Всяко заболяване произхожда от шок или психична травма. Микробите и бактериите не са врагове на организма ни, казва известният немски лекар.

Д-р Рике Гeрд Хамер е роден във Фризия (Германия) през 1935 г. Той изучава медицина и теология в Университета на Тюбинген. На 22 години придобива магистърска степен по теология, а четири години по-късно получава и професионален лиценз като доктор по медицина. В следващите години практикува в различни университетски клиники в Германия. През 1972 г. д-р Хамер завършва специализация по вътрешна медицина и започва да работи в Университетската клиника в Тюбинген като интернист, отговорен за пациенти, болни от рак. Той притежава патенти за скалпел, който не нанася травми и реже двадесет пъти по-остро от острието на бръснач, специален трион за кости, използван в пластичната хирургия, маса за масажи, която автоматично се наглася според формите на тялото, както и други патенти. През декември 1978 г. синът на д-р Хамер умира в ръцете на баща си, а след това той получава рак на тестисите. Тъй като никога не е боледувал сериозно, допуска, че развитието на неговия рак може да бъде свързано с неочакваната загуба на сина му. Накрая той кръщава този неочакван шок ДХС или “Дирк Хамер Синдром”, в памет на своя син Дирк, и става основател на Германската нова медицина. Предлагаме ви сензационно интервю с д-р Хамер за истината за рака и химиотерапията.

– Д-р Хамер, как стигнахте до откритието, че ракът се появява след изживян шок?

– С течение на времето, като главен интернист в раковата клиника на Университета в Мюнхен, започнах да изучавам историите на моите болни от рак пациенти и скоро научих, че всички те, подобно на мен, са преживели неочакван шок от един или друг вид. Преследвайки хипотезата, че всичко, което се случва с нашето тяло, се контролира от мозъка, анализирах снимките от скенерите на мозъка на своите пациенти и ги сравних със съответстващите медицински и психологични досиета. За свое удивление, успях да видя ясна връзка между шока от определени вътрешни конфликти, как този шок се проявява в органите и как всички тези процеси са свързани в мозъка. До този момент нито едно изследване не е проучило произхода на заболяването в мозъка и ролята му като медиатор между психиката и болния орган. Открих, че всяко заболяване произхожда от шок или травма, които ни хващат напълно неподготвени.

– Как точно става това?

– В момента, в който се случва неочакван конфликт, шокът покосява специфична област в мозъка, като причинява поражение, което се вижда при скенер на мозъка като набор от ясни концентрични окръжности. Клетките на мозъка, които получават въздействието, изпращат биохимичен сигнал на съответстващите клетки на тялото, които, в зависимост от това в кой пласт на мозъка се получава шокът, причиняват растеж на тумор, стопяване на тъкан или функционална загуба. Причината, поради която дадени конфликти са неопровержимо свързани със специфични области в мозъка, е, че по време на нашата еволюция всяка област от мозъка е програмирана да отговаря моментално на конфликти, които биха могли да застрашат оцеляването ни. Докато мозъчният ствол (най-старата част от мозъка) е програмиран да се занимава с основни проблеми на оцеляването, като дишане, възпроизвеждане и хранeне, главният мозък (най-младата част от мозъка) е повече въвлечен в социални и териториални проблеми. Открих също така, че всяко заболяване прогресира в две фази: първата, активната фаза на конфликта, се характеризира с емоционален стрес, липса на апетит, безсъние. При положение, че успеем да се справим с конфликта, идва оздравителната фаза. Това е период, в който психиката, мозъкът и кореспондиращият орган преминават през фазата на възстановяването, която често е труден процес, белязан с изтощение, треска, възпаления, инфекции и болка.

– Как се казва вашата теория и доказана ли е през годините?

– Нарекох своите открития “Петте биологични закона на Новата медицина”, тъй като проучвания ми са в пълно съгласие с естествените закони на ембриологията и с логиката на еволюцията. През годините успях да потвърдя откритията си, наблюдавайки над 40 000 случая на пациенти. Резултатът от тази научна работа е създаването на: схемата “душа – мозък – орган”, която очертава заболяването.

– Тази ваша теза напълно противоречи на схващанията на конвенционалната медицина нали така?

