Случвало ли ви се е да лежите в леглото вечер и да възпроизвеждате разговорите от деня в главата си?

Или може би се тревожите за неща, които още не са се случили?

Ако е така, може да сте свръхмислител.

Свръхмислещите са хора, които мислят твърде много за нещата – няма как да не анализираме всичко до най-малкия детайл.

Някои хора може да ни видят като прекалено тревожни личности, но не всичко е лошо.

Да бъдем свръхмислещи също означава, че сме наистина добри в обръщането на внимание на детайлите.

Но е вярно, прекаленото мислене често може да направи живота малко по-сложен.

В тази статия ще говорим за осем борби, с които свръхмислещите като нас се сблъскват всеки ден. 

Да тръгваме. 

1. Вземането на решения може да се почувства като изкачване на връх Еверест

Една от най-големите битки за свръхмислещите е вземането на решения.

О, момче, чувстваш ли се като на мисия?!?

Дори най-простите избори, като избор на ресторант за вечеря или избор на филм за гледане, могат да се превърнат във вътрешен дебат, който изглежда като че ли продължава цяла вечност.

Ние претегляме всеки възможен резултат, плюсовете и минусите, и все пак накрая не предполагаме избора си.

Може дори да преминем през всички тези проблеми само за да решим да останем вкъщи и да ядем остатъци или да изгледаме любимия си филм за стотен път.

Запомнете, хора, това не е нерешителност, просто нашият свръхмислещ мозък ни кара да се возим малко като влакче в увеселителен парк. 

2. „Ами ако“ е второто ни име

Случвало ли ви се е да се окажете в цикъл от сценарии „ами ако“?

Добре дошли в ежедневието на свръхмислещия!

Ние сме шампиони в създаването на хипотетични ситуации в умовете си.

Ами ако бях казал това вместо онова? Ами ако бях приел това предложение за работа? Ами ако не бях изял това допълнително парче пица?

Докато изглежда, че всички останали минават деня си без притеснение, ние, свръхмислещите, непрекъснато се борим с въображаем свят на безкрайни възможности.

Може да бъде изтощително, но понякога може да доведе и до някои доста креативни решения!

Всеки облак има сребърна подплата, нали?

3. Прекомерно анализиране на минали разговори

Точно онзи ден се натъкнах на стар приятел в хранителния магазин. Поговорихме набързо, разбрахме се за живота и тръгнахме по различни пътища.

Звучи просто, нали?

Не за моя прекалено мислещ мозък.

Веднага след като се прибрах, започнах да преигравам разговора в главата си. Нещо странно ли казах? Беше ли шегата ми твърде неудобна? Защо се смееше така? Можех ли да бъда по-интересен?

Сякаш мозъкът ми беше в режим на възпроизвеждане и просто не искаше да спре.

Това е една от онези борби, които могат да бъдат наистина трудни за обяснение, освен ако и вие не мислите прекалено много.

Но хей, поне поддържа живота интересен. 

4. Прекаленото мислене може да доведе до безсъние

Това е борба, с която много прекомерни мислители могат да се свържат – ужасяващото нощно прекомерно мислене.

Точно когато е време да се отпуснем и да се унесем в сън, мозъците ни решават, че е идеалният момент да започнем да анализираме всеки малък детайл от деня ни.

Но знаехте ли, че всъщност има научна причина зад това?

Нашите мозъци са склонни да се фокусират повече върху негативните мисли, когато сме уморени.

И така, това прекомерно мислене през нощта може да се дължи на това, че изтощените ни мозъци са много тежки за нас.

Добро напомняне, че понякога тези тревожни сесии късно през нощта може просто да са знак, че трябва да хванем повече Z. 

5. Често се чувстваме неразбрани

Като свръхмислещи, често се чувстваме неразбрани.

Когато мълчим, това не е защото сме незаинтересовани или отчуждени, обикновено е защото умовете ни са изпълнени с мисли и идеи.

Когато изглеждаме притеснени или разтревожени за нещо, това не е защото сме песимисти, а просто обмисляме всички възможни резултати.

Може да е трудно, когато хората не разбират сложността на нашия мисловен процес и ни етикетират като „прекалено тревожни“ или „твърде сериозни“.

Това, което те не виждат, е дълбочината на нашето мислене и грижата, която влагаме във всяко решение.

Но помнете, че сте свръхмислител също означава, че сте съпричастни, задълбочени и внимателни.

Така че не бъдете твърде сурови към себе си, вашата дълбочина е вашата сила. 

