Свободата е качество на духа. Раждаме се с нея, после я губим и след това стъпка по стъпка се учим да сме свободни отново. Свободата е изконното право на избор. Тя е част от самоосъзнаването и до голяма степен е етап от себеосъществяването, което всички ние правим, докато живеем.
Женската свобода е обект на множество коментари, всякакви анализи и даже критики. Имам предвид менталната и духовна свобода на жените, тяхната освободеност и способност да изживяват себе си, без да влизат в конфликт със собствената си природа.
Много мъже декларират, че искат до себе си независима и силна жена – от онези, които светят със собствена светлина и не са ничие отражение, които се справят сами, не мрънкат, забавляват се с житейските провокации, използват препятствията по пътя си като добър повод за физическа или душевна тренировка, не се „връзват лесно“ и трудно могат да бъдат наранени.
На пръв поглед тези момичета изглеждат изключително привлекателни и неустоими за партньори. Какво повече би могъл да иска един мъж от жена, която може да се оправя и сама и едва ли би се увесила на нечий врат (или касичка) със своите претенции, искания, тревожности?! Само че такъв тип жена идва заедно с особеностите на породата си, които не рядко са трудни за преглъщане и само опитните и стабилно заземени мъжкари могат да се справят с тях.
Наивно е да се вярва, че независимите жени са с плоска емоционалност или, че са им чужди женските демони. Те просто познават собствените си бесове добре и умеят да ги контролират по-умело. Което не означава, че имат пълен самоконтрол. Понякога, макар и рядко, тези жени се сгромолясват и тътенът е страшен, дори страховит за мъжете без собствена емоционална стабилност.
Гледали ли сте „Дяволът носи Прада“ и онзи момент, в който Мерил Стрийп е пометена от собствената си лична вихрушка? Спомняте ли си как изглежда? Мислили ли сте как се чувства такава жена (въпреки хиперболизацията на сценария) и на какво е способна в такива моменти? Ще ви кажа – на нищо. В тъмните моменти от живота си, силните жени не са способни на нищо градивно. Те стават мрак. И за разлика от бързото възстановяване във филмите, имат нужда единствено от време, от много време за да се изправят и да се гмурнат в живота отново. А през това време мъжът до тях не може да е всеки, защото не всеки би се справил. Но ако в такъв момент същият този мъж не издържи и си тръгне, то по-добре да никога да не се връща, защото няма да е добре дошъл. Сложна работа, нали?
Свободните жени са силни, но имат умело прикрита и пазена в тайна нужда от подкрепа. Открити и отдадени на близките си, те трудно прощават предателство. Подушили нелоялност около себе си ще извадят ренде от чантата си, ще изстържат от живота си всяко чувство, спомен и мисъл за „предателя“ и ще го изхвърлят от живота си, заедно с ненужния боклук от кухнята. Не защото са безчувствени кучки, а защото са свободни. А свободата прави чувствата им чисти, с непоносимост към лъжа и лицемерие.
Да, те са търпеливи и имат завидни умения да чакат, да прощават и да дават втори шанс. Но това не е защото имат заблуди по отношение на реалността. Тяхната интуиция е силно развита и те лесно разпознават емоционалните тирани в живота си, но понеже са наясно с бялото и черното в човешката същност, отсъждат бавно и наблюдават дълго време, преди да направят финалния скок.
Независимите жени са зависими от свободата си. Тя ги изгражда и подържа изправени. По някакъв начин е станала част от живота им, може би, някога дори е била нежелана, но сега нещо като техният личен дилър на дрога. Те могат да се влюбят, да обичат, да отгледат децата си, да бъдат отлични и отдадени съпруги и майки само, ако могат да дишат свободно. Ако някой се опита да отнеме въздуха от същността им, да ги промени или превърне в нещо, което не са, ще започнат да вият от гняв и болка и рано или късно ще захапят. Болезнено. И после ще си отидат.
Личната им свободата е едновременно благословия и тяхно проклятие. Мъжете първо ги обичат, а по-късно – мразят заради нея. Лесно е да се влюбиш в такава жена. Тя е естествена и непринудена като вятър. Реализирана, със собствени си инстинкти и закони, тя обогатява света. Мъжът иска да я улови, да се издигне на крилете ѝ. И, ако самият той не умее да лети, би имал успех само ако съумее да я привърже към себе си. Ала крилете ѝ се носят нависоко и, ако той получава световъртеж или му се гади от височината, е по-разумно да не я лъже със седмото небе, а да я пусне сама преди някой да изгуби баланса и да катастрофира в скала, наподобяваща райски остров.
Не можеш да купиш независима жена. Не можеш и да я мамиш дълго време. Не можеш и да я принудиш да се намърда в тесни дрехи или взаимоотношения само, защото „така трябва“. Но можеш да я имаш, без да я притежаваш. Ако ти стиска. А тя сама ще ти даде всичко. Стига да си готов.
Via teodoraslavova.blogspot.bg
