8 малки знака, които определят начина по който ни приемат другите

8 малки знака, които определят начина по който ни приемат другите | Диана

Човешкият мозък е устроен да съди и преценява. Този механизъм за оцеляване има високи критерии за определяне и интерпретиране на поведението на хората наоколо. Въпреки че сме склонни да мислим, че преценката ни за другите е основана на разговорите ни с тях и начина, по който на тях самите им харесва да се представят, изследвания показват, че съществуват видими знаци, въз основа на които съставяме мнението си.

Всъщност, по-голямата част от преценката се основава на малки, деликатни белези на поведението, като ръкостискането и езика на тялото, посочва в материал списание Entrepreneur. Често съставяме мнението си за хората дори само на базата на тези фини показатели.

Проучване на Университета на Канзас в Щатите посочва чертите в поведението на другите, които определят мнението ни. Сред тези черти са дали съответната личност, изправена пред нас, е екстровертна или интровертна, дали има емоционална стабилност, дали е склонна да се съгласява с мнението ни, дали е добросъвестен човек, открит и искрен. Участници в експеримента изумително точно са определили дали други хора притежават или не притежават тези качества, просто като гледали снимки на краката и обувките им.

Мотивираното от подсъзнанието ни поведение има свой собствен език и думите, които то изрича, не винаги са добри. То е е неразривна част от това кои сме и ако не сме отделили малко време да помислим за аспектите, които можем да подобрим, никога не е късно да го сторим. Защото така ще помогнем на кариерата си, а също и на личния си живот.

Списание Entrepreneur изброява 8 от малките знаци, които определят оценката на другите за нас, както и как можем да си създадем оценка за тях. Ето кои са те:

1. Начинът, по който се отнасяме към сервитьорите, сервитьорките, рецепционистите

Тук думите са излишни. Добрите обноски винаги правят добро впечатление!

2. Колко често проверяваме телефона си, докато сме в компанията на друг човек

Оказва се, че вече хората се впечатляват, ако събеседникът им издържи 1 час без да си погледне телефона. Непрекъснатото зяпане на екрана пък се тълкува като липса на уважение, липса на внимание, липса на умение да се слуша и слаба воля.

3. Повтарящи се нервни навици

Например игра с косата, чоплене на ноктите, щипане на кожата. Това говори, че човекът е нервен, претоварен или не е в състояние на самоконтрол. Изследване на Университета на Мичиган потвърждава, че тези нелицеприятни навици понякога говорят, че имаме насреща перфекционист. Често пъти – болезнен перфекционист. Но все пак имайте предвид, че общоприетата нагласа е, че перфекционистите по-малко дават израз на тези навици когато са разочаровани, разстроени, когато са отегчени или им е скучно.

4. Колко дълго ни отнема, преди да зададем въпрос

Много важен аспект, по който се мерят интелигентността и комуникативните умения.

5. Ръкостискането

Най-често слабото стискане на ръката на другия се смята за белег за липса на самоувереност и вяла нагласа.

6. Разтакаването, закъсняването, мудното поведение, мотането

Липсата на лична организация и редовните закъснения говорят за липса на интерес, мързел.

7. Почерка

Има множество погрешни модели, които се опитват да асоциират личния характер с ръкописа. Например, хора вярват, че това доколко силно натискаме с химикалката хартията означава доколко се впрягаме в живота. Смята се, че наклонът на писане говори дали сме интроверти или екстроверти. А небрежността или подреденото писане – за организационни тенденции. Но изследванията са неопределени по въпроса. Няма еднинни и повтарящи се изводи. Затова експерти съветват – заради всички тези предразсъдъци на околните, когато става дума да напишете наистина важно писмо, заложете на компютъра.

8. Контактът очи в очи

Той е умение да се балансира. Важно е да се осъществява, но в същото време вглеждането твърде дълго в очите на другия се тълкува като агресия и зловещо поведение. Ако пък установим контакт само в малка част от разговора, изглеждаме незаинтересовани, засрамени или срамежливи. Изследвания показват, че поддържането на контакт очи в очи през 60% от времето постига правилния баланс, при който ни считат за заинтересовани, приятелски настроени и хора, на които може да се има доверие.