Според Асоциацията на Британското психично здраве 29% от жените са били подлагани на лечение, докато при мъжете този процент е 17.

Типовете психични заболявания също си имат полово разпределение – жените е по-вероятно да страдат от депресия и безпокойство, докато проблемите при мъжете са свързани обикновено със злоупотреба с наркотични вещества. Но спорът какво наистина стои зад това неравенство и дали е отражение на това, което наистина се случва, се води с години.

Всяко научно изследване, което се опитва да раздели дадена тема според половата принадлежност, носи риск от обвинения в сексизъм – а псхичните заболявания сами по себе си са тема табу и без това допълнително усложняване.

Да открием първоизточника на разделението по полове е сложен въпрос – яйцето ли е първо или кокошката? Наистина ли жените страдат повече от психични заболявания от мъжете или просто общуват повече със своя лекар? Дали страдат, защото очакваме това от тях, или са физически предразположени и социално уязвими? Или комбинация от двете?

Професор Даниел Фриймън, експерт от Университета в Оксфорд, казва че най-добрият тест, проведен по проблема, показва че 35% от жените имат склонност към психични заболявания, за сметка на 30% от мъжете.

Какво всъщност се случва? Съществуват осем фактора, които определят защо жените търсят по-често помощ от специалист за своето психично състояние от мъжете.

1. Мъжете по-рядко биха потърсили помощ.
Жените са по-склонни да споделят, за разлика от мъжете, които изпитват затруднения да изразяват чувствата си.

“Не можем да знаем точно колко мъже не са се оплакали от психологични проблеми”. Професор Фриймън представя изследване за страховете при мъжете и жените, което показва, че мъжете снижават нивата си на страх пред изследващия специалист, предимно защото искат да изглеждат по-мъжествени и по-малко уязвими. Жените са по-склонни да потърсят помощ и искат да са наясно с  диагнозата си, което може да наклони везните за реалните резултати от изследването.

2. Жените срещат повече социален натиск.
Депресията и безпокойството не са просто физическа диагноза – докато генетичната предразположеност играе роля, те често са продукт на промените и стреса от околната среда. Специалистите твърдят, че огромния натиск върху жените в днешното общество е основен фактор за тяхната предразположеност към психични заболявания.

“Все по-често се очаква от жените да са успешни на работното си място, да са домакини, и победители – и всичко това, докато поддържат перфектна форма и са безупречно облечени. В същото време получават ниско възнаграждение и малко правомощия. Включваме в сметките и това, че домакинската работа се подценява, че на жените се заплаща по-малко, което поставя трудности пред издигането им в кариерата. Трябва да жонглират между няколко роли и са затрупани със снимки на перфектни жени. Щеше да е изненадващо, ако за това не се заплащаше съответната емоционална цена”.

Вдигаме завесата и на проблеми като сексизма и женомразството, които слагат своя отпечатък върху женското здраве. Животът под постоянни заплахи от сексуално насилие предизвиква у жените страх и стрес. “Съществуването в състояние на свръхбдителност има негативно въздействие, и вдига нивата на психично изтощение”.

3. За жените е по-вероятно да са бедни и/или жертви на насилие.
Ако добавим към ежедневния стрес на жените и вероятността да живеят в среда, изпълнена с мизерия и насилие, можем да създадем един доста токсичен коктейл за депресия и тревожни разстройства. Гледайки новините, разбираме, че има повече жени, засегнати от бедност и мизерия. Изследване от 1990 г. сочи, че стресът от бедността и лишенията е свързан с развитието на психични заболявания, а уязвимостта на жените ги излага на директен риск.

Жените, за жалост, е по-вероятно да станат жертви на насилие, особено през детството си. “Има редица социални и психологични фактори, които влияят на жените и помагат да видим разликата при половото разделение на психичните заболявания”. Най-очевидният пример е детското сексуално насилие.

Американското министерство на правосъдието предоставя данни за 62 939 случая на сексуално посегателство над деца през 2012 – и 7% от момичетата между 5-8 клас съобщават, че са преживели сексуално насилие през живота си. Това носи доста сериозен риск за развитие на депресия в по-късен етап от живота.

