Бащата на когнитивно-поведенческата терапия, известният американски психолог и психотерапевт Албърт Елис (1913-2007), посочва 12 твърдения, наречени от него “блокиращи нагласи”. Когато ние вземаме някакво решение, неизбежно проиграваме в съзнанието си някои от вече заложените там нагласи и това определя избора ни, пише АТИТЮД.
Помислете, кои от тях са валидни и за вас:
1. Всички трябва да ме обичат и да одобряват това, което правя.
Да очаквате това, означава да се подлагаме на необяснима тревога, да си причиняваме огорчения, особено ако забелязваме, че някой не ни обича или не одобрява действията ни. Очевидно е, че да се придържаме към такава гледна точка е глупаво, защото никой не може да удовлетвори едновременно вкусовете на всички хора. Това, което се харесва на едни, може да дразни други. За да се харесваме на всички, трябва постоянно да улавяме чувствата на другите хора, за да подобрим тяхното отношение към нас. Все пак по-добре е да търсим активно хора, с които ни обединяват общи занимания и възгледи, за да ни е интересно да общуваме. По-добре е да изразходваме своите сили за общуване с истински приятели, отколкото за опити да угодим на всички и на всеки.
2. Човек трябва да бъде прекрасен (идеален) и да се бори за успех във всяка една област, да бъде безупречен във всяко едно отношение.
Очевидно е, че да бъдеш съвършен, идеален, безпогрешен във всичко е невъзможно. Онзи, който си поставя такава цел, е обречен на безкрайни терзания и тревожни мисли по повод на минали и възможни неудачи. Хора с такива ирационални представи могат да постигнат много в живота си, но обикновено постигнатият успех ги отчуждава от околните. Мнозина, намирайки се в плен на завишени изисквания към себе си, така и не постигат онова, което са искали. Все пак не може да постигнеш (малцина са успявали) нещо свръхестествено (свръхчовешко).
Разбира се, че е необходимо да се стремиш към върха, към ползотворна дейност в името на прогреса, познанието, развитието. Важно е обаче и да се съзнава, че всеки човек в живота си ще среща неудачи, че не може да се предпази от пропуски и ще зависи от най-различни ограничения. Важното е да правим добре онова, с което сме се захванали, да усвояваме уроците, които ни дава самият живот.
3. Определени постъпки са погрешни и онзи, който ги прави, трябва да бъде наказван.
Много от онова, което правят другите, ние самите не бихме правили, и обратно, нещо от това, което би ни се искало, те не го правят. Не бива обаче поради тази причина да ги смятаме за лоши хора. Обикновеното порицание няма да доведе до нищо хубаво. Преследването им също носи малко полза, често пъти вредата е повече. Анализирайки причините за поведението на другите, си струва нещата да се погледнат от тяхната гледна точка, за да се разбере смисъла на поведението им, да се погледне на ситуацията от позицията на тези хора и тогава в много случаи то ще стане обяснимо.
Ако човек е направил нещо лошо (поне от ваша гледна точка) това може да се е случило поради глупост, незнание, под влияние на емоции. Затова трябва да се отнесем с търпимост към това, да се постараем да го просветим, да му помогнем да промени поведението си в нужната посока. От това ще спечелят всички. Така трябва да се отнасяме и към себе си. Ако някому не се харесва онова, което вие правите, може би не си и струва да се вълнуваме за това. Просто трябва да си признаем, че от позициите на околните вашето поведение може да изглежда неправилно, неуместно. Трябва ли да ви обвиняват за това? И трябва ли заради това да изпадате в униние?
По-разумно е да се обсъдят гледните точки, да се съпоставят и да се погледне дали може да се научите на нещо полезно. В конфликта една от страните, или може би и двете, ще променят своята позиция, а може и да открият, че е невъзможно да постигнат съгласие, но все едно такъв подход е по-печеливш, отколкото взаимната вражда и обвинения, в резултат на които и двете страни губят.
4. Ужасно е, когато нещо не се получава така, както ни се иска.
