Позната ли ви е ситуацията?

Отивате на гости при баба си или приятелка ви кани на рожден ден. Черпят ви с всякакви изкусителни неща, а вие се разкъсвате пред дилемата, дали да хапнете, или не. В края на краищата всички знаем какво става. Казваме си: “Добре, само едно бонбонче, една бисквитка или две хапки торта.” Но знаем, че никога не се получава точно така. Веднага щом сме хапнали първото парченце, ни се приисква и второ. Най-накрая винаги стигаме до мисълта: “Е какво толкова, днес ще си похапна, а от утре съм на диета.” Но дали някога въобще това “утре” идва? Вие кажете.

Ако при вас “утре” все още не е дошло и никога не довеждате диетата си до край, или пък въобще не я и започвате, сега ще ви кажа защо е така. Спокойно, това е толкова често срещан проблем, че понякога го приемаме за нещо нормално… И то всъщност е такова. Но какво по-хубаво от това, да разберем защо се случва така и да спрем да живеем за “утре”?

За да си обясним всичко, първо трябва да поговорим за навиците и как те са свързани с храненето.

Ще започнем с това, какво всъщност представлява навикът. Мислим, че знаем нали? Действие, което повтаряме всеки ден? Но защо това действие съществува и защо го повтаряме? И още по-важният въпрос: „Защо е толкова трудно да се отучим от навиците си и да създадем нови?”

Когато човек попадне в дадена ситуация, например докосне ръката си до гореща печка, от невроните по ръката към мозъка му започват да текат сигнали. Умът възприема това като опасност и реагира, като отдръпва ръката. Ще кажете: „Просто инстинкт…”. Навикът също е нещо подобно, навикът е инстинкт, който ние сами сме създали. Например, когато влезете сутрин в банята, към мозъка ви отново текат различни сигнали и той реагира по някакъв начин – вие хващате четката и започвате да си миете зъбите. Ако обърнете достатъчно внимание, ще забележите, че всяка сутрин, когато правите сутрешния си тоалет, последователността е една и съща. Например първо измивате очите си, след това зъбите със същите движения, с които сте го правили и вчера, и онзи ден, и миналата година. А дори не се замисляте какво правите. Всичко става механично. Ами когато пишете паролата си във Facebook? Толкова често го правите, че ръката ви сякаш знае точно къде е копчето, което трябва да натисне, и въобще няма нужда да гледате и да мислите какво пишете. По същия начин помните и телефонния си номер. Същият механизъм определя и начина, по който се храните, и в крайна сметка дори начина, по който живеете.

Много е интересно как през голяма част от времето си мислим, че реагираме според своята собствена воля, но всъщност в нас има толкова много закодирани реакции, че правим всичко друго, но не и влагането на собствена воля и размисъл в действията си. Така е и с храненето. Да не би да ви е приятно всяка седмица да започвате диетата си отначало и всеки път, когато се изправите пред най-малкото изкушение, да се проваляте? Вие искате да продължите с режима си и в крайна сметка да имате страхотно тяло. Това се случва не за друго, а просто заради навиците ви.

Какъв е механизмът, по който се образува навикът?

Както казахме, мозъкът ни непрекъснато получава стимули от външната среда. Например, когато към лицето ни лети муха. Очите я виждат, изпращат невронни сигнали и мозъкът ни казва да си затворим очите, за да не влезе случайно в тях заблудената муха. Споменахме и миенето на зъбите. Но не споменахме защо всеки ден то се случва в абсолютно една и съща последователност и напълно механично. Това са повтарящи се модели и ситуации в нашия живот. Образно казано, на нашия мозък му е по-лесно да запамети как точно да реагира в дадена ситуация, вместо всеки път наново да обмисля какво и как да направи. Не забравяйте, че най-основният закон в природата е всичко да бъде постигано с минимални усилия, максимално ефективно. Тоест, когато мозъкът ни запаметява тези модели на поведение, той пести време и енергия, защото няма нужда всеки път да мисли как точно да реагира. Представете си, ако всяка сутрин трябваше да се чудите дали да си измиете първо десния зъб, после езика, или пък първо небцето, а после очите. Това би било прекалено голям разход на енергия за ума ни.

