Ейбрахам Маслоу, представител на хуманистичната психология, казва, че “музикантът трябва да прави музика, художникът трябва да рисува, а поетът трябва да пише, ако иска да бъде в крайна сметка в мир със себе си”. Тоест, истинската наслада идва тогава, когато живеем живот, който е в пълна хармония с нашата същност, и имаме възможност да използваме своите силни страни, таланти и интереси.

Въпреки че това изглежда толкова логично и естествено, според психотерапевтите много хора живеят с усещането, че битието им по никакъв начин не съответства на това, което са, и често именно този емоционален дискомфорт ги кара да потърсят професионална подкрепа. Те се връщат назад в миналото си, чудейки се как са стигнали до този толкова неудовлетворяващ развой на живота си.

Като деца много от нас са насърчавани от родители, учители и други възрастни да преследват определен път в живота. Независимо, че това се случва в детството, тези убеждения не губят силата си дори в зряла възраст, дори когато усещаме, че пътят, който сме избрали, не ни носи удовлетворение и щастие. Ние продължаваме да вървим по него, вярвайки, че така трябва или неосъзнавайки, че имаме пълната свобода да завием в друга посока.

Сред най-честите изявления, споделяни пред терапевти, свързани с този проблем, са:

– Помня как като дете родителите ми показваха огромна радост и обич, когато се справях добре в училище.

– Родителите ми бяха по-любящи и грижовни към мен, когато се държах добре.

– Родителите ми показваха гордост и обич, когато се справях добре в спорта.

„Многочислените проблеми възникват когато се опитваме да оправдаем очакванията на другите, вместо да определим нашите собствени.” – Карл Роджърс

Хората, които биха споделили подобни спомени от детството си, са по-склонни да живеят, преследвайки онези житейски цели, към които смятат, че е редно да се стремят, а не тези, които са близки до собствените им потребности и желания. Възможно е дори да изпитват срам или вина, когато не успяват да следват този “отреден” път или когато проявят мимолетна смелост да се отдадат на мечтите си. Често тези хора живеят с чувство на недоволство и неудовлетворение, с усещането, че са наблюдатели на собствения си живот. Независимо колко успешни сте, колко бляскава кариера и живот сте изградили, ако те не отговарят на вашата същност и мечти, вие винаги ще чувствате празнота и дълбоко вътрешно неудовлетворение.

Здравото психологическо развитие, според друг представител на хуманистичната психология Карл Роджърс, може да се постигне, само когато целите ни в живота са наистина наши.

Роджърс разработва форма на психотерапия, наречена клиент-центрирана терапия, в която хората могат да получат помощ, за да осъзнаят по-добре състоянието си и на свой ред да разберат дали целите, които имат в живота, са техни или са на техните родители или други хора, участващи във възпитанието им. Никога не е твърде късно да станем по-верни на себе си и да вземем решение да водим по-автентичен живот – такъв, в който намираме начин да живеем в хармония със своите собствени желания, силни страни, таланти и интереси.

За някои хора подобна промяна изглежда толкова трудна или невъзможна, че никога не се престрашават да я предприемат. Тайната е да направите няколко малки първи стъпки – при вземането на решение как и къде да прекарате уикенда например, запитайте се какво искате вие самите.

Упражнявайте се ежедневно и постепенно ще забележите разликата, а с времето, когато станете по-уверени в това да бъдете себе си и да живеете живота, който отговаря на същността ви, в крайна сметка ще стигнете до съвсем нова дестинация в съществуването си.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: www.psychologytoday.com