Преследвах грешните мъже през целия си живот.

Познаваш този вид мъже.

Онези, които се влюбват в моята фантазия и бягат надалеч в мига, в който реалността надделее. Онези с приятелки. Съпруги. Онези, които не ме искаха наистина, за повече от няколко месеца забавление. Онези, които спят с различни неща и изместват поглед, за да скрият света, пълен с лъжи, на който можех да видя само повърхността, ако опитвах. Онези, които се държаха достатъчно зле с мен, за да ме задържат. Онези, които обичат зависимостта си повече, отколкото биха могли да обичат жена като мен.

Мисля, че всички ние сме виновни за това, че поне веднъж в живота си сме преследвали грешния мъж.

Преследвах грешните мъже към градове, в които никога не бих да искала да живея. На почивки, за които не бих и могла да си мечтая – дестинации като знойните тропици на моето неизбежно недоволство. Преследвах ги към сърцето на моето циклично себенараняване, предрешено като безусловна любов към мъжете, които никога няма да заслужават мен и всичко, което бих могла да им предложа.

Не защото са чудовища.

Вината не е в тях.

Преследвах грешните мъже, за да избягам от себе си и страховитата мощ на всичко, което бях родена да бъда.

И ако трябва да бъда честна – представям си, че не съм сама.

Тази година, годината, в която навърших 30, успях да приключа нездравословна дълга връзка, изпълнена с непрекъснати събирания и раздели и в която аз бях „другата жена“ за повече от седем години. Между неспазените обещания и пристрастяващите пристъпи на надежда и безнадеждност, успях да взема живота си в ръце. Придобих някаква перспектива, поех пълната отговорност за моята реалност и благодарение на нещо по-голямо от мен, намерих достатъчно сили вътре в себе си, за да си тръгна.

Спрях да преследвам мъже. Вместо това написах манифест в чест на всичко, което искам в един мъж, обещавайки си, че никога няма отново да се примиря с нещо по-малко от това, което заслужавам. Този манифест е революция на любовта към себе си, със своята власт и последствия. Сега се съсредоточавам върху това да се превърна в човека, когото искам да обичам, вместо да търся някой, който да запълни празнините в мен.

Добре дошли в изследването на силата, пълна промяна в целия ни подход към мъжете. Когато отчаянието се превърне в желание, ние ставаме свободни да изразим всичко, което искаме, всичко, което сме и всичко, което се осмеляваме да бъдем.

Да, искам мъж. От най-дълбоките кътчета на сърцето си, искам мъж.

Но не се нуждая от мъж.

Нека изясня всичко. Тази разлика между желание и нужда е сила. Сега знам. И вместо да търсим и преследваме, може да изразходим енергията си в това да бъдем, да станем, да създадем, да желаем, да изразим.

И от дълбините на това, което желаем, започваме пътешествие към това да изживеем и обичаме всичко, което е предназначено за нас. И да си тръгнем от всичко, което ни кара да се чувстваме свободни.

Искам мъж.

Искам мъж със сърце – толкова голямо, колкото огромните вълни, заради които се буди рано сутрин, за да сърфира и за които мечтае в сънищата си всяка нощ.

Искам мъж, който не играе на дребно, който се справя с изкушението да използва зависимостта като начин да саботира себе си, който разпознава своята вродена мощ като Дух, който живее в него и който уважава всичко, което е роден да раздава.

Искам мъж с революционен воински дух, който знае, че най-голямата съпротива е да пишеш истории, с които да направиш несправедливите системи незначителни, който живее живота си, изграждайки светло бъдеще, от което човечеството и Майката Природа, ще се гордеят.

Искам мъж, който да ме гледа, сякаш съм магия, който прониква в мен сякаш съм богиня, въплътена в едно със свещената женственост. Мъж, който не се страхува от треперещата власт на моя безкраен оргазъм, който се гордее с моя пълен и необуздан екстаз и го приема като негова божествена привилегия към жизнена енергия, която само нашите души и тела са способни да създадат заедно, невъзможното величие, което никой от нас няма да разбира напълно.

Искам мъж, който се гмурка с главата напред в собствената си тъмнина, излизайки като победител в светлината, с която е предназначен да освети света, споделяйки своите специални дарби като уникални дарения, съответстващи на целите и на човешката страст, за всеобща полза тук на Земята.

Искам мъж, който знае, че обич от дъното на душата е всичко, от което се нуждая в един мъж и че това изисква премахването на всички бариери пред това да обича себе си дори с недостатъците си. Защото всичко по-малко би направило лоша услуга и на двама ни.

Искам мъж, който не се чувства застрашен от това аз да бъда най-страхотната версия на себе си, който може да ме издържи, когато съм непростимо лоша, който вижда в мен всичко, което съм, който ме обича – добра и лоша – с търпението и екзалтацията на лунен лъч, звездна душа, която е тук на Земята, за да се представя за човек.

Искам мъж, който се влюбва във фантазията ми, но остава с мен заради реалността ми.

Искам мъж, който ме желае, но не защото се нуждае от мен, не защото го е страх да ме изгуби, но защото се буди, чувствайки се цял и избира мен, въпреки всичко. Всеки Един Ден.

Искам мъж, който може да бъде всичко, което искам и всичко, което всъщност е, едновременно и с мен.

И когато той ме открие, обещавам да бъда всичко, от което се нуждае и всичко, което съм, едновременно, за него.

Дотогава ще бъда тук, толкова дива и свободна, колкото ми е възможно, защото нищо по-малко от точно това, което искам, може да бъде по-добро от това да бъда сама и да бъда себе си.

от Силвия Дупчанова