Синдромът на принцесата е комплекс от нарцисизъм, егоцентризъм и материализъм, който е свързан със забогатяването на обществата, глобализма и нарастващото консуматорско отношение на хората към материалните придобивки и/или другите хора.

В развитите общества хората все по-рядко раждат повече от едно дете и инвестират много в единственото си дете. Най-добрата храна, най-модерните дрехи, най-модерните технологии, най-доброто образование. Хората дори се въздържат да раждат деца, ако не смятат, че могат да им осигурят идеален живот. Всички усилия са фокусирани в единственото дете. Всички очаквания – също. Повишените изисквания към децата ги превръщат в самотни обременени малки възрастни, които нямат време за игра и контакт с други деца. Така в децата се развива усещане, че светът се върти около тях – за добро и за лошо. Че светът изисква всичко от тях – и те трябва да бъдат на ниво. И че светът трябва да им дава всичко, от което се нуждаят, защото малкият им свят – семейството им, винаги е правил това.

Научени от малки да се сравняват и съревновават с другите, тези деца са много податливи на медийните послания. Докато са деца, родителите им ги сравняват с останалите, за да не изглеждат по-бедни и неспособни (каквото и да им струва това). Когато пораснат, порасналите деца продължават да правят същото. А самочувствието им се базира на способността им да изглеждат по определен начин, да имат определен начин на живот и да могат да си позволят определени придобивки.

Така се появяват принцесите (и по-рядко – принцовете). Хората, които смятат, че заслужават най-доброто от живота и нищо по-малко не може да ги направи щастливи. Те се нуждаят да бъдат съвършени, за да се чувстват добре със себе си (а всъщност – за да достигнат високите стандарти, заложени им от родителите в детството им). Скъпи и красиви дрехи, красив дом, скъпа кола, последен модел техника, скъпи ваканции, съвършен профил в социалните медии. А съвършенството струва пари. Много пари.

Тя изглежда съвършена

Тя е обсебена от външния си вид и винаги изглежда идеално. А мъжът се гордее с идеалната си жена и обира въздишки на завист и ревност от страна на приятелите си. Красотата обаче изисква време, усилия и много пари, особено в ерата на пластичната хирургия. Голяма част от тези жени се чувстват несигурни относно външния си вид и дори неглижиране, подценяване или най-малка критика на вида им може да стане причина за сериозен конфликт. Обсебените от красотата си хора нямат чувство за хумор по тази тема.

Тя е взискателна

Тя винаги се обвързва с мъже, които й съответстват по красота и статус (или по-красиви и богати). Тя винаги намира начин да подобри външния вид на мъжа до себе си – и това включва непрекъснати съвети за избора на дрехи, прическа, придобивки, нова по-добре платена работа. Отделните съвети по отделни въпроси могат да бъдат полезни, непрекъснатото критикуване и поправяне на реални и въображаеми дефекти обаче не е толкова забавно.

Тя е предизвикателство

Тя изисква много грижи – време, внимание, комплименти, подаръци, специални вечери, екзотични ваканции. При това – най-добрите от тях.  А ако мъжът не задоволява достатъчно добре нейните изисквания, тя ще му каже директно. Тя винаги е ясна относно своите нужди. Тези нужди обаче никога не могат да бъдт удовлетворени – винаги се появява нещо по-скъпо, по-престижно и по-забавно в нейния списък.

Тя е женствена

Тя е нежна, кокетна и зависима от мъжа. По нея си падат мъжете, които харесват “момичешка нежност” и които обичат да играят ролята на закрилници. С тази жена обаче на мъжа се налага да прави всичко, защото тя е твърде нежна и деликатна, за да работи и да поддържа домакинство.

Източник: https://love-aholic.com