6. Често сме хванати в бъдещето

Това е борба, с която се сблъсквам почти всеки ден. Като свръхмислещ, често се оказвам толкова увлечен в планирането на бъдещето, че забравям да живея в настоящето.

Независимо дали се безпокоя за среща следващата седмица, тревожа се за пътуване следващия месец или планирам живота си години наред, умът ми непрекъснато скача напред.

Това може да затрудни пълноценното наслаждаване на тук и сега.

Миналия уикенд открих, че се тревожа за работа в понеделник, докато трябваше да се насладя на релаксиращ ден на плажа.

Работата е в процес на развитие, но се уча да си напомням да забавя темпото и да оценявам настоящия момент.

В крайна сметка бъдещето ще дойде достатъчно скоро, нали?

7. Страхът от допускане на грешки може да бъде парализиращ

Една от най-трудните части на това да бъдеш свръхмислещ е постоянният страх да не сбъркаш.

Можем да се страхуваме толкова много, че ще направим грешка, че това ни спира да поемаме рискове или да опитваме нови неща.

Искам да кажа, какво ще стане, ако го направим погрешно? Ами ако се провалим? Ами ако хората ни съдят?

Страхът може да бъде толкова непреодолим, че се чувства по-безопасно просто да се придържаме към това, което знаем, дори ако това означава да пропуснем нови преживявания.

Не е лесна борба за преодоляване, но е важно да запомните, че всеки прави грешки – това е част от това да бъдеш човек.

И понякога тези грешки могат да се превърнат в най-големите ни уроци.

8. Ние сме перфекционисти по душа

Това може да не е изненадващо, но свръхмислещите често са склонни да бъдат перфекционисти.

Харесваме нещата да са както трябва и можем да отделим много време, за да се уверим, че всеки детайл е перфектен.

Въпреки че стремежът към съвършенство не е нещо лошо, важно е за нас, свръхмислещите, да помним, че е добре, ако нещата не винаги са перфектни.

В крайна сметка животът е пълен с възходи и падения и понякога тези несъвършенства правят пътуването още по-красиво.

9. Често се чувстваме претоварени

Прекомерното мислене, както може да очаквате, може да бъде невероятно поразително.

Има моменти, когато умът ми се върти с толкова много мисли и тревоги, че имам чувството, че се опитвам да слушам сто различни радиостанции наведнъж.

Сякаш стоя в средата на оживен град с шум, идващ към мен от всички посоки.

През тези моменти може да е трудно да се съсредоточите върху нещо друго и простите задачи могат внезапно да се почувстват като херкулесови предизвикателства.

Не винаги е лесно, но открих, че да направите крачка назад и да практикувате внимателност може да помогне за успокояване на бурята.

Така че не забравяйте да се грижите за себе си, приятели свръхмислители – всички ние се нуждаем от момент на спокойствие от време на време.

10. Ние се борим с пускането

Да бъдем свръхмислещи означава, че често се борим да оставяме нещата да си тръгнат и просто да забравим.

Независимо дали става дума за грешка, която сме направили преди години, някой коментар, за който не можем да спрем да мислим, или пропусната възможност, за която все още съжаляваме – тези неща остават в съзнанието ни, изскачащи в най-случайните моменти.

Сякаш нашият мозък има специално хранилище за всички неща, от които е трябвало да преминем, но просто не можем да ги пуснем.

Това може да ни затрудни да продължим напред и да прегърнем нови възможности, тъй като винаги гледаме назад.

11. Често сме строги към себе си

Нека си признаем, ние, свръхмислещите, вероятно бихме могли да спечелим медал за това, че сме строги към себе си.

Поставяме си високи цели и когато не отговорим на очакванията си, често сами сме най-лошите си критици.

Ако нещо не върви перфектно, умовете ни се усилват, анализирайки какво сме направили грешно и как бихме могли да се справим по-добре.

Тази постоянна самокритика може да бъде изтощителна и вредна за нашето самочувствие.

Но е важно да запомните, че никой не е перфектен и е добре да бъдем мили към себе си.

12. Понякога се чувстваме изолирани

Да бъдеш свръхмислещ понякога може да се почувстваш самотен. Сякаш в главите ни се случва едно постоянно парти, на което никой друг не е поканен.

Това може да ни накара да се чувстваме изолирани, дори когато сме заобиколени от хора.

Може да седим в стая, пълна с приятели или колеги, но вътре умовете ни са вихрушка от мисли и тревоги, които никой друг не може да види.

Важно е да запомните, че дори и да ви се струва така, не сте сами – има много други, които разбират точно през какво преминавате.

Хареса ли ви статията ми? Харесайте ме във Facebook, за да видите повече статии като тази във вашата емисия.