Някои хора изпитват страх от това да бъдат щастливи. Как се стига до тази странна реакция? Крие ли се някакъв смисъл в нея или е белег за депресивни състояния?

Със сълзи на радост баба му му подава наградата за „Спортист на 2014-та година“. За шампиона по хвърляне на диск Робърт Хартинг това би могло да бъде момент на съвършено щастие. От думите му обаче проличава друго: „Чувствам се като в началното училище. Тогава, на 8 или 9 години, спечелих едно състезание и на следващия ден съучениците ми вече не ме харесваха.“ Реакцията на спортиста издава следното: Щастието може да се окаже трудно нещо. Много често то поражда опасения и съмнения: Заслужавам ли това? Скоро ли ще отмине всичко? Ще стана ли обект на завист от страна на околните? – коментира немското издание spektrum.de.

Накратко

1. Поради страх от това да бъдат щастливи някои хора потискат положителните си емоции.
2. Те не вярват, че са заслужили такива възвишени чувства или просто не искат да будят завист у останалите. Културни традиции, поставящи акцент върху преходността на щастието, също оказват влияние.
3. Ако този страх възпрепятства хората в това да изживяват радост като цяло на помощ идват терапевтични методи като целенасочено изпитване на наслада.

За някои хора подобни колебания могат да превърнат живота в пътуване с увеселително влакче. Тъкмо усещаш радост и настъпва страхът, че моментът може да изчезне твърде скоро и железницата отново да се спусне надолу. Вместо да се наслаждават на моментите на щастие, те непрекъснато са обхванати от страхове. „Черофобия“ е терминът, с който психолозите обозначават този феномен.

Пол Гилбърт от болницата Kingsway в Дерби (Великобритания) е пионер в тази изследователска област. При работа с депресивни пациенти на психолога прави впечатление, че засегнатите често срещат големи проблеми при това да доставят радост или наслада на самите себе си. „Когато се опиташ да им помогнеш да се почувстват по-добре, те стават неспокойни“, обяснява Гилбърт. „Отговорът им е: Днес може и да се почувствам добре, но утре със сигурност ще се случи нещо лошо.“

Юрген Марграф, професор по клинична психология в Университета Ruhr в Бохум, потвърждава това: „Съществуват такива страхове. За засегнатия те могат да бъдат изключително обременяващи и да станат пречка за водене на пълноценен живот.“ Но от гледна точка на степента на страданието, което се изпитва, страхът от щастието не се нарежда наравно с фобиите или други панически разстройства.

Защо някои хора целенасочено се опитват да потискат чувствата на радост? В изследване, проведено през 2003, психоложката Джоан Ууд от Университета Ватерло (Канада) провежда сред участници анкета, свързана с преживени от тях в далечното или близко минало моменти на успех. Оказва се, че за да „издържат успешно изпита, на който са подложени“, те проявяват значителна упоритост : Вместо да се насладят докрай на успеха, се опитват да потиснат своята радост, да се успокоят или да отклонят вниманието си. Този модел на поведение бива демонстриран основно от студенти с ниска самооценка.

Стратегии срещу положителните чувства

Тези резултати събуждат любопитството и на други учени. С оглед по-качествено измерване на реакциите спрямо положителни емоции психологът Грегъри Фелдман от Simmons College в Бостън (САЩ) разработва въпросник заедно със свои колеги. Той изобразява 3 различни стратегии за справяне с положителни емоции: Разсъждаване върху собственото емоционално състояние, разсъждаване върху самия себе си, както и потискане на положителните чувства. Попълващият въпросника отговаря на въпроси от рода на: „Колко често в моменти на радост се замисляте върху това, че те определено са нещо мимолетно?“ или „Прокрадва ли се в такива моменти мисълта, че другите може да Ви сметнат за самохвалко?“

Щастието често поражда опасения и съмнения: Заслужавам ли това? Скоро ли ще отмине всичко? Ще стана ли обект на завист от страна на околните?

