– Как така е мълчал? През цялото време? Нито дума ли?

– Нито една.

– И ти как разбра, че те обича… много…? Когато хората се обичат, си го казват, все пак. Дори и само понякога, даже рядко, но си казват „обичам те“.

– Разбрах.

– Как?

– По всичко останало.

… Хиляда души преди това ме обичаха с „обичам те“ и нито един с чаша вода като се закашлям, с ризата си, докато вали като из ведро през Август, с кротката си прегръдка, докато пищя заради някакво незнайно куче, което така и не ме ухапа.

С дланите си, които никога не допуснаха моя сълза да падне на пода…

Хиляди са ме обичали на думи, само на мълчанието повярвах.

Текст: Eva Koleva

Снимка: Amber Gress