Създадено е впечатление, че човек се появява на света единствено за страдание и болка. Мъдреците виждат причината за това в греховността и егоизма. Но откъде са се взели греховността и егоизма, от какво и как са породени, какъв е механизмът на въздействието им върху човека? Има много опити да се обясни този механизъм. Има няколко т. н. „теории на конспирацията“, където за всички проблеми хората обвиняват някаква скрита сила, „тъмна“, враждебна, злобна, която постепенно обхваща контрола върху човешкия живот, обществото, цивилизацията.

Предлаганата теория всъщност не е никак нова. Има не малко предположения и смътни догадки, че животът ни се подчинява на капризите на невидима „тъмна сила“, незабележимо обхванала всички сфери на битието ни и паразитираща върху цялото човечество.

Тази статия не е за хората със „здрав разум“, а за тези с нестандартно мислене и за тях ще изложа същността на теорията.

Теория на конспирацията

От древни времена в човешкото съзнание е внедрена невидима чужда същност, която управлява неговите чувства и емоции, неговите мисли и действия. Целта на това управление е паразитиране на човешките енергийни ресурси. Фактически, животът на човека, а и на цялата цивилизация е подчинена на тези същности. Може да се каже, че историята на развитието на цялото човечество се определя от влиянието на тези паразити на съзнанието. Процесът на паразитиране се състои в провокиране на жизнени ситуации и проблеми, които способстват за отделянето на особени енергийни излъчвания, захранващи паразитите. Ще се опитаме да опишем тези същности, механизмът на влияние върху съзнанието на човека и начините за борба с тях.

Карлос Кастанеда за паразитите на съзнанието

За първи път разбрах за паразитите на съзнанието от книгите на Карлос Кастанеда. Оказва се, че Дон Хуан обучава Карлос не във физическия план, а във финия, т.е. нещо приличащо на ченълинг, сякаш по някакъв канал… и това е ставало през цялото време по този начин, но Карлос Кастанеда се притеснил да разкаже за това и представил обучението като периодично ходене при шамана. Този шаман се намира в своето пространство, не си отива и не се въплъщава, тъй като казва, че ако се въплъти, то ще забрави всичко. Удивително е, че родоначалникът на нгуализма в своя многотомен труд отделя само няколко страници за тази необичайна тема. Ще се позволя подробно да цитирам описаната от Карлос Кастанеда в 10 глава от последната му книга „Активната страна на безкрайността“ среща с паразитите на съзнанието, с т. н. „летачи“:

„И аз наистина видях някаква странна пробягваща черна сянка на фона на листата на дърветата. Или беше ед­на сянка, която се движи напред-назад, или няколко пробягващи сенки, които се движеха от ляво на дясно, от дясно на ляво, или право нагоре във въздуха. Приличаха ми на тлъста черна риба, огромна риба – нещо като гигантска риба-меч, която лети във въздуха. Гледката направо ме погълна. И по едно време накрая изпитах страх. Беше вече много тъмно, за да се виждат листата, но черните пробягващи сенки се различаваха.

– Какво е това, Дон Хуан? – попитах аз. – Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.

– А, това е самата Вселена – каза той, – несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.

Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.

– И какво открили, Дон Хуан? – попитах аз.

– Открили, че си имаме компания за цял живот – произнесе той отчетливо. – Имаме си един хищник, който идва от дълбините на космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.

– Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите – каза Дон Хуан. – През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.

– Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, Дон Хуан? -попитах аз. – Трябва да има някакво логично обяснение.

– Има обяснение – отговори Дон Хуан, – което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари“, хищниците, ни развъждат в „човечарници“. Така винаги имат храна на разположение.

….

– Искам да се обърна към твоя аналитичен ум – каза дом Хуан. – Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.

…

– За да ни държат в подчинение, тихи и кротки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра – изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.

– Знам, че макар никога да не си гладувал – продължи той, – ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.

…..

Дон Хуан се усмихна широко. Беше безкрайно доволен. Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия. Каза, че именно тази блестяща обвивка от осъзнаване ядат хищниците и че когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова.

Като в просъница чувах Дон Хуан Матус да ми обяснява, че доколкото му е известно, хората са единственият вид, който има блестяща обвивка от осъзнаване около сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за съзнание от друг различен порядък, каквото е мрачното съзнание на хищника.

Тогава направи най-огорчаващото твърдение, което бях чувал досега от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентър на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги.

След известна пауза, достатъчна за да се посъвзема, аз попитах Дон Хуан:

– Но защо магьосниците от древно Мексико, пък и всички днешни магьосници, въпреки че виждат хищниците, не правят нищо срещу тях?

– Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим – каза Дон Хуан със сериозен, печален глас. – Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците.

…..

– Магьосниците от древно Мексико – каза той – виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване – неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек.

…..

– Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни.

– Този хищник – каза Дон Хуан, – който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганични същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредоточат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.“

Според мен, Карлос Кастанеда дава изчерпателна информация за невидимия враг на човечеството. Но за повечето хора Карлос Кастанеда е полуумен фантазьор, чийто ум е отровен от приемането на халюциногени. Ще цитираме изказванията и на други хора, открили това странно явление – паразити на съзнанието.

Авторите на популярното учение ДЕИР и „Трансърфинг на реалността“, Верещагин и Вадим Зеланд отделят доста място на описанието на паразитите на съзнанието. Макар двамата автори да не виждат паразитите като пришълци от други светове, а като породени от самия социум. Нещо като егрегори, същности породени от сходни информационно-енергийни потоци, излъчвани от големи групи хора (клубове по интереси, национални и религиозни движения и т.н.)  При Зеланд механизмът на въздействие на паразита, удачно наречен „махало“, върху човека е необичайно подобен на описанието на Карлос Кастанеда и другите автори, изследващи паразитите на съзнанието. Зеланд е категорично против борбата с „махалата“, твърдейки, че точно към това се и стремят. Авторът на „Трансърфинг на реалността“ учи по какъв начин да се използват „махалата“ в наша полза, т.е. „да станем техни фаворити“, за да постигнем успех в живота. Зеланд дава удачни примери за такива фаворити в шоу бизнеса и други дейности. Но лично мен ме шокира такова предложение да бъда кукла на конци на чужда враждебна същност и стръв за други хора.

Източник: evolife.bg