Гледах се в огледалото и не можех да се позная. Сенките под очите ми, които вече бях забравила от колко време нося, измореното и измъчено изражение, което говореше толкова ясно за всичко, което се случваше вътре в мен. Това беше станал постоянният ми образ.

Нямаше почивки, нямаше промяна, нито редуване на нюанси. Имаше дълбока дупка, в която бях изпаднала от дълго време и от която излизане сякаш няма. Всичко, което чувствах вътре си личеше твърде ясно и отвън. Огорчение, болка, вина, гняв, срам, умора…

Изключителна умора от една нефункционираща връзка, на която бях посветила последната година от живота си. Знаех, че единственият изход е навън, и финалът беше дошъл, но как щях да се възстановя от всичко това, имаше ли как изобщо да се погледна отново някога и да видя нещо различно от сянката в огледалото?

Оказа се, че има. Процесът е бавен и труден, но веднъж изминал този път, човек стига до изцелението, което търси и знае, че ако иска да запази себе си, не трябва да се връща назад.

Така и не успях да прекъсна всякакъв контакт. Когато нещо ти влияе зле, но ти не спираш да го правиш, няма как да очакваш да се излекуваш, нали? Само че прекъсването на комуникация в тези отношения не беше опция. Винаги едната или другата страна търсеше път към другия. И колкото и вредно да беше това, знаех, че няма как да оставя нещата така.

Винаги имаше желание за доизясняване, за истина, за справедливост, за проверка на реалността. Добрата новина е, че все някога това приключва и дори комуникацията да не е спряла напълно, ако си поел по пътя на изцелението, в един момент тя спира да има влияние над теб. Това за мен е и истинското излекуване. Не прекъсването на всякакви отношения, а преодоляването им. Защото в момента, в който емоциите от тях спрат да бъдат твои господари, битката е спечелена. Трудно е, изтезание е, но е истински възможно. Как?

Не чрез замесестители, не чрез бягство от реалността със всякакви средства, а чрез време и всички дейности, които могат да донесат изцеление както на тялото, така и на душата. Има ги. Не алкохол, цигари, забавления и случайни срещи, а време насаме със себе си. Време, през което може да боли, може да цари тъга и униние, но време, в което можеш да се погрижиш за себе си, болката и раните. Може да е тихо, може да е тъмно, може да е самотно, но минава и идва момент, в който желанието за живот се връща отново.

Смяната на обстановката е магическо средство, което също лекува тялото и душата. Носи перспектива, свежи усещания, връща тръпката към живота. Не е достатъчно, ефектът може да е краткотраен, ако смяната е била за малко, но по малко и на често определено помага за постепенното възстановяване.

Влизането в книжарница и избирането на случайна книга е друго магическо средство, което съм използвала не веднъж и по различни поводи. Довери се на случайността, на сетивата си и усети ккигата, която те зове. Повярвай ми, ще бъдеш изненадан как ще се окаже, че е точно това, което си търсил.

Свързването с природата, с четирите елемента е най-силният лечител на всички душевни дисбаланси. Слей се с водата, свържи се със земята, наслаждавай се на вятъра и позволи на огъня да се запали отново в теб и да те сгрее. Не от някой друг, а ти самият си набави така необходимата топлина, защото я имаш, защото я носиш, само трябва да я запалиш.

Днес отново стоя пред огледалото. Сенките ги няма, лицето ми е по-свежо, по-усмихнато и приветливо. Отново има мекота и хармония. Наспивам се, спрях да се будя и отново намирам причини да се наслаждавам на живота. Причината? Започнах да се уча на емоционална независимост. Не я търся трепетно в никой и нищо, набавям си я сама. Уча се да живея отново, този път истински и пълноценно.

Най-големият ми урок от една трудна връзка, цената, която трябваше да платя.

Още интересни текстове на автора може да откриете на facebook.com/mumsfirstdiary