Ако страдаш за мъж и продължаваш да се питаш дали някой ден ще се промени и дали ще излекува раните ти, ще ти отговоря. Макар че ти вече знаеш отговора. И той е НЕ. Той никога няма да я напусне. Той никога няма да спре да пие. Той никога няма да спре да те лъже. Той никога няма да спре да прави нещата, с които те наранява.

За него никога няма да бъдеш най-важната.

Дори когато си преместила планини, за да бъдеш близо до него. Дори когато си забравила себе си, виждайки само него. Ти никога няма да си на първо място в живота му.

Но един ден ще разбереш! Ще разбереш колко си прекрасна! Ще разбереш колко много заслужаваш! И тогава ще се появи той – другият.

В началото ще ги сравняваш непрекъснато. И ще ти се струва, че страстта ти към новия мъж в живота ти не е толкова голяма, както към онзи преди него. Ще ти се струва, че сърцето ти не тръпне, както тръпнеше за онзи преди него.

Ще мине година, но ти ще продължаваш от време на време да се сещаш за него. Ще си спомняш колко щастлива си била. Колко щастлива си си мислила, че си. Ще си казваш, че нещата можеха да бъдат различни. Ако само се беше променил. Ако само беше поискал да се промени…

Ще гледаш новия мъж до себе си и понякога ще ти се струва, че искаш да избягаш. За да се върнеш там, при онзи преди него.

Но новият мъж в живота ти няма да се откаже от теб. Ще иска да види всеки белег върху сърцето ти, оставен от онзи преди него. И да те излекува. Да ти помогне се излекуваш. Той ще е до теб, когато си кисела и тъжна. Ще те хваща, когато падаш.

Защото за него ТИ ще си най-важната. Сега. А не утре. И той ще ти го доказва с дела. Не с думи. Ще ти показва, че си на ПЪРВО МЯСТО в живота му.

Винаги. Във всичко. Никога няма да те кара да се тревожиш, че ще си тръгне от теб. Никога няма да те кара да се съмняваш в чувствата му. И в честността му.

И внезапно ще осъзнаеш, че новият мъж в живота ти е станал ЕДИНСТВЕНИЯТ мъж в живота ти. И тогава ще разбереш, че той не ти дава тръпката и пеперудите в стомаха, защото е твърде зает да ти дава всичко онова, което заслужаваш.

Автор: Емили Улрих

Източник: http://www.skypodnevniche.com