Ненавистта отключва епилепсия, дълготрайното разочарование води до рак, туберкулоза и болести на половите органи. Когато човек прости на хората и ги приеме каквито са, той прощава преди всичко на себе си.
Ако човек се научи да приема ситуациите в живота като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително битието си.
Между човешкия ум, емоции и тялото ни има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние винаги оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и много често могат да провокират и отключат различни заболявания. Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителният гняв, омразата, дългосрочната тъга и чувството за вина оказват влияние върху здравето.
Тялото, чувствата и разумът представляват едно цяло. Много голяма част от хората дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпиляват този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и един куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, в които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат. Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болести в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи много заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт.
Прекалено силният и продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма, се нарича дистрес. Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и подсилват имунитета. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната ни система. Всичко, което е в тялото на физическо ниво е част от цялостното съществуване ни. Хармонията между мислите и емоциите се отразява както на здравето, така и на болестите.
Болестите са предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Те са сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе до приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот. Ако човек се замисли малко повече за живота си, той ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му най-често съвпадат с времето на значителни промени в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, някакъв нов етап от живота и т.н.
Болестта е знак, че трябва да намалим темпото, да си дадем време да преосмислим това, което се случва, да се преоценят отношенията и взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости. Имунната система притежава огромен потенциал от защити и една от тях всъщност е болестта. Болестта ни предпазва от разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в досегашните модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне балансът на цялостното хармонично съществуване на организма. Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни микроорганизми и създава и имунитет срещу тях. Тя запаметява за години напред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ни ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната ни система.
Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната ни система. Нервната система е най-сложната и обширна система в тялото. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани помежду си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи в организма. Тя координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, управлява сигналите от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешна среда. Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната ни система. При стрес в организма намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени от стресогенни реакции.
Факт е, че около 75% от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, който много често отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално или физиологично ниво. Още в ранното детство у човека се формират модели за възприемане на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговата мотивация и ценностна система. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат по различен начин. Причината за това е в различията между хората, в тяхното индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената представа за света и реалността. В природата няма нищо случайно, винаги съществува някакъв ред от събития, които са неотменна част от нас самите.
Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния ни баланс и енергия на психологическо и на емоционално ниво. Всеки човек живее в собствения си свят, който се различава от света на другите. Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на опита си(видяно, чуто, усетено, преживяно). Личната реалност, ако не ни устройва, може да бъде променена чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем. Това става чрез поемането на лична отговорност за собствения си живот. Болестите, стресът и всички проблеми на хората са в резултат на несъответсвието между съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията. Тя в повечето случаи не се занимава с психологичните причини, които са отключили болестта. По този начин болестта не се лекува, а само се потиска за известен период от време. Но това работи до момента, в който при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симптоми се проявяват отново, но с по-голяма сила, а в нередки случаи заболяването става хронично и дори остава за цял живот.
Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда твърде много вътрешно напрежение както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат до своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват вътрешните защитни сили на организма. Появява се болестта като предупреждение и сигнал, че нещо с него не е наред. Болестта се проявява като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизнените функции. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната ни система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават защитната система.
Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощен тласък за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизлечими болести. Горделивият човек не желае да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота. Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора водят до обвинения или самообвинения и ни носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на самия себе си. Всеки човек живее в собствения си уникален и неразбираем за другите свят.
Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като вид уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си. Дълготрайното преживяване на неудоволствия, неудовлетворения, критики и претенции водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. подобни. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с такива негативни емоции са прекалено твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чужда гледна точка. Чувството за собствената им значимост е прекалено силно. Те страдат от хронично чувство за „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това винаги води до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение.
Ненавистта е крайната проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление – безразличие или равнодушие, които са вид потисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми в главата и с очите. Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори и тежки кожни заболявания. Ако човек живее твърде дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите му.
Гневът и злобата са крайната форма на раздразнението. Проявяват се, когато ситуацията е излязла извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта на човека. Потиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаления на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища и образуване на камъни в жлъчката.
Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания на крайниците. Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са вредни в еднаква степен.
