„Чудото на децата е, че ние просто не знаем как тe ще се променят или кои ще станат.“

„Пътят на развитие е пътуване на откриването, който е ясен само в ретроспекция и  рядко е по права линия.“
– Айлийн Кенеди-Мур, Smart Parenting for Smart Kids: Nurturing Your Child’s True Potential

Никога не е късно да бъдеш добър родител. СЕГА е моментът. Етапите на детството преминават прекалено бързо, твърде бързо! Внимание, приемане и активно родителство – това искат и от това имат нужда децата.  Децата искат и имат нужда да бъдат значими.

Самооценката влияе върху всичко, което правим и казваме, защото поведението ни е в съответствие с вътрешната картина, която имаме за себе си.  Един от най-важните въпроси за родителите – как да формирам здрава и стабилно висока самооценка у децата си? За да се справим, трябва да знаем какво преживява детето във всяка конкретна фаза от развитието си.

0-2 години:

Да отглеждаш бебе, особено за първи път, е едновременно благословия и предизвикателство. Това е времето, когато се развиват връзките, които ще продължат цял живот и които осигуряват на детето вътрешните ресурси за изграждане на самооценката и способността за позитивни взаимоотношения със света и другите. Това е и времето, когато родителите започват да откриват кой всъщност е това човече.

Всяко дете е уникално и е задължително за родителите да се научат да го разбират, уважават и подкрепят уникалните характеристики на всяко дете.

Двегодишна възраст: Автономия:

На две години детето осъзнава, че в действителност е разделено от майката (или баща си, ако той полага основните грижи за него). Това го изправя пред задачата да установи автономия – независимост от другите хора. Двете думи, които най-добре описват тази новооткрита идентичност – че на практика то е отделен човек – са „мое” и „не”. Притежанието е средството, което детето използва, за да налага чувството за отделен Аз. Двегодишното дете не е нито егоист, нито инат. То търси власт и начини да я получи.

Давайте избор на детето си – кои обувки да обуе, коя шапка да сложи и пр. – като винаги му осигурявайте два или три избора, които  са добре и за вас.

Автономията, която детето развива на този етап, поставя основите на самооценката му.

Тригодишна възраст: Овладяване:

След като е осъзнало отделността си, тригодишният човек започва да овладява средата. Потребността от успехи в начинанията му на този етап е от критично значение. Нуждаейки се от обратна връзка, за да знае дали е имало успех, то се бори за признание на постиженията му („ Мамо, гледай ме, гледай ме!”)

Желанието за овладяване на средата стимулира любопитството. „Защо, защо, защо…?”- детето иска да знае. Импулсът му да открива е неутолим; капацитетът му да учи е безкраен. Това е времето и на сексуалното откриване. Тук родителят от същия пол играе основна роля в детското чувство за себе си: момичетата ще искат да се свържат с майката, момичетата – с бащата. Те искат да чувстват, че са момчета и момичета.

Бъдете търпеливи като отговаряте на непрестанните въпроси. То изследва средата. Признавайте постиженията му с голяма доза похвали и осезаеми знаци, като например поставянето на рисунките му на вратата на хладилника или на други видни места у дома.

Четиригодишна възраст: Инициатива:

Задачата на четиригодишното дете е развитието на лична инициатива. Това може да включва нещо толкова просто като поемане на отговорност да си прибира играчките или нещо толкова сложно, като научаването как само да си връзва връзките на обувките. Това, което е най-важно за него, е фактът, че се е заело да го направи, да се опита.

Опитите на детето трябва да бъдат коментирани и позволявани и винаги, когато е възможно да бъде оставено да ги осъществи.

Фокусирайте похвалите си не върху начина, по който е свършена задачата, а върху факта, че се е заело с нея или че я е свършило. Ако искате от него да подобри начина, покажете му, вместо просто да му казвате.

Опитът, а не думите, сега е най-добрият учител.

Петгодишна възраст: Тревожност от раздяла:

Родителите са името на играта за петгодишните.  На тази възраст майката е центърът на света на детето. То не само иска да й угоди, но и да е около нея, да си говори и да си играе с нея, да ходи на работа с нея, да й помага. Това не означава, че бащата е изхвърлен от картината, макар че майката е предпочитана. Поведението му почти изцяло цели угаждането на родителите. Основната рамка е:” Искам да съм добър през цялото време”.  С тази решимост да прави всичко, както трябва то иска разрешение и за най-малкото нещо дори тогава, когато не е необходимо, и след това, когато му се усмихнете и разрешите, грейва от удоволствие.

Най-важното в този период е да останете свързани с детето си и да му помогнете да осъзнава и разбира, че е отделен, самостоятелен човек, че „отделните”  чувства са нещо напълно нормално.

Особено важно е да му позволите да чувства, че е добро, че прави нещата добре и че печели вашето одобрение. Тъй като тревожността от раздялата е толкова истинска за него, казвайте му къде сте, че сте в безопасност.

Шестгодишна възраст: „Аз” и „ Мен”:

На шестгодишна възраст децата трябва да изместят фокуса от родителите си към себе си.  Макар че изглеждат егоцентрични, това е важен крайъгълен камък в развитието им.

На тази възраст „Мразя те!” означава „Сега трябва да се отделя от теб; Имам нужда за момент да бъда независим, да го направя сам”.

Позволете на детето си разумно пространство само да взема решения.

