Колко сме силни като хора и колко често осъзнаваме, че имайки някой до себе си, ние имаме не само човек, а и една неземна душа, която дълго ще носи споменa за болката, кавгите, измамите и лъжите, които са й причинили? Колко от тези, които нараняват, лъжат и злоупотребяват с доверието на другият се измъкват чисти от една връзка? Понякога е по-добре сам, отколкото в лоша компания.

При един настъпващ край винаги има тъга и някакви отломки на спомени, които в такъв момент носят повече тъга, отколкото радост от споделеното време в заедност. Често в болезнено емоционално състояние губим представа за миналото.

В подобни ситуации не можеш да кажеш кой е виновен или поне според мен не бива да се споменава думата „виновен”. Ако се задоволим само с ограниченото лепене на етикети и упреци, няма да постигнем нищо повече от лоши спомени за този край. Естествено е в моментите на болка да мислим замъглено. Точно затова е хубаво емоцията да бъде разбрана и осъзната. Времето лекува. И е хубаво да простим, да не оставяме лоши чувства да надделеят в нас.

Животът е толкова кратък, че обръщайки се назад, можеш да видиш сцени от живота си като бърз каданс от стар черно-бял филм да пробягват в съзнанието ти, замъглени отново от настоящият момент, където си ти.
Има моменти на тъга от раздялата, където пускането е основният процес. Тъгата е едно от силните състояния, които човек усеща. Сравнено с болка в душата, с една тъпа и продължителна болка, която единствено времето отмива. В такива мигове изживейте всичко напълно, не сдържайте сълзите си, не прикривайте разочарованието си, изразявайте чувствата си. Споделете с приятел, плачете, бъдете истински. Всяко усещане е уникално и е част от нас.

За да излекуваме подобни емоционални рани е добре да ги осъзнаем, да приемем и обикнем себе си, да разберем защо ни боли. Всяка силна емоция превърнала се в травма може да бъде трансформираща за нас. Можем да я използваме, за да се възродим отново, този път духовно. Защото когато стигнеш надълбоко в себе си, когато се запознаеш с чувствата, с болките си, имаш възможност да заобичаш себе си с цялата си уникалност. Както казва Памела Крибе: „Най-доброто нещо, което можете да направите с емоциите си, е да ги допуснете в себе си, като почувствате всичките им аспекти, но без да изгубвате самообладание… Такъв тип съзнателност лекува. Това именно е „духовна алхимия”.

Всяка неизлекувана емоция остава в емоционалното ни тяло и носи спомена в нас. Може и да нямаме представа за тях. Неосъзнатите емоционални травми се превръщат в рани. Няма положителни и отрицателни чувства. Има само емоционална енергия. И ние можем да я контролираме. Зависи как избираме да мислим.
Някои въпроси могат да ни помогнат да стигнем до емоционалното пречистване.
„Защо се чувствам така?”
„Кое е причина да се чувствам измамен или предаден?”
„Кои мои очаквания не се оправдаха?”

“Този, който задава въпроси не може да избегне отговора” – камерунска поговорка

Писането е добро помощно средство. В такива моменти пишете, излейте на лист всичко, което усещате. На другият ден го прочетете. Ще видите по-ясно нещата, които са ви натъжили. Продължете да пишете и да записвате защо се чувствате така. Опитайте се да се фокусирате върху положителните неща, които са резултат от тази ситуация.Целта е да се успокои умът и да не си създавате допълнителни мисли, които да ви натъжават и създават все по-големи ограничения.

Всяко чувство, на което сме обърнали внимание, изважда на бял свят още неподозирани усещания. Те не бива да се потискат. Затова техниката със записване носи облекчение. А четенето оставете за другият ден. В настоящия ден само записвайте. Следва усещането за лекота. Превръщайки несъзнателното в съзнателно неприятните чувства изчезват. Осъзнават се.

Един метод за освобождаване от неприятно чувство или болка, който прочетох в сайта lifehack.bg.

1. Уceтeтe нeжeлaнoтo чyвcтвo (или бoлĸa) нa физичecĸo нивo.
2. Πpeдcтaвeтe cи cъoтвeтнaтa зoнa ĸaтo яpĸa чepвeнa eнepгия.
3. Oбxвaнeтe тaзи eнepгия в яpъĸ чepвeн бaлoн и гo зa-въpжeтe c пaндeлĸa.
4. Πycнeтe гo дa oтплaвa нaгope и извън тялoтo и cъзнaниeтo ви.
5. Глeдaйтe гo, дoĸaтo ce oтдaлeчaвa вce пo-виcoĸo и пo- дaлeчe, дoĸaтo нaпълнo гo изгyбитe oт пoглeдa cи и вeчe нe cъщecтвyвa.

В завършек ще добавя, че единственото сигурно нещо в живота е промяната. Хора идват и си отиват. Няма случайни неща и всеки един човек носи нещо ново, което трябва да научим. Колкото по-лесно се научим да пускаме отиващите си. Колкото по-лесно прощаваме с разбиране. С разбирането, че всеки е действал по начина, по който е бил способен да действа. С разбирането, че няма идеални хора, няма лоши и добри хора, има хора, които имат сходна енергия с нашата и разбирането с тях е леко и плавно. Толкова по-лесно ще ни е всеки изминал ден да бъдем в баланс и хармония със себе си.
Има хора, от които, колкото и да ни обичат, се чувстваме наранени. И всичко преживяно е било със смисъл и послание за нас. Приемаме ги, прощаваме им и ги пускаме.

“Докато вярваме, че се нуждаем от друг човек (или нещо друго, кауза, организация, мисия или задача), за да станем цялостни, ние неизменно ще попадаме сред призрачния свят на чувства, мисли и проекции. И ще се осланяме на външния свят, на други сили, освен своите собствени, на авторитети и възможности извън нас, които да ни помогнат да оцелеем, да растем и да се осъществим. С това ние се отричаме от себе си – и оставаме с празни ръце.
Докато не приемем, че вселената е в самите нас, че сме свързани завинаги с всичко съществуващо, с проявената и непроявена действителност, няма да можем да се присъединим към космическата игра и да постигнем мир в живота си. Нашият страх от самотата, последица от навлизането във физическия живот, е довел до драматично недоразумение – че сме длъжни да се борим, за да оцелеем. Време е да разкрием сияйния, непроявен, но вездесъщ извор на съзнание. По някакъв загадъчен начин той ни изпълва с животворни сили, с любов към самите себе си и към всички форми на жизнена енергия, които ни заобикалят. Подобно опънат до краен предел ластик, който всеки момент може със страхотна сила да се върне обратно, напрежението на енергията може да достигне такава критична точка, от която да се завърне към своето начало.” – (Oткъс от “Лекуване на емоциите. Събуждане на безстрашният Аз” на Крис Грискъм)

автор: Видислава Тодорова