Тръгвайте си навреме. За вкъщи – дори когато никой да не ви чака там.

От купона – без „последното питие“. От неуместните връзки. От глупавите навици. От депресията и тъжните мисли. От мрачните спомени. От хората, които ви съсипват. Или от човека до вас.

Не чакайте момента, в който ви притискат обстоятелствата, в който сте притиснати да взимате решение при неприятни за вас условия, когато сте принудени от обществени настроения, когато се отдалечавате от вашите истински и искрени мотиви и се опитвате нещо да „спасите“…

Ако вече не сте способни по някаква причина да дадете един на друг това, което ви прави щастливи, не лишавайте другия от опитите и надеждата да го намери в други отношения или в самия себе си.

Не лишавайте другите от шанса да бъдат щастливи по начина, по който те го разбират. Защото всеки от нас се намира в своята точка на развитие, движи се в свой собствен ритъм, излъчва свои собствени вибрации и получава свой собствен опит.

И ако вие сте в унисон с някого – то сте се открили един друг и танцувате общ танц. Ако пък сте в продължителен дисонанс – то вземете опита от взаимоотношенията, подпишете се под него, благодарете и… си тръгнете навреме.

Тръгвайте си навреме, не оставяйте дълбоки белези в живота си, не заразявайте душата си с ненаситния бацил на вината, която упорито ви отблъсква от вашия неповторим и единствен живот.

Ценете живота си повече отколкото другите го ценят. Тръгнете си навреме, ако някой поставя своя живот над вашия. Никой не е дошъл на този свят, за да бъде принесен на жертвен олтар. Животът не е даден на човек, за да принася в жертва най-великия дар – самият живот и способността да обича.

Лесно е да изгубиш себе си, да се претопиш в нечий чужд живот и в нечия друга действителност. Трудното е да намериш себе си.

Само ние можем да определим мярката за себе си и да допуснем нейното използване. Да жертвате себе си или да подарите своя живот, участвайки в нечий друг, са напразно изгубени сили.

Всички отношения са плодотворни, когато в тях има обмен, взаимодействие, възвращаемост. Това е танц между двама.

Но ако вече сте започнали да си настъпвате краката до болка, трябва да прекратите този танц, да излекувате раните и да започнете нов, по-красив. Най-добре с нов човек. И това се отнася за всички взаимоотношения – за семейството, за работата, за приятелите.

Научете се да си тръгвате навреме както в ограниченията на създадената ситуация, така и от самите ситуации и обстоятелства в живота ви. Вие винаги знаете кога е настъпил този момент. Доверявайте се на себе си, не се самонавивайте, не лъжете себе си и не лъжете другите.

Няма лоши хора, както понякога ни се иска да вярваме. Просто има хора, които са различни от нас. И в свещенодействието, наречено живот, няма друга отговорност освен пред самите нас.

Всичко, което се случва в живота ни, всичко, което се случва около нас се случва с нашето разрешение. Ние позволяваме животът да бъде такъв, какъвто е.

Ние позволяваме сивите нюанси да преобладават в него, ние допускаме страха… ние позволяваме да бъдем губещи в собствения си живот.

Огледайте се, може би е време да си тръгнете от всичко това. Трудно е, но е важно.

Тръгнете си навреме от оценките и мнението на другите, обърнете се към себе си. Не търсете вашата опорна точка в другите. Тя не е там!

Както няма щастие в някой или нещо, ако го няма във вас самите. В края на краищата само така можете да преобърнете целия си свят.

Тръгнете си навреме от илюзиите и натрапливите страхове, но продължете да мечтаете, да опитвате и да се движите напред.

Не се страхувайте от грешките – все пак сте направили опит.

Не се страхувайте от реакциите на другите – така или иначе не можете да ги предскажете, докато не направите това, което сте наумили. Просто се вървете напред!

Истината е проста – всичко се случва точно навреме. Даже чудесата.

Затова си тръгнете навреме. И не задържайте никого. Защото така пренаписвате сценария и на своя и на нечий друг живот.