълбоко, защото е точно онова сърдечно Същество, което твори с огромна любов, и всички, до чиито животи се докосва тя, могат да пият от този вечен фонтан и да намерят любовта, която се изразява по безбройни начини.

Тя обича това, което прави, и прави това, което обича. Не чака одобрението на другите, защото разбира, че тя е уникална и специална и е необходимо да живее от своите сърце и душа и да изразява това, което тя истински е. Дали другите ще разберат това или не, не е нейна работа. Нейната работа е да живее живота си по най-добрия възможен начин с всичко, което е, и с всичко, което се стреми да бъде. Останалото тя оставя във Висши ръце.

Тя приема изобилието във всичките му форми и знае, че има повече от достатъчно за всички. Прилага закона на балансираното даване и получаване, преброява своите благословии всеки един ден и благославя всеки, когото срещне, както и цялата Земя, и Небето. Не я е страх да бъде не от този свят, защото винаги е знаела, че тази планета не е изначалният неин дом и че тя принадлежи сред галактиките, звездите и безкрайните селения, за които земляните отдавна са забравили, че са живеели някога там.

Тя разговаря с ангели, архангели и други същества от невидимия свят, защото знае, че те са точно толкова реални, колкото и физическите земни по-плътни сфери. Защото тя помни дълбоко в сърцето и душата си онези времена, когато тихо е проливала сълзи, които никой никога не е виждал. Имало е времена, когато бездната на отчаянието е извиквала дълбоката нощ на душата и тя не е имала къде да отиде, нито на кого да се довери и да сподели, но нейните ангели пазители, Бог, всички архангели и нейните висши водачи са били до нея да й помагат и тя винаги ще помни това. Затова тя не чака да дойдат трудни времена, а ги моли всеки един ден да бъдат с нея и да я напътстват при всяка стъпка.

Тя знае неща, които никой мъж някога ще знае, нито ще разбере, затова тя вярва на своето вътрешно знание, виждане, чуване и интуиция, защото те винаги са правилни. Тя отдавна се е научила, че ако ги пренебрегне, в крайна сметка ще си навлече беда. Днес тя просто вярва на това, което й се дава, дори понякога все още да не вижда по-голямата картина. Тя има знание и вътрешна визия, носи мъдростта на всички години дълбоко вътре в себе си, а от нея извира любов, потапяща все по-надълбоко в мистичните, магични и вечни чудеса на живота и отвъд земното. Тя иска да знае как действа всичко, което е, и това, което се намира отвъд. Не я е страх да изследва нещата отвъд нормата и вярва, че каквото й се даде, е истината, защото тя търси своята собствена истина – истината на своята душа.

Тя е заобичала себе си заради всичко, което е, и се учи да обича всяка чупка, сухожилие, мускул, бръчица и клетка в тялото си, защото най-накрая осъзнава какъв дар е свещеният храм, даден от Бог/Богинята, и тя е благодарна за всяка една част от него. Тя се награждава с време, в което обгрижва себе си, отвътре и отвън, и не се скъпи да си позволи време за себе си, време просто да е!

Тя е изпълнена с трепет към живота и със самия дар на живота. Не слуша пропагандата, нито погрешните преувеличения, или погрешните образи на това как жената би трябвало да изглежда и каква би трябвало да бъде. Тя е спряла да сравнява себе си с другите и да се засипва с изпепеляваща самокритика, а вместо това поглежда надълбоко в своята собствена душа, за да види какво е истинно за нея самата, и почита тялото си като свещено, специално и уникално по своя собствен красив начин. Защото всички са красиви по свой собствен начин, всичко е създадено уникално и никой не е сътворен по-добре от някой друг – Бог/Богинята са ни направили съвършени, цялостни и пълноценни и нищо не липсва.

И когато някой мъж (или жена) се опитва да я вкара в капана на съревнованието с другите, тя просто тихо се усмихва и върви по своя собствен път. Все пак тя е Богинята, която обхваща цели измерения със своето вътрешно Същество, и знае, че във всеки един космос има достатъчно място за всички и никой не е нужно да се състезава за внимание и за своето собствено място под Централните слънца, защото Бог/Богинята са създали обширните простори на небесата и всичко отвъд тях, а там нейната душа не познава състезания, тъй като всичко е съвършено положено на точното място, където е необходимо да бъде.

Сега тя е съзнателна за своето собствено свещено място – утробата – нейният най-ценен и най-красив дар на женствеността, дар за нея и за любовта. Тя обича себе си, грижи се за себе си и извършва необходимата работа, за да се излекува и да освободи всички емоционални негативни кукички и връзки като моли Архангел Михаил редовно да прерязва всички тях. Тя се освобождава от всеки емоционален товар и отказва да мъкне повече със себе си бремето на сегашното си минало, всички минали животи и товарите на своите предци.

Тя се учи да лети необременена и свободна. Знае да обича дълбоко и силно – когато обича, тя дава всичко от себе си, просто защото не би могла да даде по-малко, нито пък да бъде друга. Но отказва да позволява на когото и да е да я третира като изтривалка, като втора или трета класа или като неодушевен предмет, защото тя знае, че границите са здравословни и е усвоила изящното изкуство на самоуважението, собствената стойност и любовта към себе си. Тъй като сега тя почита своята собствена душа, нейното сияние и най-съкровеното си място, тя подбира внимателно и разсъдливо кого ще допусне до това най-съкровено място. Тя вече не проси трохички, отказва да се промени и да изгуби себе си, заради който и да било мъж, нито пък допуска хора, които не са на нейната честота, в своите енергийни полета.

Тя се е научила, че е способна да извърви пътя си сама със своята собствена сила и не е нужно да остава без сила, давайки я на някого, който не вижда вътрешната й красота и не иска да бъде с нея както тя е готова – със своята оголена и уязвима същност, със своите отворени сърце и душа, без да се крие. Ако той не е способен да се отвори по същия начин, то тогава се появява дисбаланс и в крайна сметка тя разбира, че там, където някой е много, а другият прекалено малко, се появява болка. Това не значи, че тя не иска да бъде във взаимоотношение, просто тя най-накрая разбира цялостта на своята женственост и цялостта и силата на Богинята в нея.

Източник: judithkusel.com
Превод: Емилия Цанева