4. Жените имат по-натрапчиво мислене.
Това означава, че непрекъснато анализират и си повтарят някаква мисъл. Когато непрестанно ровиш в ума си, несъмнено ще изпаднеш в дупка.

Жените са по-склонни да имат натрапливи мисли от мъжете, въпреки че причините за това все още не са изяснени. Някои смятат, че това е така заради поемането на по-голяма отговорност при отношенията с хората, докато други твърдят, че е поради липса на умения или липса на вяра в себе си.

5. Жените трябва да се справят с повече хормонални промени.
Потенциален рисков фактор за депресия е промяната на хормоналните нива в тялото. Хормоналният дисбаланс създава бъркотия в настроенията, особено когато говорим за хормоните кортизол, естроген и прогестерон. Жените имат много повече хормонални приливи и отливи през живота си, като започнем от юношеството, минем през бременността, раждането и менопаузата. Това очевидно е досадно, но вярно. Също така живеят по-дълго от мъжете, от което следва че имат повече време да развият депресия. Напред!

6. Психичното здраве само по себе си е разделено на полов принцип.
Все още виждаме жената като по-нестабилна от мъжа. Това е факт – и е потвърден от медиите и развлекателния бизнес. Сексизмът в тази област предопределя и развитието на психичните заболявания; изследване от 2009 г. разкрива, че субективирането на сексистки идеи води директно жените към емоционално безпокойство.

Стереотипите относно психическата стабилност според половете – че жените са по-емоционално интелигентни и склонни към емпатия, докато мъжете са по-рационални и емоционално резервирани – също може да са предопределящи. Вярването, че мъжете не могат да се справят с емоциите си, може да допринася за алкохолната зависимост при тях и високия процент самоубийства: те не вярват, че знаят как да се справят и не искат да потърсят помощ. От друга страна увереността на жените в тяхната емоционална интелигентност може да доведе до поемане на отговорността за взаимоотношенията, което подхранва задълбочаването в мисли и нуждата от подлагане на лечение.

7. Жените са в по-голяма степен генетично предразположени към психични заболявания.
Преди да заровиш лице в шепите си и да почнеш да плачеш неистово, прочети това: според изследване от 2001 г., проведено сред 2974 двойки близнаци, е установено, че ако единият от близнаците страда от депресия, неговият генетично идентичен близнак (със 100% еднаквост в ДНК-то) също ще страда от депресия, докато при разнояйчните близнаци това не е така. Следователно депресията има генетична основа – и изследването показва, че при жените близнаци депресията е по-вероятна отколкото при мъжете.

Почти е установен генетичния код, причина за депресията. Изследване от 2011 г. разкри генетични вариации на една хромозома, които са свързани с няколко вида депресии, но няма информация дали се проявяват по-често у жените или у мъжете. А една хромозома не може да разкрие цялата истина.

8. Женският мозък реагира по различен начин на стреса.
Интересно изследване от 2010 г. разкри, че жените не само са подложени на повече стрес в ежедневието си, но и мозъците им се справят с него по различен начин от мъжете – заради специфичен хормон на стреса. Женските плъхове, използвани за изследването, били подложени на стрес и хормонът останал активен в мозъка, причинявайки хаос – докато мъжките плъхове имали способността да блокират действието на хормона. Резултатът? Женските плъхове останали стресирани и неспокойни за по-дълго, докато мъжките постепенно се приспособили и дори започнали да ядат вкусната храна, дадена им в лабораторията. Ако това изследване се съотнесе към хората, ще обясни много неща.

Професор Фриймън смята, че изследването е от изключително значение. “Ако мислим за стреса като за чук, който удря в камък, понякога емоционалните сътресения, които жените преживяват, може да са особено силни (като например сексуално насилие в детството), по-упорити (тежестта на социалното бреме), и разглеждани от различни страни (като взаимоотношенията). Това обяснява защо жените имат повече психични проблеми от мъжете. Но къде ще се счупи камъка – или откъде ще започне психичното заболяване – може да е и психологична, и биологична обусловеност.

Затова следващия път, когато ви кажат, че жените са луди, кажете им, че вината не е точно тяхна – причината са обществото, гените, мизерията, хормоните и натрапливото мислене. Това ще затвори устите на недоброжелателите.

Източник: bustle.com