Екип от учени с ръководител Филип Рес – психолог към белгийския университет в Льовен, подлага на теста 143 ученици в горния курс и 344 студенти. 3, съответно 5 месеца по-късно той дава на участниците 2 теста за оценка на депресивното състояние. Резултатът: Колкото повече отговори, издаващи потискане на положителните емоции, са дали участниците при попълване на първия тест, толкова повече симптоми на депресия са демонстрирали по-късно при втория тест. Тази взаимовръзка се запазва и при статистическо изчисляване степента на оплакванията в началото на проучването.

Четири идеи и един нещастен случай

Мосен Йошанло от Националния университет Чунгбук на Южна Корея описва в обзорна статия 4 предположения за причините, които биха могли да стоят в основата на страха от щастие. Първо: С щастието става по-голяма вероятността след това да има и спадове. Второ: Да бъдеш щастлив е неморално. Трето: Изразяването на положителните емоции увеличава дистанцията спрямо близките хора. Четвърто: Стремежът към щастие не се отразява добре на индивида. Тези идеи впрочем се базират предимно на текстове от психологията и културологията; емпирично обаче причините за страха от положителните чувства са малко изследвани.

Пол Гилбърт вярва, че подобни колебания възникват на един много ранен етап от човешкия живот – вероятно тогава, когато децата за първи път изпитват разочарование от неизпълнението на нещо, очакването на което е свързано с положителни емоции. Така напр. психологът разказва за пациентка, чиято майка страда от агорафобия, т.е. страх от преминаване през открити пространства. „Не можеш никога да изпиташ радост от каквото и да било“, обяснява дъщерята, „нито дори от това да отидеш на плаж, защото не знаеш, дали майка ти няма отново да изпадне в паника.“

Някои от засегнатите като деца често са били упреквани или наказвани, когато са изразявали положителните си емоции. Други са се чувствали виновни от морални съображения, когато са изпитвали радост. Гилбърт дава за пример пациентка, чиято майка е в инвалидна количка и е била напусната от мъжа си. „Когато дъщерята реши да излезе с приятели, майка й започва да й вменява чувство на вина: ‚Как може да ме оставяш сама, когато се чувствам толкова зле!‘ Дъщерята никога не може да почувства радост без в главата й да се появят мисли от рода на „Надявам се мама да е добре, дано не ми е обидена.“

Снимка: visionpsychology.com

Другите не трябва да забележат нищо!

Някои хора потискат щастието, вместо да го изразят. Това предизвиква постоянни депресии. Следователно страхът от щастието е тясно обусловен от депресивни разстройства, сочат проучвания.

Подобни резултати карат Гилбърт да разработи инструмент за по-точно измерване на страха от щастието. По време на сеансите терапевтът записва страховете и колебанията на своите пациенти и въз основа на тях формулира опорни точки като „Имам усещането, че не заслужавам да бъда щастлив“ или „Страхувам се, че ако се почувствам добре, може да се случи нещо лошо“. Така се появява „Скалата за измерване страха от щастието“.

След това Гилбърт се обръща към свои колеги с молба да направят оценка колко правдоподобни от тяхна гледна точка са формулираните от него обобщаващи изказвания, които описват страха от щастие. Така създадената 10-степенна скала той тества върху 185 студенти предимно от женски пол. Всички формулировки (с изключение на една, която Гилбърт по-късно премахва от скалата) се оказват напълно коректни: Отговорите на всички участници следват почти една и съща тенденция. При по-голяма част всъщност страхът се оказва не толкова голям, средните стойности се движат около 12 точки от общо 36.