Това не означава, че трябва да го оставите да управлява или да му давате всичко, което поиска, а че трябва да му демонстрирате приемане и емпатия, като същевременно поставяте граници и здрави ограничения. Сравненията с другите – братя, сестри, съседски деца – трябва да са максимално ограничени.

Когато откриете някаква област, от която то силно се интересува, позволете му да се зарови в нея.

Седем- и осемгодишна възраст: Еднаквост:

След като е развило „мен/аз”, детето се придвижва напред. Сега потребността да е отделно заема по-задно място и отстъпва пред нуждата да се чувства единно с връстниците си от същия пол. Когато прави крачката от себе си към другите, другарите в играта са новите огледала, а приятелите стават по-важни.

Децата на тази възраст трябва да бъдат насърчавани да се присъединяват към групи от връстници, да им се осигуряват възможности да развиват умения в различни дейности и да им се помага да учат здрави и положителни начини да се свързват с другите, а именно създаването и поддържането на приятелства. Учете го и подкрепяйте уменията за справедливост и сътрудничество.

Девет- и десетгодишна възраст: Полова идентичност:

За това дете съществува двойнственост на потребностите: то се нуждае от одобрение, насока и потвърждение, както от родителите си, така и от връстниците. На този етап обусловената потребност да е с връстници от същия пол е въпрос на полова идентичност.  Макар че външно може да твърди или да демонстрира презрение към другия пол, много често то има тайна приятелка или приятел. Игрите, в които момчетата преследват момичетата и обратно са чести.

Тук има две отчетливи фази. Първо, детето се нуждае да имитира родителя от същия пол. Това означава, че той има шанса да изпълнява поведенията, които иска от детето си да имитира, например дребни жестове на уважение. Майката трябва да помни, че е нужно да благодари за всеки любезен жест.  Втората фаза включва развитието на взаимоотношенията с родителя от другия пол. Това е добра възраст, на която можете да дадете на детето книги за взаимоотношенията, за да му създадете и чувството на сигурност – чувството, че е в реда на нещата да забелязва другия пол.

Единайсет – и дванайсетгодишна възраст: Усъвършенстване на компетентността:

Това е относително леко време между два основни периода на ярко изразен растеж.  Това е и време за усъвършенстване на физическата и академичната компетентност.  Това е и идеалната фаза, за да ангажирате детето в придобиване на умения, независимо дали става дума за уроци по музика или за тренировки по футбол. Децата на този етап обикновено са природно любопитни и притежават необичайна способност да имат постижения едновременно в няколко области.

Тринайсет- до петнайсетгодишна възраст: Опитай и упорствай:

На този етап всички системи са „Пробвай се!”. Това е време на огромен растеж във всяко отношение. Изграждането на здраво чувство за Аз и за лична стойност е вероятно най-трудната и най-важната задача, пред която детето въобще се е изправяло до този момент. Една от най-трудните задачи е справянето с болките на физическия растеж. Сега в действие са ключови хормони. Непохватността на физическия растеж се съпътства от психичната болка на чувството, че си сам и самотен.

Можем да му помогнем да разбере промените, през които преминава, както и натиска, на който е подложено, като ги обсъждаме с него и да го подпомогнем в научаването как да се справя. Колкото повече даваме на юношата чувство за емоционална и физическа сигурност, толкова по-добре той ще се правя с външния натиск да стане това, което си мисли, че връстниците му очакват.

Това, което направите сега, ще определи тона на връзката ви с детето през следващите няколко години.

Шестнайсетгодишна възраст:” Извинете, но сте застанали на пътя ми!”:

Няма друга такава възраст!  Нерядко младият човек преживява чувства на объркване, притеснение, вина, малоценност, страх – и всичко това в един ден. Това е време на объркване и несигурност. Бесните хормони са отговорни за тези върхове и спадове, както и за променящите се общи сексуални чувства от амбивалентност до конкретност.

Той иска да е с другите и същевременно да бъде сам. Това е време, когато иска абсолютно независимост, но по никакъв начин не е способен да бъде независим, всъщност не иска да живее без родителите си, макар да вярва, че те са препятствия, спъващи живота му.

Очаквайте отхвърляне на авторитета на възрастните. Разглеждайте съпротивата срещу себе си и другите възрастни като част от движението към независимост. Това му помага да извърши акта на откъсването от родителите и да събере смелостта за утвърждаване на независимостта си.

В зависимост от това, как родителската власт е била употребявана в ранното детство, неподчинението не е задължително да прерасне в тотален бунт. Моментът е добър да научите ефективни начини за изслушване на онова, което детето ви казва и да говорите така, че то да слуша.

Научете се как да преговарят с него, бъдете издръжливи, справедливи , гъвкави.

Седемнайсет- осемнайсет годишна възраст: Установяване на независимост:

Когато се стреми към независимост и разчитане само на себе си, детето се изправя пред доста големи и плашещи въпроси. Трите задачи са:

1.Да се определи професията. „Какво ще правя с живота си?”, „Мога ли сам да се издържам?”

2. Да се установят ценностите. Целта е да се оформят личните ценности и да се реши кои да се задържат и кои – да се отхвърлят. Преоценката на моралните понятия ще означава търсене на лични убеждения.
3. Да се научи да разчита на себе си.

Демонстрирайте уважение към детето като индивид.  Дайте му уважението, което отдавате на приятел, особено ако не сте съгласни. 

Всяко дете има задачата да расте и да се променя. То се нуждае от помощ на всяка стъпка от пътя. Отделете време да го опознаете.

Автор: Светлана Сотирова

По книгата на Бети Янгс: