Днес ще ти посоча поне десетина причини да не се тревожиш и да дишаш свободно. Надявам се да ти вдъхнат сила и да свалят поне част от бремето на плещите ти. Но… няма да те заблуждавам с утвърждения от сорта на:
“Ти си всемогъщ!”,
“Ти си причината за всичко, което се случва с теб”,
“Можеш да постигнеш всичко, стига само да го поискаш!”
Утвърждения, които привидно те изпълват с величие и мощ, но подмолно те потапят в чувството за вина и срам, както и в усещането за безсилие и собствена нищожност.
Напротив, ще ти кажа:
Ти не си всемогъщ и не всичко зависи само от теб, не само ти си причината и авторът на ставащото с теб и въпреки че можеш да постигнеш много, няма как да постигнеш всичко (с помощта на “правилните мисли”), защото…
Защото не си Бог!
И не си сам на този свят!
Ти си човек, потомък на хиляди фамилии, хиляди причини и следствия, хиляди избори и решения, победи и грешки на други хора. Тоест може и да си причината за някои неща, но си и следствие на множество други, за които вече не се явяваш причината.
Ти си човек, който има свои собствени нужди и прави свои собствени избори, които пък непрекъснато се сблъскват с нуждите и изборите на други, подобни на теб, и по тази причина няма как да съществуват и да се реализират в чистия си непокътнат вид; а някой път изобщо няма как да се реализират, защото…
Дали ти се вярва или не – ИМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!
Ти си човек и независимо дали си даваш сметка или не, желанията ти често си противоречат и взаимно се унищожават (още) преди да бъдат изпълнени.
Ти си човек и колкото и усилия да полагаш в стремежа си да бъдеш осъзнат, няма как да се самоосъзнаеш на 100%, защото непрекъснато продуцираш несъзнаваната част на психиката си. Реално не съществува смъртен индивид, който да се е осъзнал завинаги и напълно. Съответно, и ти не си такъв.
Но…
Ти можеш да приемеш, че нищо човешко не ти е чуждо;
че има неща, които зависят от теб, но има такива, които зависят от нещо друго или някой друг;
че светът е И това, което мислиш, И още нещо. Някаква част от всичко е в твоите ръце, но не и всичко. Човекът е могъщ, но не и всемогъщ;
че гледаш нещата през някаква своя призма, но не всичко е само твоята призма, има ги и нещата;
че имаш принос, роля, своя част от сценария, но не си “генерален директор” на “нищо и всичко” под слънцето.
А съответно…
Не си отговорен и не си виновен за всичко и всеки! Силно заблуждаващи са твърденията:
“с теб се случва само това, което позволиш”,
“ти си виновен за всичко, което се случва с теб”, “хората се отнасят с теб така, както им разрешиш”,
“твоите страдания са твоята карма”.
Другите са си други. Ти можеш и да им влияеш по някакъв начин, но не можеш изцяло да превземеш кормилото на техните собствени мисли и чувства, решения и посоки, съответно и отношението им към теб, както и участието им в твоя живот.
По пътя към реализацията на поредния ти избор ще срещнеш други хора, с техните си потребности и избори, и невинаги ще си способен да предвидиш и да въздействаш върху резултата от тези срещи.
“Да бъдеш обективен, да използваш своя разум е възможно, само ако си постигнал нагласата на смирение, ако си надраснал мечтите за всезнание и всемогъщество, които си имал като дете.” – Ерих Фром
Ще се почувстваш по-силен, когато се научиш не толкова да се унасяш в мечтите за победата, колкото да бъдеш готов да реагираш адекватно в случай на провал.
Ще се сдобиеш с много повече стабилност, когато ще бъдеш способен да понасяш неопределеност;
да разбираш, че не всичко можеш да проумееш, познаеш, доловиш и обясниш;
да си позволиш поне понякога да бъдеш слаб, неидеален, незнаещ и… любопитен;
да приемаш себе си – несъвършения, съответно и реалния, ограничен в могъществото, но и силен в това, че знаеш докъде можеш (бидейки жълъд, имаш потенциал да се превърнеш в прекрасен многолетен дъб, но няма как да станеш космически кораб или пък славей в клоните на същия дъб);
да бъдеш способен да търпиш отказ (несъответствие на очакванията ти) от човек или от съдбата;
да живееш в мир с амбивалентността (твоята или на друг);
да очертаваш ясни лични граници, вниквайки и безоценъчно изяснявайки своите потребности и чувства, съответно, да зачиташ и границите на друг;
да се занимаваш с това, което влиза в зоната на твоята лична отговорност и автономност, и да не се отдаваш на чувството за вина по повод това, което се намира извън тази зона;
да живееш с осъзнаването, че не всичко можеш да изконтролираш; не всичко зависи от теб, защото не всичко се върти около теб. Да, ти си центърът на нещо и едновременно с това си периферията на нещо друго.
Позволи си да бъдеш просто човек, вместо да си внушаваш, че си “всемогъщият всевишни” и да се самоизяждаш до костите, когато не успяваш да помръднеш планината; невротизирайки се, бягайки в болестта, панически атаки и т.н.; или пък прехвърляйки вината върху околните.
Ти не си божество, ТИ СИ ЧОВЕК!
Усети силата на това да познаеш лимитите на своите сили и наличието на своите слабости!
Усети силата на това да бъдеш в добра връзка с реалността, а не в оковите на всемогъществото и под бремето на магическото мислене.
Усети го и ще се изненадаш от прилива на истинска, а не измислена мощ и окриленост.
Усети го и дишай свободно!
автор: Ирина Янчева-Карагяур