Гилбърт обаче поставя началото на по-нататъшни проучвания на един друг аспект от този малко изследван феномен, а именно неговата тясна връзка с различни депресивни състояния. Демонстриращите изключително голям страх показват високи стойности и при попълване на въпросник, установяващ депресивното им състояние. „Когато една личност не е в състояние да изпитва щастие, то този факт й действа депресиращо“, обяснява Гилбърт. „Хората, изпитващи страх от положителните емоции, са склонни да се концентрират върху евентуални опасности. Вместо да мислят за доброто, което може да им е случи, те се опитват да избягват лошото. Те виждат само това, което може да ги връхлети, да ги нарани или застраши. А това ги срива емоционално.“

Пример за това е изпълнителят на Нойе Дойче Веле Хуберт Ка. Страдащият от депресия музикант споделя в толкшоу: „Имах усещането, че нямам право нещата с мен да са наред. Нямам право да съм щастлив, сметките ми все излизат криви, трябва да страдам.“

Причина, следствие или съпътстващо явление?

Върху група пациенти с депресивно разстройство през 2014 Гилбърт проучва връзката между страх от щастие и тежка меланхолия. Пациентите демонстрират значително по-голям страх от щастието от анкетираните преди това студенти – средно стойностите им са около 24 точки. Освен това се оказва: Колкото по-силен е страхът от щастие, толкова повече симптоми на стрес, страхове и депресивни разстройства се появяват. От данните не става ясно, дали страхът от щастие е причина, следствие или съпътстващо явление при депресивни разстройства.

Всъщност, това може би съвсем не е от решаващо значение, смята Гилбърт: „Страхът от щастие е просто фактор. Важно е обаче неговото лечение да бъде включено в общата терапия.“ Той пледира този страх да бъде лекуван подобно на другите видове фобии – посредством постепенно излагане на причината за фобията. „Както един терапевт при лечение на агорафобия извежда пациента сред открити пространства, така и хората със страх от щастието трябва да бъдат насърчавани да преживяват все повече и повече радостни моменти, като например целенасочено да се наслаждават на вкуса на дадено ястие.“ Дали тази комбинация от проява на внимание и експозиция на причинителите на фобията наистина биха смекчили симптомите, до момента не е проучено.

Юрген Марграф също споделя мнението, че към проблема трябва да се подхожда терапевтично. Той дори смята, че терапията трябва да е строго индивидуална в зависимост от конкретния случай. „Именно не толкова изразените субклинични симптоми често са много променливи“, казва той. „Наред с конфронтацията с причинителя може да се окажат полезни и мерки, които да променят мотивацията или досегашния начин на живот на засегнатата личност.“

Не всички учени обаче споделят мнението, че страхът от щастие трябва непременно да бъде лекуван. Така напр. Мосен Йошанло предупреждава за риска от патологизиране на феномена. „От гледна точка на Гилбърт и колегите му страхът от щастие е емоционален проблем, който трябва да бъде коригиран. При пациенти с депресивно разстройство това е оправдано. Понякога обаче феноменът е резултат от културни порядки, които би следвало да се приемат като нещо нормално.“

И наистина хората от различни култури възприемат щастието по различен начин. Екип от учени с ръководител психоложката Ли-Юн Джи от Университета Queen’s в Кингстън показва на 140 американски и 181 китайски студенти различни графично онагледени „моменти на щастие“ от човешкия живот. Участниците трябва да изберат онази линия на подреждане на щастливите моменти, която според тях най-много би имала сходство с вероятния им бъдещ живот. На вариантите, при които непрекъснато се редуват моменти на по-голямо и по-малко щастие, са се спрели значително повече американци, отколкото китайци. С други думи: В сравнение с американците китайците в по-малка степен предполагат, че в живота им степента на щастие ще претърпява колебания.

Всичко се променя – чувствата също

Според ръководителите на проучването тази идея се корени в даоизма. В основата на това философско учение, водещо началото си от Китай, е заложена идеята, че всичко е в непрекъснато движение. Съответно и стремежът към щастие в държавите, изповядващи даоизма, е разпространен в по-малка степен, отколкото в западните страни, казва Йошанло.

