Несигурността, ревността и цялата палитра от негативни емоции се смятат за слабост в съвременното общество и хората всячески се опитват да избягат от тях.

Бягството рядко е чрез реално отдалечаване от проблемната ситуация и много по-често е чрез потискане на чувствата или рационализация – измисляне на приемливо обяснение на ситуацията за пред себе си. Така хората остават в продължение на седмици, месеци и години в ситуации, които им носят повече проблеми.

Негативните емоции са просто показатели, че дадената ситуация не е добра за нас. Те не са признаци на слабост или негативна настройка към живота. Те са признаци на това, че ние страдаме при дадени условия.

Всеки човек има нужда да знае, да чува, да вижда, че партньорът му е напълно ангажиран с него. В началото на връзката пълната ангажираност се проявява с редовни контакти, предвидима комуникация, споделяне на лична информация и постепенно разкриване пред другия човек. В процеса на развитие на връзката ангажиментът на партньора се проявява с допускане в неговия свят – запознаване с приятели, роднини, общи занимания. Партньорът става наистина ангажиран, когато започне да прави планове за съвместен живот и да работи по тях. Истинският ангажимент обаче започва с брака – като съзнателно решение за обвързване с друг човек и обещание за любов, лоялност и подкрепа в добро и в лошо.

Много хора приемат вниманието за любов, а думите – за ангажимент, като не обръщат внимание на реалните постъпки и по-скоро – на липсата на такива. Много хора, особено мъже, правят намеци за любов, семейство и деца без реално да правят нищо в тази посока. И много хора, основно жени, остават в такива връзки дълго без да осъзнават, че губят времето си.

Тук на помощ идват негативните чувства.

Ревност? Ревността е проява на несигурност в партньора. Ревността е признак, че партньорът поддържа дистанция и “път за бягство” от връзката – избягване на обвързване, флиртове и изневери (“Да, пиша си с жени във Фейсбук, но това нищо не значи!”), продължителни странични връзки. Не можете да чувствате ревност към човек, който ви обича – за този човек съществувате само вие и, разбира се, място за ревност няма.

Несигурност? Ако вашият партньор ви дава сигурността, от която се нуждаете, то няма защо да изпитвате несигурност. Обратно, ако поддържа връзката, но в тази връзка вие не получавате достатъчно, може да изпитвате несигурност. Задайте си въпросът дали вашият партньор наистина е достатъчно ангажиран и дали връзката ви има развитие във времето. Ако има развитие, макар и по-бавно от желаното от вас – бъдете търпеливи. Ако обаче с месеци и години връзката ви продължава по един и същи начин – помислете си дали партньорът ви иска и може да задоволи вашите потребности за интимност, обвързаност и истинска връзка.

Обърканост? Объркаността обикновено е признак за това, че партньорът ви ви манипулира – тоест, опитва се да подмени общоприетото знчение на думите и действията си (“Шом ме бие, значи ме обича”. “Не правим секс, защото той много се уморява на работа”. “Не ме запознава с майка си, защото тя е много болна и това ще е стрес за нея”. “Той смята брака за отживелица и затова не иска да се ожени за мен, но това няма значение, нали живеем заедно?”) Ако пренебрегнете здравия си разум и приемете неговите доводи, състоянието на обърканост ще се превърне в постоянен ваш спътник. Но при всички случаи то е показател за това, че сте във връзка, която не е добра за вас, губи времето ви и променя психиката ви.

Съвет: Обръщайте внимание на негативните си емоции и не залъгвайте себе си. Това е единственият начин да запазите психическото си здраве и да живеете по начин, който е добър за вас.

Източник: https://love-aholic.com