Колкото повече се опитвам да догоня моето перфектно АЗ, то толкова по-бързо започва да бяга то и майсторски да се изплъзва. Слава Богу!

Не знам за вас, но аз съм изморена да се опитвам да бъда перфектна, да покажа на себе си и света, че мога всичко, че не правя грешки, че нямам нищо за оправяне в живота си. Да се чувствам все едно някой постоянно стои над мен и си води бележки: “провал”, “успех”.

Опитвам се да помагам на жени да живеят по-щастлив и истински живот, но все отлагам да създам даден семинар, пост или статия. Защото имам чувството, че за да съм достойна да помагам, трябва на мен всичко да ми е наред. А то не е.

Но пък знаете ли какво – начинът, по който живея и се чувствам, е на светлинни години по-добър от този, който беше само до преди 2 години.

И това забравяме прекалено често. Гоним вятърни мелници, гледаме напред в целите и желанията си, сравняваме с хора, за които нищо не знаем и пропускаме собствените си победи и успехи…. и пропускаме, че сме щастливи.

Такава ни е природата. Сигурно винаги ще се опитваме да ставаме все по-добра версия на себе си и това е красиво и прекрасно – стига да не забравяме да празнуваме всеки наш успех. И да не се опитваме да бъдем по-добра версия на някой друг.

И така, да ви се представя:

Аз съм Елена Матеева, учих фармация 8 години в Германия, от които последните 5 преминаха в депресия. Знаех от първата секунда, че това не ми харесва, но нямах смелост да си го призная. Затова пък – макар и по трудния начин – това ми помогна да разбера някои много важни неща:

1. Никога не е твърде късно да пуснеш това, което не е твое.

2. Винаги има нещо, което е твое. И дори още да не знаеш кое е то, само ако започнеш да се оглеждаш, да се ослушваш и да правиш неща, които те радват – то ще се появи.

3. Винаги има изход! ВИНАГИ! От всяка ситуация, от всеки проблем, от всяка трудност!

4. Винаги има някой, който може и иска да ти помогне. Друг е въпросът дали ние самите искаме и можем да приемем помощ.

5. Да правиш компромис със себе си заради някой друг – НЕ Е ВАРИАНТ! НИКОГА!

6. Пълният хаус не е, когато си стигнал дъното. Пълният хаус е, когато вече си доста по-нагоре. И след него винаги следва уникална яснота.

7. Никой не го е грижа дали си перфектен. Всички имат нужда единствено от приемане и обич. ВСИЧКИ!

8. ТърпенИето и Търпенето имат един микрон разлика. Но той е съществен – едното е жизнено необходимо, другото не е!

9. Това да изпитвам гняв, завист, и разни други “негативни” емоции е не просто ОК. Това е необходимост, това е толкова важно за нашето здраве и щастие, колкото и да дишаме и да умеем да изпитваме “положителни” емоции. Проблемите идват единствено, когато ги подтискаме дълго време. Тогава например гневът се превръща в агресия. Не преди това.

Има и други неща, които разбрах – лично за себе си:

1. Имам нужда от помощ – не мога, а и вече не искам да правя всичко сама. Не винаги ми е лесно да разпозная дали имам нужда от помощ. Не винаги ми е лесно да помоля за нея и да я приема. Но вече съм абсолютно безкомпромисна в решението си да не съм сам войник на бойното поле.

2. Обичам материални, хубави, “ненужни” вещи, които служат единствено, за да красят.

3. Имам страхове – МНОГО и всякакви, но вече знам, че това не пречи нещата да се получат по най-чудесния начин. Това, което пречи е отричането, замаскирването и фалша.

4. Винаги ще има хора, които ще са по-добри от мен в нещо, но ще има и неща, които аз ще умея по-добре. И това не винаги е комфортно, защото навика да се сравнявам с всеки все още е тук. Но вече знам, че именно това ми помага да се развивам, дава ми възможност да уча нови неща и ми дава възможност да се възхищавам. И да, за нас като хора е от съществено значение да има на кого да се възхищаваме. Е, понякога изпитвам завист, но пък разбрах, че изпитам ли завист към някого – то определено имам какво да науча от този човек. И тогава завистта се трансформира във възхищение.

5. Когато се опитвам да догонвам някого или нещо, винаги изоставам. А поспра ли, правя ли си моите си неща, тези, които ги правя без да се замислям – тогава се чувствам все едно излитам.

6. Имам нужда от почивка. Откажа ли си я заради важни и “неотложни” задачи – всичката ми работа спира да върви, нещо все се проваля в последния момент. И въпреки, че понякога съм превзета от чувство на вина и срам затова, че си почивам, чувствам се мързелива, гледам никой да не разбере… но си почивам. Иначе нищо не ми се получава, а и не ми е хубаво.

7. Абсолютен приоритет за мен е да ми е хубаво, забавно, това, което правя да ми доставя УДОВОЛСТВИЕ. Е, ще има тук-там някоя задачка, която не ми е чак дотам приятна… Но преди да я захвана, съм с ясното съзнание защо е необходима и изключително внимавам да държа тези задачи в минимум. Не винаги е лесно. Особено от близките ни, които не си позволяват такъв начин на живот може да чуваме упреци, но това не е причина ние да правим компромис със себе си.

Перфекционизмът и войнишката дисциплина вече хич не са ми интересни и днес, понеделник, от 9 до 11 сутринта си полегнах, просто ей така, защото ми се прииска. И защото едно коте бебе дойде да се сгуши в мен. А понякога това е раят!

Желая ви прекрасна седмица, месец, година, живот! Бъдете истински и щастливи!

Автор: Елена Матеева / Източник: Djavarava.com