За да сравни страха от щастие, през 2014 той провежда анкета сред 2700 студенти от цял свят. Въпросниците са попълнени от руснаци, иранци, японци, американци, холандци и представители на още 10 други нации. За целта Йошанло използва разработен от самия него инструмент само с 5 формулировки, които наподобяват скалата на Гилбърт. Но докато тя поставя в центъра противопоставянето между неразположение и недоверчивост от една страна и щастието от друга, списъкът на Йошанло обхваща по-общи изказвания като „След щастието често следва нещастие.“

С изключение на Индия и Кения Йошанло констатира, че страхът от щастие е разпространен във всички други държави. Средните стойности се движат между 1,98 за Бразилия през 2,54 за САЩ и 3,16 за Япония до 3,8 за Пакистан. При скала от 1 („не отговаря изобщо“) до 7 („отговаря напълно“) тези стойности не са нито особено драматични, нито пък показват значителни разлики между проучените държави. Оказва се обаче, че страхът от щастие е очевидно по-голям в култури, които са по-конформистки ориентирани. Така например хората в Източна Азия се страхуват много повече от недоброжелателството на околните: В рамките на друго проучване японците по-често от американците изразяват загриженост за това, че щастието може да събуди завист у околните. Религията в случая не е от толкова решаващо значение.

Наред с културните различия Йошанло проучва също и връзката между страха от щастие и отношението към положителните емоции. Резултат: Колкото по-голям страх изпитват участниците от щастието, толкова повече те се опитват да потискат радостта. Кое обаче идва първо – страхът или сдържането на емоциите? Този въпрос все още няма отговор.

Йошанло открива ясни признаци за това, че потискането на емоциите, породени от моменти на изключително щастие, намаляват цялостната удовлетвореност от живота. Колкото повече човек се страхува от възвишени чувства, толкова по-малък е неговият комфорт като цяло. Впрочем тези взаимовръзки са много по-слабо изразени, отколкото онези, които прави Гилбърт. Възможно е това да се дължи на факта, че скалата на Гилбърт е използвана в САЩ. „За американците моментите на щастие са много по-важни, отколкото за хората от незападните култури“, обяснява Йошанло.

Снимка: mindyourmind.ca

Ако страхът е пречка за изпитване на наслада, то е необходимо да се потърси помощ, съветва Гилбърт. Освен това той препоръчва осъзнаване на тази своеобразност и по възможност приемането й не толкова насериозно посредством самоконтрол. Към това се придържа и шампионът по хвърляне на диск Хартинг: „По-рано смятах, че човек няма право да бъде щастлив и да се радва. Въпреки това при мен нещата се наредиха.“

Да се доверим на щастието си, вместо да се страхуваме! Понякога впрочем може би е разумно да ограничим прекаления емоционален порив. А в лоши времена е хубаво по възможност да си спомняме, че не само щастието идва и си отива, а и нещастието.

Тъмната страна на щастието

В Конституцията на САЩ стремежът към щастие намира здрави основи, а рекламите насърчават: „Купи си щастие!“ Проучвания също навеждат на мисълта, че чувството на щастие се отразява положително на организма и на душевния комфорт. То обаче има и обратна страна. За нея психоложката Джун Грубер от Университета на Колорадо в Боулдер пише в обзорна статия още през 2011.

В порив на радост ние рискуваме повече и внимаваме по-малко за опасности. Освен това проучвания показват, че в приповдигнато настроение хората в много по-голяма степен се осланят на своите предразсъдъци, вместо да обмислят добре конкретната ситуация.

Паметта също може да пострада от прекалено много положителни емоции: В проучване, проведено от Джъстин Сторбек от Колежа Куинс и Гералд Клор от Университета на Вирджиния, участниците, които били в добро настроение, успели да си спомнят наученото преди това с много по-малка прецизност отколкото тези, които били в лошо настроение.

Изглежда розовите очила замъгляват чувството за справедливост: Хуи Бинг Тан и Джоузеф Форгас от Университета на Ню Саут Уелс в Сидни молят участници да си поделят с останалите лотарийни билети. Щастливите участници раздали по-малко от билетите и при това с доста по-голяма неохота.