Може и да не сте обръщали внимание на това, но с отминалите години и придобития опит у всеки се появяват определени стереотипи и влияят на неговите емоции и начин на живот.

Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-стабилни стават тези убеждения, в които вярваме. Само че те невинаги са обективни. И колкото сме по-непреклонни, когато ги твърдим, толкова по-ясно става, че тези безобидни фрази са издайници на закостенялостта, която идва с годините. На колко сте години? Веднага може да се познае по тези стереотипи!

„Жената трябва да се омъжи рано“

Това твърдение е било валидно само допреди 10-15 години, така че е възможно да е било прието не само за бабите и майките ви, но и за самите вас – да се омъжвате рано и на 20 вече да имате дете, семейство, “сигурност”. Ако някое момиче е решавало по някаква причина да наруши този утвърден начин на живот, е било обявявано за „стара мома“ или „лузър“, обречено на съчувствени или осъдителни погледи.

Това обаче е абсолютно невярно за съвременността, сега всичко е друго – жените не бързат да се обвързват, предпочитат да се реализират професионално, преди да създадат семейство. Всичко се е променило и е нормално хората да не бързат да сключат брак.

Освен това, ако не срещнеш любовта в ранна възраст, не значи, че няма да се намери достоен партньор на 35-40-50 години. Всеки има свой собствен начин и ритъм на живот и е безсмислено другите да налагат свои възгледи и навици.

„Първото дете трябва да се роди до 30 години, после е късно“

Може би вие самите сте леко „закъснели” и сега смятате за свой дълг да инструктирате младите хора по правилния път, като ги уверявате, че трябва да народят челяд на по-млада възраст, а не когато вече преминат 30-те. Но това изказване издава не само липса на такт, то е грубо сте, защото, ако не знаете истинските причини, поради които момичето все още няма деца. Може жената да е искала да го направи по-рано, но обстоятелствата или здравето да са ѝ попречили.

Много жени възприемат като лична драма напомнянето, че не могат да имат деца, така че дръжте си личното мнение в джоба и се научете да проявявате съчувствие и разбиране.

„Нищо не разбирате от възпитание. По мое време…“

Смята се за грубиянско да назидавате родителите как да възпитават своите деца. Освен ако не ви помолят за съвет и ако действително не се нуждаят от съвет, само тогава. Да навирате в очите им своите методи и своята гледна точка влиза в графата „непоискани съвети не се дават, точка“.

Ако толкова не можете да възпрете желанието си да раздавате мнения за възпитанието, спомнете си наставленията на психолози – уместно е да направите забележка само в случай, ако хората нарушават вашето лично пространство и граници, а във всички останали случаи това може да се възприеме като липса на елементарно чувство за такт.

„Преди живеехме по-добре…“

Това често може да се чуе от представители на по-стари поколения, когато и дърветата са били повече, и тревата – по-зелена, и хората по-добри, и животът по-интересен. Психолози твърдят, че носталгията по „онова време“ е всъщност тъга по тяхната младост и свободата, която са имали.

Когато човек е млад, възприема съвсем различно този или онзи проблем и се адаптира по-бързо към промените. Затова и сте започнали да се държите като своите баби, прекарващи дните си на пейката пред блока. Бързо си намерете някакво занимание по сърце, нещо, което ви вдъхновява и ще ви накара да забравите за възрастта. Не е важно какво пише в личната ви карта, а какво чувствате в душата си. Очите могат да излъчват огън във всяка възраст.

„Който няма висше образование, е заникъде“

В наши дни висшето образование не е гаранция за успех – във всякакъв смисъл. Има много примери за това, че хора, които по някаква причина не са се дипломирали, съумяват да създадат конкурентоспособен бизнес, да се издигнат, да постигнат много. Младите хора днес са наясно, че теорията естествено е нещо добро, но основните знания и опит се придобиват в практиката, затова и бързат да завършат специализация, курс, който да им помогне да започват своето изкачване нагоре и напред. Никога не казвайте, че човек, който не е завършил висше образование, е „втора ръка“, защото нещата днес не опират до едната диплома.

Източник: Новите родители