Неразумността на такова инфантилно твърдение е очевидна. Много често обаче ние постъпваме точно така, поради илюзията, че светът и всичко което се случва, трябва да бъдат такива, че да ни харесват.
Не може обаче всичко да се подрежда за удоволствието на всеки. Затова ще трябва да се примирим, че тази част от света, в която живеем, никога няма да отговаря точно на нашите желания. А когато се сблъскваме с онова, което не ни харесва кой знае колко, трябва ли да възприемаме това като лично оскърбление?
Нужно е да си кажем: “Да, това е лошо” или “На мен това не ми харесва”, за да се опитаме след това конструктивно да променим или подобрим създалото се положение. Ние често втълпяваме на децата, че е невъзможно да имат всичко, което им се иска. Понякога обаче дори като зрели хора, изпадаме в същата грешка, но в много по-изтънчена и завоалирана форма. А това само води до излишни вълнения и ни разстройва.
5. Човек се разстройва по повод външни събития и обстоятелства, върху които не може да повлияе.
В повечето случаи хората се разстройват не поради някакви неприятни житейски събития, а поради това, че те ги интерпретират по този начин за себе си. Да повлияем върху външните събития ние често пъти можем само в незначителна степен, но да овладеем анализа как следва да се реагира на тези събития – ние можем.
Например, ако си изгубим портмонето, можем много силно да се разстроим, да се развълнуваме и да изпаднем в униние, макар че самата загуба не е толкова непоправима, а събитието не заплашва живота ни. Ядосвайки се силно по повод случилото се, ние преувеличаваме неговите последствия и влошаваме положението. Възприемайки по този начин случилото се, сами си вредим. При разумен подход подобно произшествие не би трябвало да предизвика стрес. Такива обстоятелства има, имало е и всеки човек може да се сблъска с тях. Те просто трябва да се преживеят.
6. Една възможна неприятност ни задължава да се безпокоим и докато опасността не премине, трябва да я очакваме непрекъснато.
Да се мисли така би било неразумно, подобни мисли не са способни да предотвратят неприятностите, те могат дори да спомогнат тя да се случи. Безпокойството може до такава степен да ни омаломощи, че когато се случи неприятността, да нямаме почти никакви сили да поправим нещата. От друга страна, значителен брой неприятности, по чийто повод вече сме успели доста да се притесним, така и не се случват, а ако се случват, се оказват не чак толкова страшни, каквито ги е рисувало въображението ни ( на страха очите са големи).
Най-доброто, което може да се направи в този случай е да посрещнем наближаващата ситуация подготвени. Важно е да се опитаме да обезопасим ситуацията, да намерим правилния изход. Излишното вълнение няма да ни донесе никаква полза. Дори да се случи най-лошото, следва да се признае реалистично, че събитието е неприятно, не е желателно и да се опитаме да се отдалечим от него. Необходимо е да спрем да мислим, че всяка неприятност е нещо много ужасно и предвестник на края на всичко. Това не е така.
7. Да се избягват трудностите и отговорността е по-лесно, отколкото да ги поемем и да се справим с тях.
Когато човек се опитва да се откъсне от трудностите и отговорността, той си създава многобройни и много по-трудни проблеми в бъдеще. Най-добре е да не се крием, а да се заемем с тяхното решаване и при това максимално да използваме способностите си. Отлагането на проблема само ще засилва тревогата ни, депресията и угризенията на съвестта. И обратно, решаването на проблема ще укрепи увереността ни в своите сили, уважението към самите нас и ще породи радостно чувство. Щастливият живот – това не е отсъствие на проблеми, а тяхното успешно решаване.
8. В живота винаги е необходим някой, който е по-силен, по-могъщ, на когото можем да разчитаме.
Никой не е абсолютно независим и няма нищо страшно, ако зависим от другите толкова, колкото и те зависят от нас. Това е свойствено за всички хора, тъй като те се нуждаят един от друг. Но не може целият ни живот да зависи от един човек. Понякога може да ни се струва, че животът ни е немислим без някого, но това не е така. Животът все едно ще продължава да тече по своя ред, независимо от това дали този човек е до вас или не.
