Бавно мърда с пръсти. Палецът й прилича на силно стегната прясна наденичка. Кутрето се е лепнало за безименния пръст като хилав син за татко си. Показалецът (защо така се казва и вторият пръст на крака, като с него нищо не можеш да посочиш?!) е по-висок от палеца и снизходително се е навел над него, за да открие гледка към средния пръст. В средата му, точно на сгъвката, се мъдри разкървавена раничка.

Встрани от двете почти бездиханни стъпала са се разкикерчили два елегантни сандала.

Паднали са като покосени от картечен откос. Катарамите им придържат все още красивите тънки каишки, оставили гневния си отпечатък върху глезените на момичето, а неизтритите капачки на високите токове доказват, че това е първо обуване.

Наблюдавам момичето, което се старае да изтрие спомена за последните си крачки до стола в заведението, ама не й се получава. Всяко помръдване на пръстите се отразява на лицето й, което придобива страдалческо изражение – като че стъпва върху таралежи.

Шегите наоколо си текат, никой не се вторачва в босите й пръстчета, но аз, попадалата не един път в съвсем същото положение, съчувствено усещам болката й.

Егати, как боли от високи токове!

Само практичната щастливка, която цял живот се е придвижвала безопасно на равни подметки, кръстосвала е градските улици с балеринки или е подтичвала леко с ортопедични обувки след превозни средства, мъже и деца, няма да разбeре за какво точно говоря.

Онези, благословени с дълги крака, природен мироглед, вроден натурализъм или принципно негативно отношение към момичешките работи (сред които са и високите токове) крачат уверено по широкия свят, стъпили на цяло стъпало и представа си нямат за какво ние – дребните на ръст, влюбените в полета на високо или страдащите от женски мании същества – преживяваме, покачени на едни нищо и никакви 8-12 сантиметра над тротоарното равнище.

В името на всички жени, които някога са носили токове, в името на онези, които никога не са, за онези, които няма да се откажат да носят и за онези, които тепърва ще решат на какво разстояние от земята да го живеят тоя живот, представям субективния си поглед към добрите и лошите страни на носенето на токчета.

Лошите страни на токчетата

1. Представете си го сега това момиче с болезнените рани по стъпалата като как е ходило и какво му се е въртяло в главата, докато каишките безмилостно са се пробвали да преполовят кутретата й! Със сигурност е мразела цялата обувна индустрия и единствената й мечта е била просто да ги разкара тия пирани от краката си, да седне някъде завинаги или да изчезне от света, шляпайки боса.

2. Тънките токчета са секси, обаче да се ходи на тях е като да се опитваш да строиш къща на клечка за зъби. Плътните са по-удобни, но и те си искат тренировки, за да не стоят на краката като наденати топки за боулинг.

3. Гравитацията изобщо не се интересува, че жените имат мераци да изглеждат елегантно. Затова и студенокръвно привлича крака да се свлича постоянно напред, като открива почти сантиметър празнина в задната част на обувката. Ако си със сандали, нещата са още по-зле – палецът направо си опира в земята, а всичките ти усилия да го задържиш върху подметката, го разкривяват идиотски, барабар с другите пръсти, които изглеждат като че са прекалено много за това място.

4. Ходенето с високи токове си има чалъм – кракът трябва да се разтяга напълно в коляното, преди да стъпиш. Не го ли умееш това, започваш да приличаш на отстреляна чапла. Да не говорим за болките в тазобедрените стави, бедрата и глезените.

5. Когато принципно си висока, пък си и на токчета, социализацията ти започва да страда. На никого не му е приятно да стои в подножието на жена с размерите на църковна кула.

6. Токчетата се чувстват най-добре на килим, това е ясно. Реалността обаче е друга, така че ни се налага да крачим из всякакви терени. Най-невъзможният за преодоляване на токче е този с павета или калдаръм.

Само си представете например Стария Пловдив в абитуриентска вечер!

Момичетата лазят едва-едва, вкопчени в ръкавите на момчетата или съсредоточено балансират върху облите каменни ръбове, молейки се за две неща: да не се пребият и токовете им да останат цели.

Добрите страни на токчетата

1. Токът е най-добрият начин за една невисока, неслаба и не с манекенска фигура жена да промени вида и походката си към добро. Тези 7-10 сантиметра под петата вдигат чудесно задните части и ги правят да изглеждат по-стегнати. Същото се случва с прасеца и коляното. Заслужава си.

2. Хубавата обувка с ток дава самочувствие. Точно както с красивото бельо – никой не се интересува от него, но ти ходиш, сякаш целия свят му се възхищава.

3. Добре подбраният ток дава елегантност, сексапил и дори някаква умерена строгост, които нито една друга обувка не може да даде. Достатъчно е само да направите следния тест: обличате сериозен костюм (пола, риза и сако). Обувате обувки тип балеринки. Хубаво се поогледайте – стабилните като дорийски колони крака, квадратния задник като екран на телевизор, лекото отпуснато коремче…

Сега сменете с обувки с ток. Дори и да е холандски ток (тип танк), силуетът драстично се променя. С високия ток просто няма начин да приличаш на кондукторка в градския транспорт!

4. Походката с ток е специално нещо. Защото тогава се движим в ритъм. Стъпките ни се отмерват от почукването на токчетата, а тялото без да иска започва да танцува в този ритъм.

5. Дори и седнала, жената на токове е по-секси. Самите стъпала, поставени на високо, издигат коляното нагоре и кракът изглежда много по-дълъг. Кръстосаните крака са по-изящни, когато обувката с ток естествено завършва силуета им.

6. Въпреки че в приказката обувките на Пепеляшка упорито се наричат стъклени пантофки, те всъщност съвсем не са такива! За стъклени не споря, но пантофки определено не са! Кой уважаващ себе си принц би тръгнал да търси някаква жена, само защото си е паднал по чехъла й, пък бил той и стъклен пантоф?!

Така че да сме наясно – ако ще оставяте обувка, по която да ви намери някой самотен, хетеросексуален принц – нека тя да е на ток.

Тия работи с карирани топлинки или слипърси с картинки котенца не стават!

7. Да си на ток не е просто физическо състояние, при което де факто се придвижваш на пръсти. В известен смисъл то е полет, устрем. Има нещо много поетично в това да съществуваш в пространството, “летейки”, докоснала земята едва с връхчетата на пръстите си.

Докато нахвърлям на салфетка добрите и лошите страни на носенето на обувки с ток, наблюдавайки момичето от началото на този текст, тя се приготвя да си тръгне.

За моя изненада дискретно обува сандалите си под масата, навежда се елегантно, за да затегне каишките и да закопчае катарамите, стъпва уверена на двете си повдигнати стъпала и се изправя.

Струва ми се, че тялото й се разгъва дълго нагоре, като тялото на акордеон, който се приготвя да засвири.

По лицето й не се изписва нито грам болка. Напротив.

Усмихва се широко, леко завърта ханша си настрани, повдига стъпалото, движението мигновено се отразява в овалното й коляно, което послушно се вдига, за да предаде тежестта на другия крак. После огледално.

Една красива жена размести въздуха на планетата и даде ритъм с почукването на токчетата си. Малка женска магия, която си заслужава всяко мизерно мазолче.

Автор: Мария Касимова