Родена съм в южната част на Чикаго, където градските блокове са широки и кулинарията е на почит. Родителите ми отгледаха четири деца и аз съм най-малката. Докато растях, прекарвах всеки уикенд и всяко лято в къщата на моята прабаба. Казвах ѝ просто „баба“…

Когато дойдох на тази земя, баба беше вече на 80 години. Седях до баба си и попивах цялата мъдрост, която тя можеше да предложи до деня, в който премина на 99-годишна възраст. Баба ми ми даде мъдър съвет с тайни за нейния дълъг, здравословен, изпълнен с приключения живот. Тя ме научи как да остарявам грациозно и как да остарявам добре. Искате ли да знаете как?

Прабаба Уили Ета Темпъл е родена през 1909 г. от жена от индиански и европейски произход и мъж от африкански произход. Въпреки че не е израснала в резерват, тя беше пазителка на много традиции на предците, на които ме научи. Като обучаващ се журналист прекарах много време да задавам въпроси на баба си за нейния житейски опит и да наблюдавам начина, по който тя беше – често се моделирах след нея, защото начинът, по който енергията се проявява в нейното тяло, беше толкова сходна с начина, по който се проявява в моето .

Докато растях родителите ми – Джанис Темпъл и Майк Робинсън – и бабите и дядовците наистина наблягаха на холистичните лечебни практики в нашето семейство. Родителите ми живяха и пътуваха в чужбина осем години, докато баща ми играеше професионален баскетбол. През това време, живеейки на места като Турция и прекарвайки известно време във Венецуела, майка ми научи стойността на добре подбрана диета, молитва и медитация като средства за поддържане на добро здраве.

Моята прабаба и моята майка никога не са говорили специално за Аюрведа, но разпознах връзката, когато по-рано тази година посетих лекар, който практикува Аюрведа и западната медицина. Той дойде при мен от гледната точка на Аюрведа – няколко хиляди години холистична здравна традиция, произхождаща от Индия. Лекарят спомена неща като телесната ми конституция, функцията на черния дроб в метафизичен смисъл и бързото движение на клетките ми, което обяснява моята умствена и физическа скорост заедно с бързия ми метаболизъм. Той ми говори за медицинските практики на вендузи и акупунктура, което ми напомни за времето, когато майка ми ме водеше на лечение.

Моят лекар и аз обсъдихме медитацията, която ми напомни как баба ми се опитваше да ме обучи в практиката на тишина, за да балансирам енергията си и да се докосна до съзнанието си, за да облекча мигрената си. Сега виждам, че Аюрведа практикува кръстосване с някои индиански местни практики, които баба ми ми предаде, и другите местни практики, които майка ми научи, докато пътуваше по света.

В Аюрведа дошите ни помагат да разберем нашите преживявания между ума и тялото. Миналата година открих, че моят тип Доша ум-тяло е Вата-Пита. Слаба съм, дълга, с гъста коса, на стрес реагирам с притеснение и спя сякаш няма утре. Познаването на моя тип Доша отново потвърди необходимостта от последователни практики на медитация, физически упражнения и сън, за да поддържам добър баланс на моето психическо и физическо здраве. Освен това ми помогна да разбера моя бърз метаболизъм и как дори когато подремвам, спя като пън.

От любопитство направих теста за Доша въз основа на това, което знам за баба ми и е вероятно тя да е била тип Пита-Вата. Баба беше много слаба в старостта си и малко по-дебела в младостта си. Тя имаше дълбоко втренчен поглед, по-бърз метаболизъм от моя, много бързо се палеше и ядосваше и спеше толкова силно, че я ръгах само за да се уверя, че още диша.

Когато бях малък, питах: „Бабо, как стана толкова стара?“ А тя отговаряше: „Спи и се моли!”

Колкото повече говорех с баба, толкова повече научавах, че нещата доста често са толкова прости.

Молитвата и медитацията са централни за много местни практики, включително Аюрведа. Тези дейности се състоят от настаняване в удобна позиция, затваряне на очите, отваряне на сърцето и свързване с Източника – източникът на цялото творение. Чрез молитва и медитация се научих да стабилизирам пулса и кръвното си налягане дори в стресови ситуации или несигурни обстоятелства.

През 2016 г. напуснах работа, напуснах апартамента си и прекратих връзка с всички за две седмици, понеже следвах гласа на нещо, което ме призоваваше да пътувам. По-късно се озовах в Чикаго и отсядах с дядо си в дома, в който прабаба ми ме отглеждаше всеки уикенд. Прекарвах време в седене с предмети, които баба ми държеше и носеше, нейната енергия ме викаше у дома. Прекарвах четири до осем часа на ден в посредничество и молитва. Докато бях в това състояние на транс, аз създадох живота, който живея сега – такъв, в който съм благословен да споделя тези преживявания с вас.

