Семеен лекар, психолог и автор Ленард Сакс иска родителите по света да знаят, че отглеждат децата си погрешно. Авторът на “Разделени Момчета” и “Момичета на ръба” написа нова книга – “Разрухата на родителството: Как нараняваме децата си, като ги третираме като възрастни. “Повечето американски родители са напълно объркани и вървят в напълно грешна посока, има срив в разбирането на това, какво представлява родителството”, казва Сакс.

В книгата си авторът предлага примерен сценарий, в който на посещение в кабинета му идват родителите на 6-годишно дете, което има болки в гърлото. Когато той казва “А сега ще погледна в гълото ти,” майката се обръща към детето, питайки го: “Може ли докторът да погледне в гълото ти само за секунда, миличко? След това ще те заведа да ти купя сладолед.” Детето оотхвърля молбата на майката, което съответно довежда до нуждата то да бъде усмирено от възрастни, за да може прегледът да бъде  направен.

 “Това не би трябвало да се превръща в проблем. Това е едно изречение: „Отвори и кажи “А-а-а”, казва Сакс. „Родителите в днешно време не са способни да говорят на децата си с изречения, които завършват с точка. Всяко изречение завършва с въпросителен знак. Някои експерти на родителското поведение казали на хората, че родителите трябва да предлагат на своите деца избор, вместо да им казват какво да правят и родителите им повярвали.” Йерархията между родител и дете вече не съществува. Вместо родителите да упражняват позицията си на възрастни, които знаят какво е най-добре за децата си, те се съсредоточават върху това да ги правят щастливи и да повишават самочувствието им.

 “В днешно време работата на родителите е да изпълняват всяка прищявка на децата“, казва Сакс. Вместо това според Сакс работата на родителя е да научи децата на разликата между добро и зло, да им обясня смисъла на живота и да се грижи за тяхната безопасност. “Правейки точно това, неизбежно е да се случат и някои неща, които децата не одобряват и не разбират”, казва той. Понякога родителите трябва да са лошите. Според Сакс родителите трябва да се фокусират върху подпомагането на децата да развият умения като самоконтрол, смирение и съзнателност, което означава да ги научат да мислят за хора, различни от тях самите. Тези неща са най-големите показатели за бъдещия успех в зряла възраст, не образованието или охолството.

 Сакс твърди, че сегашното поколение родители прекарват повече време с децата си, отколкото всички предишни поколения. Но вместо да споделят това време в една семейна вечеря, те хвърлят децата си от една извънкласна дейност към следващата, или вършат работата им вместо тях.

 “Прекараното с децата време не помага, ако то е прекарано по грешен начин”, казва Сакс. В книгата си писателят цитира многобройни научни изследвания, които са установили, че липсата на родителски контрол е една от водещите причини за затлъстяването при децата, тревожността, дефицитът на внимание и проявата на неуважение към родителите. Намаленият родителски контрол също е основна причина амерканските деца да не са водещи в класацията за световното образование.

Това са решенията на проблемите, които той предлага:

 Направете семейните вечери приоритет. “Трябва да се комуникира, че времето ни заедно като родител и дете е по-важно от всичко друго”, казва той. Едно проучване показва, че с всяка семейна вечеря става по-малко вероятн децата да интернализират проблеми под формата на тревожност, или да екстернализират проблеми под формата на отсъствие от училище например. Семейните вечери също помагат на децата да развият добри хранителни навици, което намалява проблема с наднорменото тегло.

 Махнете екраните от спалнята. Това включва мобилни телефони, компютри, телевизори и видео игри. Децата страдат от хронична загуба на сън, което води до лошо поведение и дори може да стане причината за влошеното психично здраве при децата.

 Поставете екраните на публични места и ограничете употребата им. Това поколение живее в един предимно виртуален свят. Онлайн приятелите бързо могат да станат по-важни от приятелите, които децата виждат на живо. Те не знаят как да общуват с някого лице в лице или как да развият външни (извън виртуалния свят) интереси и хобита. Видеоигрите пък променят начина, по който мозъците им работят. В същото време нещата, които публикуват онлайн, никога не си отиват. Инсталирайте софтуер като My Mobile Watchdog, който споделя всяка тяхна снимка или публикация с вас.

 Учете ги на смирение. Научете децата си, че те не са най-важните хора на света. Те трябва да могат да видят света през „чужд обектив”, да се справят с отхвърляне или с неуспех. Научете ги, че не винаги “всеки получава трофей.”

 Изградете съюз между училището и вас. Ако детето ви е направило нещо лошо в училище, не се обръщайте към учителите и администраторите с подозрение и недоверие. “Родителите винаги се втурват в проблема като адвокати, изисквайки доказателства”, казва Сакс. Вместо това към децата трябва да бъдат прилагани уроци по честност и почтеност. Това означава, че едно гениално дете, което е преписвало, трябва да разбере, че си е заслужило двойката.

 Грижете се за тях и тяхната безопасност. Не, вашият 14-годишен син не може да отиде на парти със студенти или на плажа за пролетната ваканция. Не, той не може да ходи по купони, където се сервира алкохол и при всички положения не бъдете този, който да му сервира алкохола. Трябва да мислите за най-лошите сценарии, като шофирането в нетрезво състояние, отравяне с алкохол и сексуално насилие. Знайте, че има ситуации и решения, които децата са готови да вземат, защото те не са възрастни. Те се нуждаят от някой, който да вземе тези решения вместо тях и това сте вие. Дори и родителите на някой от връстниците им да нямат проблем с всички горепосочени неща, това не означава, че вие трябва да следвате техния пример. “Повечето родители нямат представа какво правят. И затова нещата, които правят, не дават добри резултати”, настоява Сакс.

 Някои от тези неща, особено ако те са новост в семейството ви, може да бъдат трудни за прилагане първоначално, затова Сакс препоръчва постоянство и ангажираност.

“Вашите деца ще ви благодарят! Не днес и може би не утре, но някой ден… може би.”

Превод от английски език: Ника Попова

Източник: www.whio.com