Много неща в живота са важни. Едни повече, други – по-малко. Но докато препускаме сред проблеми, задачи и приоритети, понякога забравяме едно много ценно и същевременно изключително просто нещо. Което не ни струва нищо.

Вижте тази история и я запомнете.

Един човек, когато бил дете, имал възрастен самотен съсед. Старецът бил дружелюбен с него и детето често се отбивало при него да си побъбрят. Освен това детето нямало баща и обичало разговорите си със стареца, защото научавало много нови неща от него.

Минало време, детето пораснало, отишло да учи, станало мъж. Завихрил го животът – работа, семейство, ангажименти. Всяка минута от деня му била разчетена. Нямал време дори за семейството си, камо ли да си спомня за миналото.

Един ден чул, че неговият възрастен съсед е починал. И изведнъж си спомнил за времето, което прекарвали заедно, за топлите разговори със стария човек и за това колко неща е научил от него. Почувствал се много виновен, че от години не се е сещал за него. И решил да отиде на погребението, за да се сбогува със своя стар приятел.

Вечерта, мъжът се отбил в опустелия дом на покойния старец. Всичко там си било същото от времето, когато бил дете. Единствено малката кутийка, в която, по думите на стареца, се съхранявало най-ценното за него нещо, и която винаги стояла на масата, била изчезнала. Той си помислил, че някой от многобройните роднини на покойника я е взел. Тръгнал си тъжен и умислен.

Две седмици по-късно, мъжът получил пратка. На нея било изписано името на съседа му. Когато я отворил, вътре видял същата кутийка. А в кутийката имало златен ръчен часовник, с гравиран надпис: “Благодаря ти за времето, което прекара с мен.”

Тогава той разбрал, че най-ценното за стареца е било времето, прекарано с неговия малък приятел. Разбра колко важно е човешкото общуване. И че понякога минутите прекарани с някого, за теб може да са нещо малко, но за друг са всичко.

Източник: gnezdoto.net