Трябва да развиваме в себе си самостоятелност, индивидуалност, целенасоченост и възможност за себе изразаяване. Тогава неудачите или загубата на някого от близките ни няма да станат гибелни. Прекалената зависимост от друг човек може да краде и от двамата, да лишава и двамата от нещо много важно в живота, да ги води към загуба на увереност в себе си и възможност за саморазвитие.
Такава зависимост отчасти се проявява, когато се чувстваме задължени за онова, което е направено за нас. И обратно, за онова, което сме направили ние, което сме инвестирали. Но всичко това е невярно. Ако искаме да помогнем някому, трябва да го направим без никаква задна мисъл, без да очакваме нищо в замяна, освен (и това е главното) удовлетворението, че сме направили това, което сме искали. И тогава не би трябвало ние самите да се чувстваме задължени на другите при подобни обстоятелства.
Това разбира се не се отнася за договори, когато и двете страни предварително ясно и точно се уговарят за изискванията си един към друг.
9. Онова, което ни е влияло в миналото, определя нашето поведение в днешно време и не е възможно да бъде преодоляно влиянието на миналото.
Това е абсолютно невярно. Все пак възможно е да се промени онова, което е било формирано в детството. Работата е в това, че целта на живота на всеки човек поотделно това е неговото личностно израстване и развитие. И ние никога не преставаме да се променяме. Ние не сме такива, каквито сме били преди десет години. А и условията, в които живеем, също са се променили. Важно е да се учим от миналия опит, а не да бъдем прекалено привързани към него. Това, което е било необходимо и уместно в миналото, може да не е нужно и да не работи сега. Разумният човек се развива и усъвършенства през целия си живот.
10. За нас е жизнено важно онова, което правят другите. Трябва да положим всички усилия, за да се променим в нужната посока.
В действителност животът и поведението на другите хора си е лично тяхна работа и като цяло не би следвало да ни засяга. Ние не можем реално да влияем върху тях и да ги променяме съществено. Опитите ни да им влияем обикновено предизвикват противодействие и само влошават ситуацията. Като цяло трябва да се стремим към пределна търпимост – живей и остави и другите да живеят. Всъщност ние се разстройваме от собствените си интерпретации и предложения, засягащи поведението на други хора. Обикновено човек, чието поведение оценявате, няма нищо предвид от това, което вие си измисляте.
Ако някой моли за помощ, трябва да му я дадете. Но ние нямаме право да натрапваме помощта си на онзи, който не се нуждае от нея. Ако нечие поведение ни се отразява, това положение трябва да се обсъди и да се намери приемливо решение. В много случаи обаче трябва да се учим просто да приемаме ситуацията такава, какавато е. Важното е да разберем, че хората имат недостатъци, с които се налага да се примиряваме.
11. Всеки проблем има едно единствено правилно решение. Колко е ужасно, ако не съумеем да го открием.
Да се мисли така не е разумно, тъй като повечето проблеми имат много решения и рядко съществува едно единствено правилно решение. Всяко от възможните решения има своите преимущества и недостатъци. Остава ни само да изберем една от алтернативите и да я изпробваме. Ако избраният начин не помага, трябва да пробваме нов.
Стремежът да се намери единственото възможно и изключително правилно решение само терзае душата ни и често води до избор на по-непечелившия вариант. Такива решения наистина рядко се оказват най-добрите.
12. Не е възможно да контролираме емоциите си – ние сме техни жертви.
В действителност съществуват немалко начини за управление на собствените ни емоционални състояния. Ако работим специално по това, можем да постигнем овладяване на своите чувства, да се освободим от влиянието на неконтролируемите си емоции.
Подобен анализ на нашите собствени и разпространени съждения, използването на принципите на рационалното мислене биха ни помогнали да се преборим с ненужната и безсмислена тревога, която изпитваме много често. Известно е, че някои съумяват да преодолеят подобни ирационални представи и да стигнат до трезви съждения общувайки, съвместно и в диалог с приятели и познати. И в този смисъл общуването играе профилактична роля.
Източник: obekti.bg
