Мелницата на живота я е смляла на фин прах, а тя събрана в цялост отново, преоткрита и оцеляла след всичко това, най-накрая разбира, че силата й се крие в нейната автентичност, истинност, вяра, вътрешна сила, вътрешна красота, в нейното любящо сърце, в способността й да язди бурите и в крайна сметка да остава цяла. Никога не е оставала без покрив над главата, легло и храна, защото е носена на крилете на ангели и тя знае със сигурност, че никога не е изоставена, нито сама.

Сега тя предявява своята пълна Божественост и всичко, което е. Вече не бяга от силата на женствеността, а я приема изцяло. Тя стои безстрашна и здраво вкоренена в Майката Земя, както е здраво свързана с Божествения космос и всичко, което е и някога ще бъде, затова не се нуждае от външно утвърждение. Тя е всичко. Затова тя е лоялна и обича неудържимо с цялото си сърце, ум, душа, дух, тяло и същество мъжа, който не се страхува да я обича по същия начин. Мъжът, който желае да я обича изцяло и не бяга от нейната сила, а сам е встъпил изцяло в своята собствена мъжественост и сила. Тя не иска полумъж или несъзнателен мъж, тя иска той да бъде изцяло съзнателен заедно с нея, без значение дали я разбира или не.

Не е нужно любовта да се разбира, по-добре е да се чувства и изживява във всеки миг с всеки един дъх, отвъд всичко, което е, в мистичното, където човек твори нови пътешествия и начини на свързване и съществуване, което я превръща в истинска любов. Когато тя пребивава в цялостта и величието на своята собствена женственост и все пак е отворена, уязвима, автентична, истинска, честна и обича с по-висшата любов на душата и той също е в своята цялост, величие, уязвимост, автентичност, истинност, честност, без маски, то тогава двамата са заедно във величието и красотата на своята душа и могат да се срещнат като равни, като партньори, души в баланс и заедно да създадат нещо удивително.

Те разбират, че не се състезават един с друг, не воюват, не се дърпат в различни посоки, нито пък си причиняват болка един на друг, а най-накрая осъзнават, че призванието и мисията на техните души са по-велики от сбора на частите. Те се срещат на толкова много нива и са предназначени да работят заедно в тандем, в партньорство, а на външен план се движат в една посока, споделяйки общата визия да повдигнат съзнанието на Съществото и да работят за по-висшето добро на всички.

Те имат свободата да създават нови и по-велики нива на любов във взаимоотношенията си, без единият да бъде погълнат от другия, а всеки от тях по равно е встъпил в своята сила и в любовта.

Да ходиш с любов, да говориш с любов, да партнираш с любов. Това не значи, че там няма фойерверки, светкавици и гръмотевици, както и времена, в които дъждът измокря всичко, но те са достатъчно зрели, за да яздят бурите и наистина да впрегнат вътрешната сила на душите си, като в резултат открият, че всичко това ги е свързало дори още по-силно и те най-накрая разбират огромния дар на истинската любов.

Тя най-накрая си е дошла вкъщи, в място на спокойствие дълбоко вътре в себе си. В процеса е изгубила всичко – работа, дом, семейство, приятели. Старият живот се е разпаднал на парчета от самото си ядро. Но тя е достигнала до дълбока вътрешна принадлежност, вътрешен мир и любов, която кара всички измерения и форми да вибрират.

Тя осъзнава, че щастието е нещо дълбоко вътре в нея и вече не го търси извън себе си. Тя знае, че е цялостна и затова няма нужда от някого, който да запълни тази празнота, защото празнотата вече я няма. Сега тя обича с любов по-дълбока и по-мъдра, защото това е любов от душата. Тя може да бъде всичко, което си пожелае да бъде, даже и повече. Тя се учи да лети високо като орел и да се рее дори още по-високо от него в галактическите и космическите пространства. Тя не познава прегради.

И един ден се появява той – нейният орел, нейният партньор, и те летят, реят се и танцуват танца на любовта. Тя открива, че си пасват и започва да лети високо над него, а той лети под нея. Тя затваря крила и се оставя да падне, а той я хваща със своите крила, както тя му се е доверила, че ще направи. Тогава сменят местата си и той се оставя да падне, а тя го хваща със своите крила.

С абсолютно доверие, уважение и дълбоко почитане на душата на другия, те сега се събират на по-висши и по-велики нива от преди – не поради всички белези, тъмни нощи на душата и всичко останало, а по-скоро въпреки всички тях. Тези белези от битки са добре заслужени от душите им, за да могат в крайна сметка да обичат на много по-дълбоко и истинско ниво и да изживеят трансцедентната вселенска любов между божествения мъж и божествената жена и истинското състояние на блаженство.

И един ден тя стои на високата планина и благодари на Майката Земя, че й е дала живот, че й е дала това тяло за един миг от вечността, за да усети живота на планетата Земя. Благодари на Богинята за това, че я учи как да встъпи в собствената си сила и й е разкрила начина да танцува в собствената си красива и дълбока женственост, както и за това, че й е дала възможност най-накрая да разбере огромния подарък на живота в тази форма. А когато издига ръцете си към небесата и повдига лицето си към слънцето, една след друга вълни от енергията на любовта пробягват през нея и се излъчват навън към космичната цялост.

Тя най-накрая си е дошла вкъщи.
Тя.
Всичко, което е.
Едно.

Източник: judithkusel.com
Превод: Емилия Цанева