Едни хора вярват сляпо в тях. Други отричат с присмех съществуването им. Но и най-големите скептици от време на време усещат как… някой им пие кръвта. Естествено, не в буквалния, а в преносния смисъл на думата. Правят го вечно недоволната свекърва (или тъща), злобната клюкарка от съседния апартамент, проклетият шеф, дори случайната продавачка от супермаркета, след общуване с която оставаме без сили. Лошата новина е очевидна: наистина сме обкръжени от енергийни вампири. За щастие има и добра новина – съществуват множество начини да провалим техните пъклени замисли.
Още древните хора са били наясно със заплахата, която представляват психологическите кръвопийци. Библията например разказва как цар Давид поддържал жизнеността си до преклонна възраст, като се обкръжавал с невръстни робини. Желанието да оздравеят пък карало египетските фараони да спят сред млади и силни роби. И в по-ново време се срещат облагодетелствани с голяма власт личности, прибягващи до подобни методи – през последните години на своето съществуване Мао Дзедун не се разделя с цяла свита от 10-12 годишни момиченца.
Енергийните вампири биват най-различни, освен това са добре законспирирани и най-често не си личат от пръв поглед. Наистина някой ни фиксират злобно изпод вежди, докато изчерпят и последните ни сили. Други обаче могат да ни гледат с най-невинно изражение и плахо да молят: „Погни ми!“
Не ни дава сърце да им откажем, така че зарязваме собствените си ангажименти и изслушваме личните им проблеми, свършваме нещо вместо тях, даваме пари назаем. После – напълно опустошение – физически и духовно, се чудим защо пак сме отстъпили. А отговор няма. Впрочем има, но ние не искаме да вярваме в него, понеже не се вписва в материалистичната ни представа за света, според която вампирите са чиста измислица.
Ако се осмелим да наречем нещата с истинските им имена, непременно ще разберем кое невинно и плахо същество е типичен представител на опасните за нас чудовища, при това очевидното несъответствие между ангелския му облик и зловещата му същност не бива да ни учудва: вампирите се променят и приспособяват не по-зле от хамелеоните. Те използват деликатни и ненатрапчиви методи – умоляваща интонация, ласкава усмивка, отчаяно изражение на лицето, и така ни заставят да се чувстваме техни длъжници за вечни времена.
Освен всичко останало, са и много ловки. Хванат ли ни веднъж на въдицата си, откачане оттам няма. Ще продължим да ги захранваме със своята физическа и душевна енергия, докато ни „изцедят“ напълно. След което ще се насочат към следващия, също така не вярващ във вампирите донор.
Зловещите същества дърпат най-уязвимите ни струни, осигурявайки си успешна кариера, завидно здраве, семейно щастие – все за наша сметка. Те умело се възползват от чувството ни за отговорност, пируват с нашата доброта и изобщо не ги е грижа, че им вършим услуги с все по-голямо нежелание или нарастваща вътрешна съпротива.
Шефовете-вампири обиждат с удоволствие подчинените си, за нула време побъркват целия колектив и му отнемат дори най-малкото желание да свърши нещо както трябва. Да влизаме в конфликт с тях обаче е безсмислено, защото само ще ги заредим с енергията си. Психотерапевтите съветват жертвите на висшестоящи „кръвопийци” да се държат не така, както се очаква от тях, т. е. вместо да реагират бурно на проявената грубост, да се усмихнат, да споменат нещо за времето… Току-виж извадят от релси крадеца на жизнената им енергия.
В зависимост от използваните методи и средства, психолозите разделят енергийните вампири на слънчеви и лунни. Визитна картичка на първите е агресията – те винаги се опитват да предизвикат открит конфликт и направо се опияняват от скандалите. Лунните кръвопийци пък са приятни за общуване, много очарователни и безконфликтни. Те обаче са най-опасни, понеже тихомълком завладяват душата ни, печелят нашето доверие и приспиват бдителността ни.
Всъщност енергийните вампири подбират внимателно своите жертви. Те не виждат никакъв смисъл в това да паразитират върху сломените духом, бедните, болните, нещастните. Ето защо в лапите им обикновено попадат сравнително доволни от живота хора, справящи се с лекота с изпитанията на битието. Искате ли да узнаете дали сте станали плячка на техен представител, веднага сравнете това, което давате някому, с това, което получавате в замяна. Щом установите, че давате многократно повече, бъдете сигурни – приятелката от детството, любимата колежка, дори житейският ви спътник са енергийни вампири, на които подарявате не само душата, но и тялото си.
В момента, в който вампирът почувства, че се измъквате от лапите му, ще станете свидетели на две типични за него реакции. Той първо ще страда лицемерно и ще изглежда страшно потиснат, после ще покаже истинското си лице – злобно и кръвожадно. В този именно момент на вас ще ви олекне на душата. И когато близка приятелка ви помоли за хиляда и първи път да захвърлите всичко, за да й се притечете на помощ, но вие категорично и възпитано откажете, нейната изкривена от бяс физиономия ще ви убеди, че отдавна е трябвало да разберете: никой не е достоен дори за капчица от кръвта ви. Веднага след това чудовището ще изгуби интерес към вас и ще започне да си търси друга плячка. За жалост, ще намери.
