Комуникационната концепция за двойната връзка е разработена от Грегъри Бейтсън и неговите колеги, докато изучават личностни проявления в процеса на общуване. На тази концепция се основава и една от теориите на шизофренията. Двойната връзка (double bind) може да бъде определена като ситуация, при която индивидът получава на различни нива комуникация две противоречиви съобщения от едно и също лице, като на нито едно от тях няма възможност да отреагира, т.е. намира се в ситуация без изход.
В двойното послание има амбивалентен капан, в който действия и преценки не могат да бъдат интерпретирани еднозначно, т.е. думите не съответстват на действията.
Най-често срещаният пример за такъв тип комуникация в семейството е между майката и детето, когато майката има проблем с това да изразява любовта си. Тя иска и се стреми да изглежда като нормална грижовна майка. Често изразява любовта си на думи, казва на детето си, че го обича, защото вярва, че то се нуждае от тази любов, но на практика не умее да се държи любвеобилно, не прегръща и не целува детето си, защото за нея близостта е непонятна. Още по-срещан случай е противоположното на това поведение, майката изразява любовта към детето си с действия, често го гушка и целува, но не и на думи, изговарянето на думата „обичам те” сякаш е най-сложното нещо. В семейството, което създаваме, ние хората несъзнателно пресъздаваме връзката си с нашите родители. Ако майката е имала проблем с изразяването на любовта си, с откритото демонстриране на нежност, то детето възприема това поведение като модел, който на по-късен етап, като родител започва да използва и към своите деца. Съответно ако сте израснали с родители, които са били изключително любвеобилни, нежни и мили, вие ще се отнасяте с децата си по същият начин.
Последици от двойната връзка:
Понякога този тип майки се опитват мъчително да изразят обичта си, но те сякаш не забелязват децата си, а от своя страна децата също се стремят да спечелят прегръдка от мама, но получават едно хладно потупване. Тъй като майчината любов е безусловно явление, детето се чувства объркано поради страх и вина. То няма друг избор, освен да вярва в това, че то наистина е недостойно за любовта на майката. Безусловната любов и ласките от мама са най-важни за емоционалното здраве на децата. Детето не може да разбере комуникацията на двойната връзка. Дори и възрастни, които са израснали в такава атмосфера не могат да се справят със сложността на чувствата, копнежа да бъдат видяни, разбрани и ценени присъства и във връзките им с другите хора. А детето няма шанс да се измъкне от тази порочна връзка поради голямата си емоционална и физическа зависимост от майката. Тази зависимост продължава най-често и по-късно, когато детето става възрастен индивид, следствие на силни емоционални и поведенчески изменения. Най-тъжното е, че нито родителите, нито детето разбират случващото се, малките деца просто желаят да бъдат добри, щастливи, здрави, а майката е тази личност, която затвърждава увереността им, че това е възможно. Всички изследвания, проведени в последните години, подчертават важността на връзката между ласките и нежността, получени в детството, и здравето и щастието в зряла възраст.
Източник: https://psiholozi.com
