Защо най-хубавите идеи ни идват сякаш случайно?
На пръв поглед, вдъхновението може да изглежда като нещо непредвидимо и доста нелогично. Възможно е една блестяща идея да ни сполети изневиделица, а проблем, който сме опитвали да разрешим с дни, внезапно да се сдобие с неочакван отговор, пише в статия по темата онлайн изданието FastCompany .
„Винаги съм приемала, че колкото повече усилия полагам да стигна до правилните решения, толкова по-добри ще са резултатите“, споделя Катина Бедидж, съосновател на компанията за ментално благополучие Daydreamers, магистър по клинична психология от Columbia’s Mind-Body Institute и експерт по творческо здраве.
„Щом обаче започнах да изучавам как креативността работи в мозъка, разбрах колко погрешно е това разбиране. Нашите творчески мозъци не се интересуват непременно от упоритата работа. “
Креативните идеи всъщност могат да изникнат в съзнанието ни, докато правим нещо напълно различно. Има биологична причина това да се случва.
Творчеството не се ражда единствено по силата на някакви външни озарения – ние самите можем да създадем обстоятелствата, които да превърнат вдъхновението в регулярен, предвидим процес.“, допълва Катина Бедидж.
Тя споделя, че простата формула за култивиране на мозъчната креативност на компанията Daydreamers включва три стъпки:
- да обръщаме внимание (наблюдаваме)
- да се отпуснем
- да се забавляваме по-често
Ако всичко това ви звучи твърде наивно, ето полезното действие от научна гледна точка.
Коренът на креативността
Творчеството е естествена част от генетичния ни код. В днешния свят, ориентиран предимно към резултатите, ние много често губим връзка с това вродено човешко качество и се отнасяме с мозъка си като с машина.
Познато ли ви е това: Постоянно проверяваме списъци със задачи, гоним изпълнението им, отговаряме на „спешни“ повиквания…
Това може да ни стресира, а учените са открили, че постоянния стрес възпрепятства креативността.
Най-просто казано, креативността се появява, когато спрем и се запитаме: Ами ако нещата можеха да бъдат различни?
Това изисква да комбинираме информацията по нов начин и да видим света така, както не сме го виждали досега. Когато обаче мозъкът ни работи по традиционния, линеен начин, той зацикля в “ментален тунел”.
Творческото вдъхновение идва, когато се върнем към т.н. режим по подразбиране на нашия мозък. Мрежата на режима по подразбиране (DMN) се състои от няколко области на кората на главния мозък, които са най-активни, когато няма външни задачи изискващи нашето внимание.
Учените са доказали, че когато се отпуснем, DMN се превръща в най-активната област на мозъка и е в основата на креативността, създаването на смисъл и интроспекцията.
Формулата на творческия напредък
Творческото вдъхновение се ражда много преди да седнем да творим. Нашите мозъци непрекъснато събират свежа информация от заобикалящата ни среда.
Вече е доказано, че съзерцанието на красиви природни гледки и изкуство, простото наслаждение от музикално произведение или книга, както и практикуването на ментална гъвкавост, са особено важни за изграждане основата на творческото мислене.
По същество, наблюдателността дава на творческия ни мозък „точките“, от които се нуждаем, за да комбинираме идеи по нов начин.
За да разберем какво е необходимо, за да култивираме системно вдъхновение, трябва да погледнем какво се случва в мозъка, когато вдъхновението ни връхлети.
Някои учени наричат този момент „brain blink“ („мозъчно мигване“).
Точно преди мига на вдъхновение, проучванията показват (чрез изображения с функционалната магнитно-резонансна томография – fMRI), че прилив на алфа вълни изключва зрителния ни кортекс, за да успокои всички потенциални разсейвания, позволявайки на DMN да се разгърне.
Докато външният ни свят се забавя, мозъкът ни създава различни връзки, за да създаде уникалния вдъхновяващ момент.
Именно тази тема е във фокуса на науката и проучване, публикувано в сп. Naturе. Учените изследват ефекта на „отказването“, свързано с творческия напредък по три различни начина: да не се прави нищо, да се прави нещо интензивно или да се мечтае.
Кой тип „отказване“, според вас се оказва най-пълноценен за творчеството?
Тези, които се отдали на активно бездействие (т.е. блуждаене на ума) са се представили с 41% по-добре от колегите си при творческите задачи.
Когато мозъците ни имат възможност да се реят свободно, те излъчват ендорфини, които ни помагат да се отпуснем, да попътуваме навътре в себе си и в крайна сметка да излезем от ограниченията на менталното тунелно виждане.
Релаксацията е решаващ елемент, когато се опитвате да насърчите творчеството и вдъхновението. Ето защо разходките сред природата или дори навлизането в творческия поток, без да се тревожим за резултата, може да ни помогне да се почувстваме по-креативно вдъхновени.
Блуждаенето на мисълта и релаксацията могат да бъдат от полза на работещите в широк спектър от индустрии – не само в академичните среди.
Създателите, изобретателите и привържениците на статуквото от векове дават приоритет на менталните паузи. Алберт Айнщайн е известен с това, че докато работел за разрешаването на сложни задачи, си е вземал дълги почивки на нищоправене, които щ наричал „мисловни експерименти“.
Вероятно един от моментите, довели до създаването на прочутата му Теория на относителността е този в който 16-годишният бъдещ велик учен си представял как язди светлинен лъч до края на Вселената.
Много преди началото на творческия процес, е необходимо да си „отгледате“ системно вдъхновение.
Бъдете любопитни и отворени към нови идеи и преживявания, търсете и съхранявайте в паметта си красивото – това помага на мозъка ви да се сдобие с така ценната за него информация.
След това намерете начин да се отпуснете и да се отдадете на творческия поток, като позволите на ума си да се рее свободно, да бъде креативен и да комбинира наличните аспекти от информация по нов, интересен начин.
Доверете се на формулата: изследвай, отпусни се и мечтай всеки път, когато сте в творчески ступор. Разходете своя ум и той ще ви възнагради с добри решения.