– Наистина, дейността ми разклаща из основи много от съществуващите теории на конвенционалната медицина. Моето обяснение на заболяването като целенасочено взаимодействие между душата, мозъка и съответния орган опровергава възгледа, че болестта възниква по случайност или в резултат на грешка на природата. Германската нова медицина разбива митовете за злокачествените ракови клетки и за пагубните микроби, идентифицирайки както инфекциозните, така и раковите заболявания като естествени биологични спасителни мерки, използвани в продължение на милиони години, предназначени да спасят организма, а не, както обикновено се смята, да го унищожат. Болести като рака губят страховития си образ и се разпознават като специални целенасочени биологични програми за оцеляване, с които е родено всяко човешко същество.

– Беше ли одобрена вашата теория официално?

– През октомври 1981 г. представих изследванията си пред Университета в Тюбинген като постдокторантска дисертация. Исках откритията ми да бъдат проверени при подходящи случаи на пациенти, така че Германската нова медицина да бъде преподавана на всички студенти по медицина, а пациентите да могат да се възползват от постиженията ми възможно най-бързо. За моя голяма изненада обаче университетската комисия отрече дейността ми и отказа да оцени дисертацията ми – случай, който няма прецедент в историята на университетите. Има и друга изненада. Скоро след като представих своята дисертация, получих ултиматум да се откажа от откритията си, защото в противен случай договорът ми няма да бъде продължен. Аз не се отрекох от теорията си и бях отстранен от клиниката. След уволнението се оттеглих в частната си практика, чрез която продължих своето проучване. Няколкото опита да отворя частна клиника пропаднаха, поради съгласувани усилия срещу начинанието. Писмата, изпратени от мои пациенти до здравните власти, останаха без отговор или се връщаха с кратка анотация “Неприложимо!”. Мъчението ми достигна своята кулминация през 1986 г., когато съдебно постановление разпореди да преустановя медицинската си практика. Въпреки факта, че научната ми дейност остана неопровергана, на 51 години загубих медицинския си лиценз, поради отказ да се отрека от откритията си и да се подчиня на принципите на официалната медицина. През 1997 г. бях арестуван и осъден на 19 месеца затвор за даване на свободна медицинска информация на трима души без съответния лиценз. Впоследствие един обществен прокурор беше принуден да признае по време на процеса, че след 5 години 6000 от общо 6500 мои пациенти, болни главно от рак в “последна фаза”, все още са живи. Така по ирония на съдбата именно моите опоненти предоставиха действителна статистика, доказваща забележителните успехи на Германската нова медицина. Въпреки това, до ден-днешен Университетът на Тюбинген отказва да провери научната ми работа.

– Как ще коментирате традиционното лечение на рака с лъче- и химиотерапия?
– Съвременната медицина разглежда човешкия организъм като бойно поле с “клетки убийци”, които унищожават микробите “нашественици”, а химични или радиоактивни оръжия се използват срещу “злокачествените” ракови клетки. Медицинската наука отрича факта, че ние, хората, сме едно с Природата.

Операция на тумор се препоръчва, ако са засегнати жизненоважни нерви, артерии или пътища за снабдяване или изхвърляне, като например запушване на червата, на жлъчните тръби или на трахеята. Това се случва при 15-20% от тези тумори и само в тези случаи туморът може да доведе до усложнения. Капсулованите тумори, които не са могли да се разградят, поради отсъствието на необходимите микроби по това време, могат да се премахнат хирургично, ако причиняват дискомфорт на пациента. Обаче хирургът трябва да премахне толкова тъкан, колкото е нужно, тъй като туморите не метастазират и да се реже надълбоко в здрави тъкани не е необходимо.

По правило употребата на лекарства трябва бъде внимателно обмислена и ограничена до случаи на спешност. Медикаментите могат безспорно да облекчат или да елиминират симптомите, или да предотвратят усложнения, които възникват по време на лечебната фаза. Но няма лекарство, нито терапия на света, които да могат наистина да излекуват болестта. Единствено пациентът може да лекува своите симптоми, защото само той може да разреши своя конфликт! Лъчетерапията също има токсичен ефект.

Радиоактивността разрушава здравите клетки, включително и костното вещество, където се образуват кръвните клетки. Ако организмът успее да се възстанови, ще се наблюдава левкемия по време на лечението. Да се продава химиотерапията като “терапия” е възможно най-голямата измама в историята на медицината. Този, който е организирал това химиомъчение, заслужава паметник в ада! 75% от онколозите заявяват, че ако имаха рак, не биха се подложили на химиотерапевтично лечение.