Както при всяка друга зависимост, всичко започва безобидно. Фейсбук, Инстаграм, Туитър и останалите социални мрежи ни привличат с възможността да кажем пред широк кръг от хора: “Виж ме!”. Показваме себе си, разглеждаме другите, докато един ден не установим, че през пет минути нервно проверяваме телефона за лайкове и съобщения и не можем да се съсредоточим над работата си. Станали сме зависими от интернет.

Особено засегнати са тийнейджърите. Майката на 17-годишната Петя не знае вече какво да прави. Докато вечерят, дъщеря й не вдига поглед от телефона на коленете си и изглежда като зомбирана. Родителите й се чувстват пренебрегнати и повишават тон. Но Петя не може да се спре, въпреки честите скандали. Синкавата светлина от екран се процежда от стаята й до малките часове на утрото. Майка й се тревожи, че Петя изглежда недоспала и потисната, очите й често са зачервени, яде каквото й попадне пред компютъра, а успехът й в училище се влошава.

Какво става? Нима Петя не забелязва какво й причинява постоянното висене в социалната мрежа? Тя е умно момиче и усеща, че нещо не е наред, но казва, че не може да се спре, а и така правят всичките й съученици. Има чувството, че ще изпусне нещо много важно, ако не е онлайн и че само така приятелите й ще я забелязват. А и  въобще ежедневието е тъпо и не й се занимава с уроци и семейни събирания. Да, гърбът и вратът я понаболяват, но какво от това!

Петя изглежда зависима от социалната мрежа. За нея, а и за мнозина други, от всякакъв пол и възраст, реалният свят се превръща в скучно допълнение към виртуалния. Сякаш в мрежата има нещо важно, което отчаяно търси, но то непрекъснато й се изплъзва. Виждам, че това причинява страдание на цялото семейство.

В дебелия наръчник на Американската психиатрична асоциация, в който са описани всички психични болести (DSM V), все още няма такова заболяване, макар в приложението му да се предлагат критерии за диагностициране на “Разстройство, свързано с интернет игри”.

Но компютърните игри са само част от възможните причини за интернет пристрастяване. Според д-р Кимбърли Янг, изследовател на компютърната зависимост, другите “кукички”, на които се хващаме, са  търсенето на още и още информация; интернет натрапливостите – онлайн залагания и онлайн пазаруване; кибер-сексът – онлайн секс или порнография и накрая – кибер-взаимоотношенията – прекомерното участие в чатове и социални мрежи.

Макар че има разработени тестове за определяне нивото на интернет-зависимост, всеки може да провери доколко присъствието му в социалните мрежи отговаря на критериите за пристрастяване, които обикновено се ползват за диагностициране на зависимост от алкохол и наркотици:

1. Използва веществото (в случая – мрежите) по начини, които са опасниза него самия или другите. Например – пише съобщения или разглежда стената си във Фейсбук, докато шофира или разкрива лични данни, които застрашават него, близките или имуществото му.
2. Ползването на социални мрежи предизвиква проблеми във връзкитеили конфликти с околните. Например –родителите или съпругът/съпругата се сърдят, че човекът често е в мрежата и не им обръща внимание.
3. Не изпълняваотговорностите си на работа, в училище или в къщи, поради занимания в мрежите – тук влизат ненаписаните домашни и загорените манджи, изоставащите проекти и непогледнатите деца и близки.
4. Когато спира (ограничи) ползването на социалните мрежи, преживява симптоми на абстиненция– раздразнителност, емоционална нестабилност, неспокойни движения, тревожност, паника, проблеми със съня.
5. Развиватолерантност към мрежите и се нуждае от все по-дълги периоди на употреба, за да получи същия приятен ефект.
6. Прави опити да намалиили изцяло да спре присъствието си в социалните мрежи, но неуспешно.
7. Има физически или психологични проблеми, свързани с употребата им. Има болки във врата и раменете, сухота в очите; сънят е нарушен от дългото взиране в екрана; чуждият живот, който вижда в мрежите му изглежда много по-добър от неговия собствен и това трайно го потиска или тревожи.
8. Изоставя други дейности, които някога е обичал и които сега са заменени с употреба на социални мрежи. Например – зарязал е спорта, срещите на живо, хобитата си и прекарва времето си онлайн.
9. Изпитва силно, неустоимо желаниеда влезе в социалната мрежа.

За да е зависим от вещества човек, е достатъчно две от горните точки да са важили за него през последната година. Ако две или три точки са изпълнени, пристрастяването се смята за леко, от четири до пет – за умерено и от шест нагоре – за тежко.

На този етап от разговора Петя изглежда стресната. Явно започва да осъзнава сериозността на ситуацията. Изненадващо, родителите й също започват да си дават сметка за неща, които досега са им се стрували нормални. Майка й споделя, че обича да пуска снимки от семейните почивки, като кара семейството да позира по “интересни начини” и че после й е трудно да спре непрекъснато да проверява колко лайкове е събрала. Това често ровене в телефона е предизвиквало неприятни спречквания със съпруга й. И уж се смее, когато споменаваме загорената вечеря по фейсбукски, но очите й излъчват болка, когато потвърждава, че й се е случвало и че напоследък стои пред компютъра вместо да ходи на любимите си народни танци.

Очевидно социалните мрежи могат да пристрастят хора на всякаква възраст.

А вие къде сте в това отношение? Колко тежко е положението при вас, при вашето семейство и приятели?

Елена Енева

психолог

www.tukisega.info