Тя знае ли за мен? Тя знае ли, че е за теб е само трофей, но чувствата ти граничат с нулата? Знае ли, че ти е скучна, а с мен можеш да говориш с часове? Тя знае ли, че с нея задоволяваш тялото си, но ума ти е другаде? Тя знае ли, че не просто не е първа в мислите ти, а е на трета или даже на N-та позиция там…

Тя знае ли, че у вас съм била, там в дома й? Тя знае ли, че твоята ръка е държала вратата, за да не тръгвам…? Че си ми звънял нощем, за да се покажа на прозореца за малко? Знае ли, че си ме търсил, когато тя до тебе е била?

Тя знае ли, че още се криеш, когато с мен говориш? Тя знае ли, че нощем пишеш на друга? Тя знае ли…

Тя не знае, къде са били ръцете ти вчера, нали? Тя не подозира с кого си играл странни игри? Тя не знае, а ти знаеш ли? Или и себе си излъга?

Тя не знае, но аз не съм забравила? Тя не знае, но и ти помниш всички казани неща, макар да се правиш на луд? Тя не знае, но докога ще можеш да криеш това?

Може би е сляпа, щом не усеща как се смущаваш, когато срещаме се случайно? Може би не вижда, че тръгваш след мен и търсиш присъствието ми, дори когато е на близо?

Може би е сляпа, щом не вижда страха в очите ти, когато погледите ни се срещнат… Страх те е, дали ще те издам… Нали нямахме нищо тайно, нали нямаше какво да криеш от нея, защо се стъписваш, когато разбереш, че двете сме пили кафе? Нали беше смешно да се си триеш sms-ите? А къде са тези от мен сега?

Страхуваш ли се? Притреперваш ли от ужас да не те предам?

Източник: https://glamgirls.bg