Нека си припомним един от най-великолепните автори на 20 век – Ерих Мария Ремарк. Неговите романи са пропити с горчивината на войната и с опустошителната сила на любовта. Деликатен, чувствителен и тънък познавач на човешката душа, великият писател ни завеща прекрасни мисли за живота, любовта и човешката природа.
1. Такъв е светът – може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
2. Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.
3. Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.
4. Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.
5. Няма нищо по-уморително от това да си с човек, който демонстрира своя ум. Особено, ако няма ум.
6. Скромността и верността към дълга са възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изтласкват настрана.
7. Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
8. Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.
9. Само болниците показват какво е войната.
10. Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
11. Смел е само оня, който познава и страха.
12. Всяка любов иска да бъде вечна. В това е и вечното й страдание.
13. Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много трудно приложима.
14. Никога, никога и пак никога няма да се окажеш смешен в очите на една жена, ако направиш нещо за нея.
15. Това, което не можеш да получиш, винаги ти се струва по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизма на човешкия живот.
16. Принципите понякога трябва да се нарушават. Иначе не ти доставят радост.
17. В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
18. Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.
19. Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Няма средно положение.
20. Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
21. Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.
22. Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно – тогава човек става лекомислен.
23. Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия. Това е възможно само с помощта на друга жена.
24. Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.
25. Единствено този, който не веднъж е бил сам, познава щастието да бъде с любим човек.
26. Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи.
27. Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.
28. Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.
29. Цинизъм е сърце с отрицателен знак отпред.
автор: Алиса
