Българинът е прост и мързелив. И завистлив. И не иска да работи. Само мрънка и хленчи. И се жалва, оплаква, изисква от другите, а от себе си – никога. Не е толерантен към различните, направо ги мрази. Псува, бие се по улиците, бие жена си, и децата си бие и ги възпитава зле. Не чете достатъчно, не се информира, хвърля си боклука, където му падне. Не почита достатъчно миналото си и героите си, не пази историята си.

Българинът е тъмен балкански субект по потник, ядящ евтини кебапчета, слушащ чалга. Българинът само политиканства, а си избира кофти политици, които да го управляват. Не уважава никого. Не цени семейството. Никакъв морал няма българинът.

И българските деца са зле. Абитуриентите ни са комерсиални, обличат се кичозно, пият, пушат, слушат чалга и Криско, който също е чалга, висят от скъпи коли, броят до 12 – май само това са научили в училище, отказват да качат в срамно скъпите си возила бедните си съученици и ги пращат да ходят на бал с метро (ужас, какъв позор!) в дъжда.

Българинът не разбира от култура, люпи семки, облича се с анцунг, говори на диалект и мрази бежанците, циганите и богатите. Българинът е кофти. Много кофти. И си заслужава съдбата, орисията, всичко гадно си заслужава, щото той самият е гаден. Мутри, чалга, презастроени курорти, мизерна инфраструктура, обидно ниски заплати, вегетиране, а не живот.

Това е България и българинът си я заслужава. С пот на чело.

Това се опитват, а и успяват, да ни втълпят ежедневно други българи!

Всеки ден медии, социални мрежи, политици, общественици, а ние самите, с някакво извратено удоволствие се самолинчуваме и самобичуваме. Разграничаваме се от себе си. Слагаме всички под общия знаменател, под онази аморфмна, неопределена маса “народ”, онзи колективен образ на злото “българинът”.

И заживяваме с лепкавото, неприятно усещане, че сме най-прости, мързеливи и нетолерантни на света. “Всеки народ си заслужава съдбата”.

Ей това ни/си втълпяваме всеки божи ден. Гледаш сутрешни, обедни и вечерни новини, блокове и предавания, четеш сайтове, вестници и социални мрежи и заживяваш с ужасното чувство, че сме изначално прецакани, обречени сме, щото не кой да е, а собствените ни сънародници, са дъното. Всичко и всички се оправдават с нас, българите.

ДПС управлява вечно – ами българите са виновни – така са подредили партиите в Парламента, щото не гласуват, щото не гласуват за когото трябва, щото гласуват за популисти, абе “българска работа”. Телевизиите са пълни с безумни предавания – ми, кой му е виновен на българина, че гледа бози. Рейтингите показват, че “зрителят” (още един колективен, събирателен образ на лоботомирания кретен) това иска да гледа. Имало жълта преса и медии бухалки – така е, щото има кой да ги чете и да им вярва. “Прост народ – слаба държава”, това е положението!

Да обиждаш и да се разграничаваш от хората, с които споделяте една земя, се превърна в трайна тенденция. Черното, райето и флоралните мотиви идват и си отиват през няколко сезона, но плюенето по сънародника е вечна мода, национален спорт.

Щеш, не щеш почваш да вярваш, че сме превъзходната степен на зле-то. Включваш се, волно или неволно, в общия хор на себеотричането.

Вчера се замислих. Гледам мъжа, с когото споделям един дом, мечти и живот вече почти 10 години – и… о, чудо – нито пърди по цял ден на дивана, нито ме бие, нито мрази всички. Не ходи по потник, къпе се редовно и не ме нарича “мойта”. Пък и той българин.

После виждам родителите ми – хората, които ме научиха да различавам доброто от лошото, да обичам, да търся, да питам, да се информирам, да изисквам, абе на всичко те ме научиха и не спират да го правят – и те не се вписват в описанието за ‘българин’, което всеки ден развяваме.

Гледам хората около мен – приятелите ми, хората, с които заедно пораснахме, учихме, викахме до 12, когато завършвахме, колегите ми – ми и те не са полуидиоти, които ни описват медиите.

Вървя из София, минавам покрай Народния и виждам цветни, модерни, мислещи, приятни за гледане хора. Срещам ги всеки ден по улицата. Жената, която върна загубеното портмоне на мъжа ми, барабар с всичките му лични документи, при това отиде на крака до офиса му, служителката в куриерската фирма, която ме догони до колата, за да ми върне рестото, което забравих… Многото красиви и светещи момчета и момичета, които тази година завършиха и не се вписват в клишето за комерсиалните, кичозно облечени, пияни абитуриенти. И те са българи. И не заслужават клеймото, етикета и срамните петна от типа “мръсни, мързеливи, нахални, завистливи, вечно мразещи и мрънкащи”.

Хората, които излязоха на площада през 2013 година и благодарение на които Пеевски не стана председател на ДАНС. Онази жена, майка и лекар, д-р Бояна Петкова, която се пребори с цялата бюрокрация и тежестта на системата и битката ѝ за институционална промяна успя. (Бебетата, родени под 800 грама, които не оцелеят, няма да бъдат третирани като биологичен отпадък. Това стана възможно след решение на Върховния административен съд от 17 март, с което се отменя разпоредба от медицинския стандарт по акушерство и гинекология от 2014 година.) Благодарение на д-р Петкова, фондацията ѝ и хората, които се бориха с нея… Все българи.

Всички онези, които събират пари за каузи. Целогодишно.  Онази гигантски вдъхновяваща жена – Биляна Савова, чийто дух е трудно да се опише и дефинира, диагнозата “множествена склероза”, с която живее от години и фондацията ѝ “Мога сам”, която помага и дава смисъл на толкова много хора…

Красивите умове, които всички четем, гледаме, слушаме и цитираме. Георги Господинов, Камен Донев, Мариус Куркински, Цветана Манева, Иван Иванов, Теодора Духовникова, Соня Йончева… много са, неизброимо много!

И те са българи. И аз се гордея с тях. И ми писна да се/ги обиждаме.

Щото сме устремили поглед към утайката и тинята и не виждаме хубавото. И чудесните примери, които са постоянно около нас. Пияни, невъзпитани, неграмотни и неприятни хора има навсякъде. Няма нужда да им обръщаме толкова много внимание. И да ги превръщаме в “представителна извадка”. Никой не печели от това. Нито всички българи, нито всеки един българин поотделно.

Източник: Шаш.БГ