Всички смятат, че ставаш жена, когато ти дойде цикълът или когато загубиш девствеността си. В юдаизма се приема, че това е моментът на твоята бат мицва – дванадесетият рожден ден. За момчетата е по-късно, тринадесетият рожден ден и се казва бар мицва.

Според някои хора пък ставаш жена, едва когато родиш дете.  Никой не е прав. Или е. Въпрос на гледна точка.

Ставаш жена в онези първи моменти на горещи точки, проблясъци и въобще на смислени драми, които преобръщат живота ти. И не говоря за първите моменти, като това да целунеш момче за първи път или първата ти кола. Става дума за онези първи моменти на осъзнаване. Осъзнаването на твоята собствена вселена. Коя си ти? Коя искаш да бъдеш? Ще отстояваш ли себе си?

Бях малка това лято. На възраст, но не и на акъл. Вечерта излязохме с приятелка на заведение. В заведението имаше един симпатичен мъж, който дойде да ме почерпи питие. Питиетата станаха повече в последствие.

Въпросният мъж беше спасител на местния плаж, дотук се справям добре с клишетата. Не беше много умен, не беше и много забавен. Просто беше един симпатяга с бицепси и тясна тениска.

Спасителят ме попита дали искам да се поразходим до съседното село с колата му. Бяхме в Лозенец, съседното село се казва Велика и се намира може би на 4-5 километра от Лозенец. Съгласих се доброволно да вляза в колата му, въпреки че беше пил. На мен нищо не може да ми се случи, нали?

Той потегли към Велика без да се замисли. Тук вече имах проблясък, че нещо предстои. Беше доста късно през нощта. Ние бяхме единствени на пътя. Спасителят отби колата в гората. Каза да слизам. Едва ли, за да се разходим, да гледаме звездите и подишаме чист въздух, нали?

Слязох от колата и без да се страхувам попитах какво ще правим тук и настоявах да се върнем! Не се молих! Настоявах да се върнем обратно и да се разделим! Той каза, че сме дошли до тук, за да му направя свирка. И сега аз ще му направя тази свирка с и без моята воля. В противен случай – казва – просто те оставям тук в нищото, в гората сама и ще се прибираш сама до Лозенец. Пеша!!! През нощта!!!

Хайде да те видя как ще се оправиш – беше категоричен в себе си. Беше уверен и стратегически подготвен, сигурна съм, че номерът е минавал с други. Но с мен няма да стане. Казах, че свирка няма да му направя по никакъв повод, да си избие тази мисъл от главата. Той ме хвана за врата и ми удари главата в капака на колата. Не беше много силно, не търся състрадание.

Не е целил да ме убие, а просто да ме сплаши и аз мигом да се свлека в краката му за желаното от него нещо. Аз пак отказах. Дори не се разревах. Придобих някакво странно безстрашие. Дали заради моето поведение, дали защото не му се е занимавало достатъчно, дали защото в заведението чакат още момичета, дали защото е разбрал, че тук точно нещата няма да се получат със щастлив край, той се отказа.

Държа да уточня, че не сме натискали, целували също. Отказа се, влезе в колата си и тръгна. Остави ме наистина в средата на нищото. Помня го като вчера. Е…Не пропусна да ме нарече и с много обидни думи, но това вече ми беше без значение. Важното беше, че го няма.

Не можех да се обадя на никой, защото по това време нямах телефон. Имах само себе си и небето над мен. Имах и принцип, но още не знаех, че така се казва проблясъка.

За щастие пътят Велика – Лозенец е една права линия и просто трябва да вървя само напред, за да стигна отново селото. И моето прибиране не беше walk of shame. Вървях гордо, безстрашно и минах през това. Вървях с някакво достойнство, защото не му лапах на шибаняка. Но съжалявам другите, които са го направили, защото очевидно не съм първия му случай.

Прибрах се жива и здрава. Не взех на бегом четирите километра. През повечето време вървях спокойно. Както казах това лято бях малка. Не знаех още на какво са способни всички хора. Това определено беше силен урок. Но по-силният урок дойде от другаде. Дойде от адът, който са хората понякога. В стремежа им да търсят клюки, интриги и фалшиви истории, които много… много им се иска да са се случили, но уви те не са.

На следващата сутрин хората ме гледаха странно. Имаше и такива, които ме избягваха. Спасителят беше вече разгласил на всички, че освен свирка, сме правили и още неща. Неща, които не са се случили, но няма как да се докажат. Моята дума срещу неговата дума и тази на още хора.

Аз съм сама от тази страна, тъй като той беше пълен с приятели в селото и приятелите е редно да си вярват и да се подкрепят. Аз съм тук за малко, идвам и си тръгвам и на мен никой няма да повярва. Не се обяснявах на никой, не се защитавах, нямаше смисъл. Казах само на баща ми и на приятелката си, с която бях тогава.

На следващото лято, в което отидох в Лозенец, видях портрета на спасителя в едно заведение. Портретът му стоеше на стената с черна лента в единия ъгъл. Разбрах, че е починал.

Ставаш жена в онези първи моменти, когато отстояваш себе си.

Когато казваш не. Когато казваш да. И всичко е с твоето съгласие.

Когато за първи път разбиеш сърцето на някой. Когато за първи път разбият твоето. Когато загубиш много близък човек, който си обичал с цялото си същество.

Когато ти объркат поръчката в ресторанта и ти не си замълчиш.

Не правиш сцена. Просто не си замълчаваш.

Когато носиш определен размер сутиен в продължение на много време, но един ден разбираш, че твоят размер е друг.

Когато подкрепиш приятел и се радваш за него.

Когато излъжеш, заради приятел, за да може ти да излезеш лоша, а той добър.

Когато изградиш първите си принципи и започнеш да ги развиваш. Това ще бъдат твоите принципи до края на живота ти.

Когато започнеш да задаваш смислени въпроси. Понякога неудобни въпроси. Дори и да те сметнат за арогантна.

Когато определени хора се държат кофти с теб, говорят ти лошо, потискат те и ти не си затраеш.

Когато изразиш волята си, истинското си мнение и защитиш позицията си, макар и това да носи последствия и негативи.

Има и други не толкова драматични, но съществени първи моменти, като това за първи път момче да ти бръкне в задника. И ти да изразиш реалността, че не искаш този пръст в задника. Изобщо не искаш никакви неща в задника си. Защото си е твой, както и всичко по твоето тяло. И тялото ти е неприкосновено.

Всеки ти казва, че си станала жена с цикъла или майчинството. Но без още да знаеш, ти ставаш жена в първите моменти, които неосъзнато идват. А ти осъзнато създаваш някакви принципи.

Ще си спомниш сега за всички тези първи моменти и ще видиш, че те са те направили жената, която си сега.

Хубавата, силната, достойната. Жена.

Източник: http://www.highviewart.com/