В Швеция го тестват срещу рак, в Англия – срещу Алцхаймер.

Лековитите качества на мурсалския чай се изследват в лаборатории в Швеция и Англия. Това заяви пред БТА д-р Анатолий Аликовски, автор на книгата “Мурсалски чай” и дългогодишен изследовател на билката.

Проучванията в Швеция са свързани със съставка срещу рак на простатата, а на Острова изследват въздействието на друг компонент от чая върху болестта на Алцхаймер.

Мурсалският чай може да бъде превърнат в поминък, но трябва подкрепа от държавата, коментира Любен Ушев от Смолян. Той е първият в Родопите фермер на мурсалски чай, който го отглежда в плантации в местности, където се среща и диворастящият.

Билката, която е известна и като пирински чай, от тази година е забранена за бране дори за лична употреба от естествените находища. Забраната е въведена заради хищническо и вандалско бране на чая през последните години, което застрашава да унищожи природните находища.

Ароматната билка се използва от поколения в Родопите при простудни, белодробни, бъбречни заболявания, пие се като общо укрепващо организма средство.

В медицинските си проучвания и наблюдения д-р Аликовски разширява спектъра на лечебните въздействия на защитеното растение Sideritis scardica: при остри и хронични бронхити, трахеити, ларингити, остри колити, хранителни отравяния, хронични гастрити, нефрити, бъбречни уратни камъни и пясъци, рак на простатата, безплодие при мъжа и жената, бъбречна недостатъчност и други.

В медиите защитеното растение стана популярно и като “родопската виагра”.

Според д-р Аликовски мурсалският чай е билката на дълголетието. По този начин е изписан и на етикетите на Любен Ушев, с които стига не само на българския пазар, но и във Великобритания, Словакия, Русия, Япония.

Д-р Аликовски обяснява, че от години се занимава с изследване на действието на мурсалския чай, но първите му проучвания са за това как влияе на дълголетието в Родопите.

“Установих, че хората, които редовно са ползвали чая, особено в района, където расте естествено билката като Триград и Мугла, навремето са достигали до възраст 90-100 г.”, обяснява лекарят уролог.

Ежедневната закуска на Любен Ушев от 70 години всяка сутрин започва с мурсалски чай. Производителят е нагледният пример за виталното действие на билката. На 74-годишна възраст и стаж в уранова мина, фермерът е неуморим, обработвайки със семейството си плантации от 20 дка с чаени насаждения.

Лековитата билка, считана за имуностимулатор, сама по себе си е илюстрация за оцеляване в екстремни условия. Чаят със сивкаво-зелени мъхести листа, напомнящи за еделвайс, вирее в най-високите части на планината, избуява по скали и каменисти терени.

С най-добри качества е този мурсалски чай, който расте при надморска височина над 1200 м. “Опитоменият” в по-ниските зони и равнините става по-едър, но се счита, че не е толкова лековит и качествен.

Минералните вещества в мурсалския чай са истинско съкровище, смята д-р Аликовски. Лабораторни изследвания са установили 23 елемента в състава на билката.

Едно от важните действия на мурсалския чай е, че алкализира организма. Със своите алкални качества променя киселинността в организма, така че бъбречни камъни и пясък често пъти се изхвърлят, обяснява лекарят.

Той продължава проучванията си относно въздействието върху раковата клетка.

В десетилетната си практика медикът препоръчва мурсалски чай на пациенти с рак на простатата. В много от случаите резултатът е намаление на туморния маркер и почти изравняването му към нормата.

Алкализиращият ефект на билковата отвара препраща към най-новите хипотези за връзката между развитието на туморните клетки и киселинната среда.

Резултатите от продължаващите проучвания относно антитуморно действие и анализираната при изследванията в Швеция съставка срещу рак на простатата ще бъдат представени от д-р Аликовски в третото издание на книгата “Мурсалски чай”.

Редкият растителен вид, който е балкански ендемит, е изследван също в Япония и Германия. Лекарят се надява научните анализи да продължат някога към създаването на българско лекарство на основата на мурсалския чай, което да се нарече “мурсалин”.

Докато разработването на медикамент изисква много финансови средства, то целебните ефекти на билката като чай вече се признават от потребители и в цялата страна, и в чужбина.Трябва да се направи нещо, защото този чай има бъдеще, твърди Любен Ушев.