В какво се състои разликата между нормалната и невротичната потребност от любов?

Всички ние искаме да обичаме и да ни обичат и ако това ни се удава, се чувстваме щастливи.

В такава степен потребността от любов, или по-точно потребността да сме обичани, не е невротична.

При невротика потребността да бъде обичан е преувеличена. Ако обкръжаващите са по-малко любезни, отколкото обикновено, на невротика му се разваля настроението.

За психически здравия човек е важно да бъде обичан, уважаван и ценен от хората, на които държи, докато невротическата потребност е натрапчива и придирчива.

Подобни невротични реакции много отчетливо се изявяват в прозеса на психоанализа, тъй като в отношенията пациент-психоаналитик присъства една особеност, отличаваща ги от другите човешки отношения.

В психоанализата относително дозираната емоционална въвлеченост на психотерапевта създава възможност да се наблюдават тези невротични проявления далеч по-ярко, отколкото се случва в ежедневието: ние виждаме отново и отново колко много са готови да пожертват пациентите, за да заслужат одобрението на своя психотерапевт и колко са педантични и внимателни към всичко, което може да предизвика неговото неудоволствие.

Сред всички проявления на невротична потребност от любов може да се отдели едно, достатъчно разпространено в нашата култура.

Това е преоценката на любовта, свойствена на определен тип жени.

Имаме в предвид невротични жени, които се чувстват в опасност, нещастни и подтиснати винаги, когато до тях няма някой безкрайно предан, който да ги обича и да се грижи за тях.

При такива жени желанието за брак приема формата на натрапчивост. Те се спират на това желание като хипнотизирани, дори ако самите те не са способни да обичат и имат съзнателно лошо отношение към мъжете.

Друга съществена черта на невротичната потребност от любов – това е нейната ненаситност, изразяваща се в ужасна ревност: „Ти си длъжен да обичаш само мен”.

Под ревност разбираме не реакцията, основана на действителни факти, а именно ненаситността и изискването да бъде единствения предмет на любов.

Има още един израз на ненаситността на невротичната потребност от любов – това е изискването за безусловна любов.

„Ти си длъжен (длъжна) да ме обичаш независимо от това как се държа.”

Дори факта, че за психоанализата трябва да се плати, служи на невротика като доказателство, че изначалното намерение на психотерапевта не е да помага: „Ако искаше да ми помогне – нямаше да вземе пари”.

В отношението им към собствения любовен живот господстват аналогични представи: „Той (тя) ме обича само защото получава сексуално удовлетворение”.

Партньорът е длъжен постоянно да доказва своята любов, жертвайки своите морални идеали, репутация, пари, време и т.н. Всяко неизпълнение на тези винаги абсолютни изисквания се интерпретират от невротика като предателство.

Друг признак на невротичната потребност от любов е извънредната чувствителност към отхвърляне. Всеки нюанс в отношенията, който може да се изтълкува като отхвърляне, невротикът приема само така и отговаря с ненавист.

В края на краищата, възниква главният въпрос, защо невротикът така трудно удовлетворява своята потребност от любов?

Една причина – ненаситността на неговата потребност от любов, за него винаги е малко. Друга причина – неспособността на невротика да обича.

Невротикът не си дава сметка за това, че е неспособен да обича. Той обикновено дори не знае, че не е умее да обича.

Често невротикът живее с илюзията, че той е най-великият от влюбените и е способен на велико самоотдаване.

Той се държи за тази самоизмама, защото тя му позволява да изисква все повече любов от другите, а това би било невъзможно, ако той действително осъзнава, че в действителност на него не му пука.

Има още една причина поради която на невротика му е толкова трудно да се почувства любим – това е непреодолимия страх от отхвърляне.

Този страх може да бъде толкова голям, че често му позволява да пристъпи към хората дори по обикновени въпроси.

Той живее в постоянен страх, че другия човек ще го отблъсне. Той дори се страхува да поднесе подарък – от страх да не му откажат.

Страхът от отхвърляне и враждебната реакция на отблъскване заставят невротика все повече и повече да се отделя от хората. Такива хора могат да се сравнят с хора, умиращи от глад, които биха могли да вземат храна, ако ръцете им не бяха вързани зад гърба.

Те са убедени, че тях никой не може да ги заобича и това убеждение е непоколебимо.

Страхът пред любовта е тясно свързан със страха пред зависимостта.

Тъй като тези хора действително зависят от любовта на другите и се нуждаят от нея като въздуха, опасността да попаднат в мъчително зависимо положение е в действителност много голяма.

Те още повече се боят от всяка форма на зависимост, доколкото са убедени във враждебността на другите хора.

Как може да бъде разбрана тази невротична потребност от любов с нейното постоянно преувеличаване, патологическа натрапчивост и ненаситност?

Може да се помисли, че невротичната потребност от любов – това е израз на инфантилната „фиксация на майката”.

Това се потвърждава от сънищата на такива хора, в които пряко или символично се изразява желание да се притиснат към майчината гръд или да се върнат в майчината утроба.

Историята на тяхното детство действителност показва, че те или не са получили достатъчно любов и топлина от майка си или те още в детството си са били прекалено силно привързани към нея.

В първия случай невротичната потребност от любов е израз на упорито съхраняващото се желание да си постигне майчината любов, която е недополучена в детството.

Във втория случай това е пряко повторение на привързаността към майката.

В много случаи очевидното тълкуване ни се струва, че невротичната потребност от любов е израз на съществуващи дефицити в самооценката.

Занижената самооценка, отношението към себе си като към най-злия си враг, самонападението са типичните спътници на такива хора, които се нуждаят от любов за това, за да се усетят в безопасност и да повдигнат занижената си самооценка.

Често невротичната потребност от любов се проявява под формата на сексуални задявки с психотерапевта.

Пациентът изразява чрез своето поведение или сънища, че той (тя) е влюбен(а) в психотерапевта и се стреми към някакъв род сексуална въвлеченост.

В някои случаи потребността от любов се проявява пряко или дори изключително в сексуалната сфера.

За да се разбере това явление трябва да помним, че сексуалните желания не винаги изразяват половата потребност като такава – проявленията на сексуалността може да се представи като вид ориентация за контакт с друг човек.

Невротичната потребност от любов се изразява толкова повече под формата на сексуалност, колкото са по-тежки емоционалните отношения с другите хора.

В такива случаи сексуалността е един от малкото, а може би и единствения мост към друг човек.

Превод: Таня Темелкова

Източник: https://chetilishte.com