Някога живял един стар и мъдър самурай, който обучавал младите си ученици на бойнои изкуства. Той споделял с тях уменията си и опита си. Веднъж, по време на занятия се намесил един млад воин, който се ползвал с много лоша слава. Той бил известен като дързък и жесток човек.

Младият воин обичал да провокира околните. Той си избирал жертва и я засипвал с ругатни. Тогава, вбесеният противник се опитвал да накаже насилника. Само че яростта, която изригвала в него, затъмнявала съзнанието му. Заслепен от нея, той допускал грешка след грешка и в резултат свадливият воин го побеждавал много лесно.

Ето че и този път воинът използвал любимата си тактика и започнал да оскърбява самурая. Само че той не обръщал никакво внимание на това и продължавал спокойно да преподава знанията си на учениците. Побойникът отново и отново се опитвал да обиди наставника, но той все така оставал невъзмутим. В края на краищата насилникът стигнал до крайно раздразнение, но така и не успял да вбеси самурая.

Когато агресорът си тръгнал, учениците попитали самурая защо търпял нападките на неканения гост. Та нали може да се бие с него и да му даде урок.

Но мъдрият самурай отговорил: „Към злобата, завистта и оскърбленията трябва да се отнасяме като към подарък, който не бива да приемаме. Ако ти не приемеш подарък, то тогава той кому принадлежи?“

„Принадлежи на този, който го носи“, отговорили учениците.

„Точно така. Оскърбленията, завистта и ненавистта остават у този, който ги носи, докато и ако ти самия не ги приемеш“, казал мъдрият самурай…