За обсесивно маниакалната здравословност искам да кажа няколко думи днес… Напоследък, покрай някои мои приятели във Фейсбук, ми се случи да попадна на групи или профили на хора, фокусирани върху “правилния” начин на живот и в частност – хранене.

Като цяло, това се оказаха хора, които в миналото доста са били поизтървали нещата и сега с огромен хъс са се вкопчили в новото си амплоа. Нямам нищо против снимките “преди и сега”, на които до едно подпухнало и безформено тяло с мъртъв поглед се кипри стегнато и доволно от вида си същество. Нямам нищо против и срещу снимките на блюда, пълни с най-екзотични здравословни съставки, повечето от които нито съм чувала, нито съм виждала. Но очаквах хората, които са се научили как да полагат грижи за себе си и какво да дават като гориво на тялото си, да са малко от малко нещо като икони на доброто настроение и толерантността.

Вместо това, здравословните им писания и снимките им със здравословни блюда бяха обилно гарнирани с нездравословно неприемане на хората, които не са прегърнали така здраво избрания от тях начин на живот – то не бяха закани за блокиране на хора, които са си качили снимки, на които са я с цигара, я в бар; то не бяха закани за изтриване на снимки, в които “правилните” храни са престъпно смесени я със сиренце, я с млекце (защото, нали, млякото и млечните продукти вече станаха вредни).

Та основният вкус на подобни групи и профили в крайна сметка се оказа вкусът на неприемането. Само ИЗГЛЕЖДА, обаче, че това неприемане е насочено към хората, които още не са открили за себе си “здравословния” живот. Онова, което маниакалните привърженици на здравословния начин на живот и хранене всъщност не приемат, са онези хора, които ТЕ самите са били в миналото. Очевидно те все още не са намерили сили да погледнат спокойно своето старо аз и да се помирят с него.

Все още не са постигнали достатъчно яснота, за да осъзнаят, че старото им аз си е имало съвсем основателни причини да бъде това, което е било. И все още не са се изпълнили с достатъчно състрадание, за да се обърнат без осъждане и отричане към него и да го запитат ЗАЩО е било такова и защо е правило тези избори.

Ако не са открили тези причини и не са ги интегрирали, те със сигурност все още седят някъде “на сянка”  в психиката им и само чакат възможност да се измъкнат на светло от затвора от покълнала детелина, в който ги държат. И това неминуемо ще стане!

Ако в нещо съм се убедила СЪС СИГУРНОСТ в този живот, това е, че мисълта е над материята. Тялото, от себе си, не може нищо да реши, нищо да направи. То е просто прекрасна послушна холограма, която във всеки един миг отразява с максимална точност цялото ни вътрешно съдържимо. По вида и състоянието му можете винаги да “прочетете” какво точно мислите за себе си, а оттук – и за живота и хората. Няма наша мисъл или емоция, която да е толкова скрита, че тялото да не я регистрира и да не я преведе на своя химическо-биологичен език, така че всички (включително и ние самите) да я видят изразена във вида и състоянието на нашето тяло.

Друго, което научих, е това, че тялото ни разполага със специална матрица за съвършеност. Това е заложена в него програма, която съдържа параметрите на идеалните за него вид и състояние. Тя не може да бъде изтрита, но може да бъде незачетена или отхвърлена (override-ната, както биха казали компютърджиите) – и това става по много лесен начин: като й противопоставим някакви свои си мисли и чувства, които й противоречат.

Т.е. тялото, като добър компютър, винаги ще даде предимство на програмите (мислите, емоциите), които ние “качваме” на него, пред програмата, която изначално е била заложена в него от създаването му. И причината да прави това е не, че е малоумно, а че много ни обича и иска да ни даде възможност буквално ДА ВИДИМ какво (уж тайно) си мислим и чувстваме – като преведе и прояви тези мисли и чувства в своя вид и физическо състояние, така че да можем да променим нагласите и психическото си състояние, ако не ги намерим за лицеприятни. Защото, разбирате ли – тялото не е тук, за да си мислим, че то – това сме ние. То си има цел, има си предназначение. И тази цел и предназначение са да бъде средство, чрез което да постигаме самопознание…

А сега една тайна. – Единственото вътрешно състояние, което може да отключи и задейства вродената матрица за съвършеност на тялото, това е състоянието на безусловно СЕБЕПРИЕМАНЕ. Не е нужно дори напълно да сте се себеприели, за да активирате тази матрица.

Достатъчно е дори само да вземете решението, че ето от този ден нататък ще започнете да ОПИТВАТЕ да се приемате изцяло – независимо какви (си мислите, че) сте. Това състояние е толкова мощно, че не просто ще позволи на тялото ви да се възстанови и разхубави, а буквално ще го направи неуязвимо за всичко онова, от което сте мислели, че трябва да се предпазвате – било то някакви храни, било то някакви условия на живот, било то някакъв тип човешка среда.

Себеприемането дава на тялото разрешение да си избере подходящото тегло, да започне да копнее само за храните, които НАИСТИНА са му нужни (забележете: това може да НЕ са, и най-вероятно няма да са, храните, които ВИЕ си мислите, че са му нужни), да активира вътрешните си съпротивителни системи, така че никакви вируси или болести да не могат да намерят благодатна почва в него. Себеприемането Е здравословният начин на живот, здравословната храна за тялото и негов непробиваем щит срещу всякакви неблагоприятни въздействия. Всичко останало, с което си мислите, че му помагате, са само бледи заместители на истинското средство.

Човекът, който се себеприема, обаче, не просто е здрав и изглежда добре. Той също така умее да приема и другите – тези, които са различни (точно защото се е научил да приема самия себе си). Край него няма да ви се налага да си криете снимките с цигара или да не признавате, че днес с кеф сте си хапнали мляко, или сирене, или месо, или дори пържени картофки.

Себеприемащият се и сам не е краен – няма проблем понякога да си позволи да опита това или онова, дори ако принципно се е установил на нещо друго за себе си. Но най-вече – себеприемащият се никога няма да ви занимава с това какво яде или как тренира тялото си.

Ако човек се храни и грижи за тялото си по начин, благоприятен за него му, и прави това НЕ нахъсано, не като реакция на неприетия си минал аз с всичките му нерешени вътрешни проблеми, а като осъзнат избор, темата за здравословния начин на живот няма да е постоянно “на устата му”. Тази тема ще е под прага на съзнанието му – нещо естествено за него.

И съзнанието му ще е фокусирано върху далеч по-важни и интересни неща – онези, за които човек почва да мисли и да преследва, когато добре обгриженото му тяло му е предоставило достатъчно жизненост, сили и добро настроение, за да започне той вече наистина да ЖИВЕЕ…

Източник: https://evolife.bg