Много е важно що за хора сме. Начинът, по който се отнасяме с другите, е от огромно значение. Същото се отнася за благоприличието или неблагоприличието в сърцата ни. Ценностите са израз на начина ни на живот и на убежденията ни и пряко влияят върху щастието ни. Личните качества, които сме развили с течение на времето, имат сериозни последици за самооценката и самовъзприятието ни. Когато се гледаме в огледалото, често характерът ни (или липсата на такъв) е този, който говори най-силно за самите нас.

И все пак, не всички личностни качества са от еднакво значение, поне що се отнася до щастието. Затова ще говоря за онези, за които съм убеден, че най-много влияят на удовлетворението ни от живота.

1. Кураж

Страхът е най-големият крадец на щастие. Той се промъква и отнема решителността ни и способността ни да сме отдадени докрай. От друга страна, куражът е най-големият враг на страха. Той ще предизвика страха, ще го изтласка, ще го държи под контрол, ще му се противопоставя. Куражът смазва оковите на страха и ни позволява да подхождаме успешно към ситуациите и хората, да се справяме с болката, която неизменно съпътства предизвикателствата и промените в живота. Без кураж, щастието е просто една илюзия, мимолетен мираж или облак дим, който изчезва дори при най-лекия полъх на вятъра.

2. Търпение

Колко щастливи мислите, че са нетърпеливите хора? Разбира се, това е риторичен въпрос. Простият отговор е „не особено”. Нетърпението е другият враг на щастието – ще го изтласка, показвайки грозното си лице. И все пак, ако се научим на приемственост, да караме по течението и да се отпуснем, ще намерим щастие. Често, нетърпението е раздразнение в следствие усещането за загуба на контрол. Но животът непрекъснато се променя и поема в неочаквани посоки. Той не може да бъде контролиран на 100%. Колкото повече се опитваме прецизно да го манипулираме и да контролираме резултатите и събитията, толкова по-нещастни ще се чувстваме.

3. Признателност

Стремежът към признателност изисква да се научим да виждаме онова, което понякога е трудно да открием у другите, защото самите те не са свикнали да го виждат – светлината в тунела. Необходима е пълна промяна на нагласата. За да има признателността влияние върху щастието ни, тя трябва да проникне в душата ни, да завладее мислите и отношението ни към околните и да се превърне в основната призма, през която гледаме на живота.

Когато изпитваме благодарност, проблемите няма да изчезнат, но ще заемат по-малко място в живота, съзнанието и сърцето ни. Причината за това е, че благодарните хора се фокусират върху нещата, за които са благодарни. Затова болката, разочарованията и трудностите заемат значително по-малка част от времето им.

Всъщност, не смятам, че съществува черта от характера, която да е по-определяща за щастието това, да сме благодарни на живота.

4. Любов

Колкото повече любов има в сърцето ви, толкова по-свободно и щастливо ще е то. Колкото повече обичате живота, толкова повече ще ви обича той. Любовта затваря очите си за слабостта и особеностите на хората. Тя приема, служи, благославя и търси най-доброто у тях. Тя е по-добър път към щастието от омразата.

5. Прошка

Хората, които се вкопчват в болката, търсят отмъщение за злините, които са им били причинени, или подхранват раните си, може би понякога печелят битки. И все пак, ако не умеем да прощаваме, ще загубим битката срещу нещастието още преди тя да е започнала.

Простили ли сте на майка си и/или баща си за неуспехите им като родители? Простили ли сте на училищния грубиян или на безчувствения религиозен водач, или на несъобразителния си съсед?

Ако отговорът е „не”, вие бъркате в отворени рани, които има опасност да инфектирате и раздразните. Такива рани често стават злокачествени, образуват метастази, навлизат в кръвния поток на бъдещите ви връзки и заразяват и тях смъртоносно.

Вместо това, отворете сърцето си за прошката. Тогава то най-после ще е готово да почувства щастие.

инфо: lifebg.net