Дълготрайната обида предизвиква язви в стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие и мигрена. Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към самия себе си. Човек трябва да се научи да приема себе си като една уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си, означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо самия себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си и от самосъжаление. Обичта към себе си е свързана с уважението към собствената си личност, с приемането на това, което си получил като дар от Бога и като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, който срещаме през живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота ни няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в някакво лично откровение.
Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорности. Поемането на отговорности създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на някакъв етап от живота си прави избор, на какъвто е способен и за който е готов в определения момент. Една от причините за появата на страховете е вкопчването в силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал или в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да успее се освободи от вкопчването /фиксирането/ към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и живота му.
Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелстване за сметка на други. Завистливият човек е изнервен, неспокоен или винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са чувства производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, така и насочена към външния свят силно разрушителна агресия.
Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болести
– Главоболие – Пренатоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствия между мисли и вътрешно поведение
– Мигрена – Стремежа към съвършенство, постоянно осъждане и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самобичуване, комплекс за малоценност, вина
– Амнезия – Страх и бягство от живота.
– Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемем света на другите, стремеж към подчиняване на други хора.
– Радикулит – Страх и безпокойство, свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилни товари.
– Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения чрез агресия, неприемане на гледната точка на другите, изпитване на неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан и потиснат гняв, неумение за изразяване на любовта си.
– Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психическо напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение и ревност
– Хиперактивност – Липса на безусловна любов по време на детството.
– Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета и чувство за вина.
– Уши – Нежелание за изслушване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено в неприемането на някого или нещо.
– Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка, дълготрайни обиди, нежелание за прошка и блокиране на чувствата.
– Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките или околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самота, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагласа по отношение на другите и света.
– Атероклероза – Липса на радост или напрегнат начин на живот, инат.
– Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на реалните чувства.
– Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените си сили, дълготрайна борба и съпротива.
– Разширени вени – Претоварване, липса на удоволствие от живота и творчеството. Страх от бъдещето.
– Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и грешни вярвания.
– Анемия – Липса на радости в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли или емоции.
– Пневмония – Отчаяние и умора от живота. Незараснали стари емоционални рани
– Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, както и невротична атмосфера в живота.
– Астма – Потиснат плач с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори и неспособност за самостоятелен живот. Страх от живота.
– Туберкулоза – Дълготрайна депресия и мъка.
– Гърло, ангина, ларингит или фарингит – Отразява състоянието на текущите взаимоотношения с близки хора. Преглъщане, потискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите и липса на себеизразяване.
– Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни или тъжни мисли.
– Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на всякакви идеи, блокиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупано чувство за обреченост, неумение за премисляне и приемане на промените, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспехи, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба и чувство за безизходица.
– Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдания.
– Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение или недоволство от нещо.
– Задстомашна жлеза или панкреатит – Дълготраен гняв и усещане за безизходица.
– Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги и липса на радост.
– Камъни в бъбреците – Дълготрайно потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните и силна зависимост от тях.
– Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита и неудовлетворение. Самокритика, липса на уважение и обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо.
– Артрит, ревматизъм – Дълготраен стремеж към перфекционизъм, стремеж към съвършенство, прекалено високи очаквания към околните и от себе си, както и недостиг на любов.
– Болки в кръста – Силни емоции, които са свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на твърде непосилен товар.
– Заболявания на краката – Емоции, свързани със страх от бъдещето както и липса на цел в живота.
– Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнения, обиди, ядове, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо.
– Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или нещо, психически сривове и силен стрес.
– Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след много стресови ситуации, психическа натовареност при която биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност.
– Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, силно желание за отмъщение.
– Рак – Дълго стаявани обиди, гняв, стресът и желание за отмъщение отключват болестта, горделивост и породено от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение натрупват негативни емоции, които съчетани с психотравматичен стрес често водят до ракови заболявания.
– Алкохолизъм – Силен емоционален стрес, неумение за поемане на отговорности, дълготрайно натрупван страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола като начин за освобождаване от физическо или психическо натоварване, като достъпно средство за бягство от реалността и от проблемите.