Какво се случва на чисто биологично ниво? Както казахме, стимулите от околната среда възбуждат нашите неврони. И колкото по-често едни и същи сигнали минават по едни и същи невронни пътища, толкова по-силни стават те и формират цяла невронна мрежа. (Повече за това можете да четете в книгите на д-р Джо Диспезна и д-р Брус Липтън.) Няма да навлизам в подробности, само ще обобщя най-важното. А то е, че неврони, които се използват заедно, се съединяват. Тоест в мозъка ни се формира нещо като пътечка. И колкото по-често повтаряме дадено действие, пътечката за него става все по-утъпкана и голяма. Така се формира навикът. Това е причината, когато изядем парче шоколад, да ни се яде още и още. Свикнали сме, че трябва да консумираме до край всичко, което ни носи удоволствие. Имаме навика, да не се задоволяваме с едно парченце, а да искаме повече.

Синдромът “от утре съм на диета” също е навик.

Ако не беше навик, до сега всички щяха да са започнали диетата си, да са я приключили и целият свят да е пълен с хора, които имат секси тела. Но не е така. Аз го знам и вие го знаете. Хубавото е, че винаги можете да промените навиците си, стига да осъзнавате, че ги имате. Как да разрушите навика “от утре съм на диета” и това „утре” наистина някога да дойде? Решението е колкото просто, толкова и трудно за изпълнение. Превърнете “утре-то” в днес.

Няма да стане изведнъж. Споменах за невронните мрежи, нали? Е, те не се разплитат лесно. Най-вероятно днес ще си кажете – хубаво на диета съм. Ще отидете в събота на сватбата на братовчедка си и ще решите, че това един път се случва! Днес ще се наям, от утре съм на диета… И тук отново се провалихме. Попаднахме в капана на “утре”. Искам да разберете, че съм далеч от мисълта да живеете живота си в лишения и под строг режим, страхувайки се да близнете малко шоколад. Точно обратното. Спрете да се страхувате от храната.

Днес ви се хапва нещо сладко? Супер! Хапнете си. Но ако изядете две ленти шоколад, откажете се от следващата. Не живейте с идеята, че утре ще бъде по-различно. Щом днес не сте успели да се справите и утре няма да го направите. Направете крачка още днес. Или искате след една година да чакате “утре” да дойде и да започнете диетата си, и да станете красиви? Утре никога не идва. Само „днес” остава винаги тук. Само днес, можеш да постигнеш нещо. Няма значение колко малка крачка си направил. Помниш ли невронните мрежи и навиците? Всяка малка крачка в другата посока разрушава малко по малко стария навик. И един ден ще се събудите и ще осъзнаете, че днес нямате желание да изядете цяла камара шоколади. Напротив, може би ще поискате да направите нещо полезно за тялото си и да не го затрупвате с излишна храна. След известно време ще забележите как самото ви тяло се променя. Защото начинът, по който тялото изглежда, е просто навик. И както всеки друг такъв и този може да бъде променен.

Всеки ден правете поне едно нещо, което предизвиква волята ви по някакъв начин. Вместо да направите една обиколка в парка, направете една и половина. Вместо да изядете половин шоколад, изяжте една лента. Това тонизира ума ви, дава му сила. С времето ще забележите и какво удоволствие ще изпитвате от това, че вие сте по-силни от навиците си. А още по-нататък ще добиете усещането, че за вас няма нищо невъзможно. Всичко, което трябва да направите, е една малка крачка. Днес. Не утре. Утре никога не идва.

Не отлагайте живота си за утре. Не отлагайте щастието си, любовта и красотата си за утре. Не чакайте ден след ден да станете по-красиви, за да поканите онова момче на среща. Попаднете ли в капана на “утре ще го направя”, можете да прекарате там целия си живот и в крайна сметка “утре” никога няма да дойде.

Love,

Teddy

Източник: zdravei.org