За дивата жена и свещената женственост

Живеем във време на пробуждащо се съзнание – време, в което проучваме как да придадем на свещената женственост по-централен фокус в живота си, за да спрем войните, да пробудим състраданието в хората и да се погрижим за майката Земя, която ни дава всичко, от което се нуждаем. В днешното време на голяма промяна е от изключително значение, да не кажем въпрос на живот и смърт, жените да се свържат с дълбокото си вътрешно познание и могъщата си творческа енергия, за да намерят своята страст и да преобразят света.

Жените в туземните култури
В много туземни култури по света от австралийските аборигени до изконните жители на Северна и Южна Америка, жената се счита за свещена, тъй като е силно свързана с природата, раждането, живота, смъртта, лечебните растения и духовното знание. В тези древни култури свещената женственост се изявява наравно със свещената мъжественост. Както женският, така и мъжкият аспект на човечеството носят своята ценна мъдрост и способности. Тези два аспекта се съчетават във всеки един индивид, за да създадат баланс, който утвърждава живота. Но в модерното общество твърде често мъжките качества се ценят повече от женските, което създава дисбаланс, подхранван от несигурност и дълбок страх. Ако отворим живота си за свещената женственост, бихме възстановили баланса, бихме придобили увереност и цялост и бихме развили смелостта да преодолеем страховете си.

В книгата “Свещенният обръч – възстановяване на женствеността в американските индиански традиции”, Пола Гън Алън пише:
“В племенните култури цари най-често матриархат и никога патриархат. В племенните матриархални системи различни типове личности и характер могат да функционират добре в социалния ред, защото системите са фокусирани върху социалната отговорност, а не върху привилегията. Добруването на младите е от първостепенна важност, подчертава се фактът, че всички форми на живот се допълват, а централността на силните жени за социалното добруване не се поставя под съмнение.”

Определено е дошло време да позволим на жените да се изявят със своята грижовна, упорита и дива природа, което ще доведе до огромна социална промяна. Време е да се обърнем към свещената женственост, която можем да открием в толкова много туземни култури, и да почерпим от нейната мъдрост, за да открием нови начини да уважаваме Земята и да почитаме нейното изобилие.

Дивата природа спяща вътре в нас

Когато човек е свързан със своето най-дълбоко вътрешно знание, когато може да чуе “гласа на душата”, той усеща силна връзка с вселената. Тогава той е способен да следва своята интуиция без да прави догадки и без да се съмнява в себе си. Но в днешно време прекалено често интуицията е притъпена от безкрайните списъци със задачи и графиците, финансовите проблеми и притесненията относно това какво ще си помислят за нас хората. Списъкът с притъпяващи фактори продължава до безкрай. Но дивата жена вътре в нас е способна да се освободи от всички тези притеснения, за да засили онова, което е най-важно за душата, а именно поривът на сърцето към това, което тя наистина обича и което е предначертано за нея в този свят.

За да бъдем цялостни и изпълнени, всички ние имаме нужда да разгърнем своя истински Аз пред света. Всеки един от нас има по нещо много специално и уникално за споделяне с другите. Ето защо е нужно всеки човек на Земята да усети свободата да сподели този дар, за да можем заедно да създадем справедливия, природосъобразен свят, в който толкова искаме живеем.

А всичко това започва отвътре. Можем да направим първата крачка като открием дивата природа във всеки един от нас и й позволим да се прояви в живота ни. Веднъж след като намерим вътрешния глас – същият глас, който е напътствал нашите предци по пътя към лечебната мъдрост и духовното знание, ние се докосваме до Свещената Женственост, която напътства всяка една от нас и всеки един от нас. Когато позволим на този вътрешен глас да стане по-силен, когато наистина се вслушваме в него и го почитаме, ще разберем какъв е нашият дар и как да го споделим със света.

В своята книга “Бягащата с вълци. Инстинктивната природа на жените”, д-р Клариса Пинкола Естес пише за женската природа:

“Не е съвпадение, че девствената природа на планетата изчезва, заедно с изчезващото разбиране за нашата собствена вътрешна дива природа. Не е толкова трудно да прозрем защо старите гори и старите жени се възприемат като не особено важни ресурси. Не е такава мистерия.”

Какво се случва, когато жените се отворят към своята най-дълбока дива природа?

Д-р Клариса Естес е експерт по изучаването на групи и племена. Тя работи с жени, които искат да възстановят връзката със своя истински природен Аз, която може да е била загубена по много причини. Клариса използва сънищата и спомените и ги анализира, използвайки приказки, легенди и митове, които обхващат множество култури и разкриват дълбоки истини относно женската душа. Според Клариса, когато жените затвърдят връзката си със своята дива природа, те придобиват постоянен вътрешен наблюдател, вътрешно знание, визия, прорицателност, вдъхновение, интуиция, порив за действие, творчество, изобретателност, както и вътрешен слушател и съветник, който напътства, предлага и подтиква към ярък живот както във вътрешния, така и във външния свят. Когато жените поддържат връзката си с тази дива природа, това ги озарява. Този див учител, дива майка, див ментор, подкрепя техния вътрешен и външен живот, без значение какво се случва. “Така, тук думата “див” не се използва в своето модерно омаловажително значение в смисъл на “извън контрол”, а в своя първоначален смисъл, който значи да живееш естествен живот.”

Когато истинската ни природа е наш съюзник, лидер, пример за подражание, учител, ние гледаме не само с двете си физически очи, а с множеството очи на интуицията.

“Дивата жена носи в себе си лековито сандъче, а там има всичко, което една жена има нужда да бъде и да знае… И като при всяко изкуство, дивата жена живее в сърцето, не в главата… Тя нашепва от нощните сънища, оставя след себе си диви коси и кални стъпки върху женската душа… Тя е гласът, който насочва: “В тази посока върви, в тази посока…” Тя идва от бъдещето и едновременно с това от началото на времето.”

Коя е дивата жена днес?

Дивата жена е тази, която не се страхува да отхвърли обществените правила, за да въведе велика промяна, за която знае, че е важна и необходима. Нейната интуиция е ясна и силна и дивата жена я използва, за да направлява действията си и да взема своите решения. Тя твърдо защитава своите деца и внуци, своя партньор, своята общност, всички живи същества и майката Земя.

Клариса казва:

“Няма значение от коя култура е повлияна една жена, тя разбира думите “дива” и “жена” интуитивно. Когато жените чуят тези думи, един древен спомен се задвижва и се връща към живот… Когато поемат по пътя на дивата жена, темпото на жените често става трудно за достигане, те разчистват бюрото си, разчистват връзките си, изчистват ума си, отварят нова страница, вземат си почивка, нарушават правилата и спират света, защото не можем повече да продължаваме без дивата жена.”

С други думи дивата жена е преоткрила връзката със сърцето си и със своите най-дълбоки инстинкти, изгубени години или дори векове наред. И така, когато открие своята дива природа, тя преоткрива собствения си живот и свят със страст.

Адаптация от статията на Джоселин Меркадо от pachamama.org