Нашата дива природа все още е тук и разговаря с нас по един уникален начин чрез езика на тялото, чрез вътрешни чувства и физически симптоми. В момент на покой в себе си ние можем да чуем този глас. Той е любящ и идва от сърцето, но притежава една дълбока страст и чувственост… Дори понякога прилича повече на рев, отколкото на котешко мъркане и това единствено може да се сравни с майката, която изпитва страстната, но и свирепа любов към детето си. Когато усетим тази дива природа, ние ставаме свободни и свързани със собствената си идентичност.

Дивостта подхранва и поддържа душата ни. Тя отключва цялата наша спонтанност, инстинкта и импулса ни към действие, дори когато ни е страх! Кара ни да танцуваме свободно, да пеем, да рисуваме, да бием барабани и да правим всичко това без задръжки или правила, премахва ограниченията, превръща ни в диво същество, което може да стигне до дълбините на своята естествена същност – своята душа!

Някога ще се наложи да навлезете в тъмната нощ, дори това да е най-мрачният кът на душата ви, да направите един свещен кръг вътре в себе си, да усетите истинския хлад и да осъзнаете, че не в гората или пещерата, а във вас самите създавате най-страшните животни, демони и страхове… И единствено вие сте отговорни да разцъфтите цветето в сърцето си и да изпълните с аромата му цялата си същност!

И дори когато сте най-наранени, уплашени и изгубени, да призовете духа и да приветствате душата в тялото си, да почувствате как се прибирате у дома!

Но когато сте разделени от този див Аз, където и да се намирате, дори и на най-приказните места, вие сте като един далечен наблюдател на живота си. Чувствате се
празни,
вцепенени,
недокоснати и
безразлични.
Цветовете ви изглеждат мрачни, звуците приглушени, а сетивата ви са претъпени! Умът ви е толкова претъпкан с мисли, че нямате възможност да изживеете живота си! Защото тялото, умът и душата ви са разделени!

И точно затова ще възстановяваме връзката със своето тяло, с чувствеността и Автентичността си! Ще се свързваме с нашата дива природа и ще ставаме все по-
Мъдри
Интуитивни
Съзидателни
Могъщи
Страстни и Спонтанни.

И връзката ни с нас самите ще придобие ново значение и Дълбочина!

Ще приобщим сянката си, защото не винаги нашите тъмни страни са лоши, но може да ги превърнем в такива, ако винаги ги отричаме. Затова тя – сянката, трябва да бъде приобщена и освободена, а даровете, които ни носи, ще са Благословия!

Ще видим Конфликта като източник на израстване и развитие.

Какво можете да научите за себе си от тези ситуации?

Каква възможност се крие в тях?

Как да намерите разрешение по един по-висш начин, където всички страни да са облагодетелствани!

И ще Празнувате, че сте Живи,

ще се смеете,

танцувате и мечтаете!

„Пътят е същият.
Само ти,
която се връщаш,
не си онази,
която отиваше.”

 ~ Ваня Ангелова „Дъжд от китайски капки“

Автор: Надежда Йорданова

Редакция: Камелия Захариева