Спомням си, когато бях на осем години и започнах да играя баскетбол в детска лига. Баща ми беше баскетболен треньор на моя отбор. Наричахме се Никс и носехме сини тениски като униформи. Татко ме оставяше в Tuley Park в Чикаго и само на пресечки оттук беше къщата на баба ми. Един ден се прибрах в къщата на баба, след като играх баскетбол, и ѝ разказах всичко за деня си, когато пазих деца на игрището, докато блокирах ударите им — бях наистина добра в това. Баба извади папка със стари снимки и новинарски статии. Тя ми показа нейни снимки в младостта й в колониално училище-интернат. Тя и няколко други момичета носеха поли с обръч и позираха на баскетболно игрище. Баба посочи снимката и аз казах: „Играла си баскетбол, бабо?!” Тя кимна и каза: „Да. Играехме баскетбол в училище, когато не ни учеха да чистим къщи.

Там стоях пред слаба жена на около 80 години, докато гледах нейна снимка като тийнейджърка и спортистка. Трябваше да знам, че десетилетия спортни тренировки стоят зад страхотните физически постижения на баба ми, защото по времето, когато бях в колежа и тя беше на 90-те си години, я бях виждал да бута скринове в спалнята ми няколко пъти в годината. Баба обичаше да пренарежда мебелите и ми казваше „Остави ме на мира“, ако се опитах да се намеся. Въпреки че се опитвах да я освободя от силата, която щеше да е необходима, за да премести мебелите, в крайна сметка ми хрумна, че чрез упражнения тя запази и увеличи силата си с напредване на възрастта.

С баба ми си приличаме по много неща. И двете играехме баскетбол като растяхме и споделяме темперамент, който трябва да бъде укротен. Независимо от нашите общи черти, важно е да запомните, че уелнес практиките на всеки човек трябва да бъдат създадени специално за него. В Аюрведа няма „универсален размер за всички“ или рецепта за никого. Аюрведичната система е холистична практика с участие, която ни помага да научим за себе си. Това е непрекъснато пътуване на обучение, където това, от което се нуждаехме вчера, може да се различава от това, от което се нуждаем днес.

Например диетата на баба се основаваше на големи дози мляко (понякога мътеница). Като дете следвах примера на баба ми и консумирах много млечни продукти всеки ден, но спрях да консумирам млечни продукти през 2016 г., защото тялото ми има ужасна алергична реакция към тях. Слузта започва да покрива гърлото ми, храносмилателната ми система се възстановява и дишането през носа ми става почти невъзможно. Ужасно е. Днес пия само вода и използвам бадемово мляко или мляко от кашу, за да заменя кравето мляко в овесените ядки.

Водата е единствената течност, която държа в дома си за пиене. Алкална вода и вода с електролити. Само вода. Моят лекар, който практикува аюрведа в допълнение към западната медицина, ме посъветва за това. Като спортист, танцьор, певец и актьор с толкова бързо движещи се клетки, той ми каза, че пиенето на много вода е от съществено значение, за да поддържам клетките си хидратирани. Той уточни, че консумацията на два до три литра вода с електролити ще облекчи много от симптомите, които изпитвам (умора, мигрена, синкоп), докато западната медицина ще се опита да третира всеки симптом поотделно и това може да пропусне целта. И баба пиеше вода, но тя като че ли й беше второстепенна спрямо млякото. Това е мястото, където тя и аз се различаваме и това е добре, защото всяко тяло е уникално и всяко тяло изисква свои собствени процедури, за да го поддържа във върхова форма.

Прекарвах колкото се може повече време с баба ми, защото много я обичах. Тя ме внуши да спя най-малко осем часа на ден, независимо какво казва някой, защото човек никога не може да „навакса“ количеството сън, което получава. Или спите, или не спите, а сънят повишава качеството ви на живот. Тя ме научи, че молитвата е начин да практикувам тишина и я чувствам с мен в моите медитации днес. Баба ме научи, че е наложително да вземам най-добрите решения за себе си, защото макар да можех да имам нужда от мляко като дете, за да порасна силно, като възрастен само вода и малко бадемово мляко ми действат добре.

Благодаря, бабо.

Надявам се, че този мъдър съвет от моята прабаба Уили Ета Темпъл ще ви послужи добре.

Автор: Janessa Robinson