Останах си лудо влюбена в теб. Това е то. Точка. Днес го мятам като заключение на всичките си опити и битки. На всичко, което направих напук. На всички тежки думи. На всички бягства. На инат на всички отрицания и оправдания. Аз съм си лудо влюбена в теб. Това е то. Вдигам ръце, развявам бялата кърпа и се предавам. Не ми се спори. Уморих се!

Любовта била просто нещо. Чаша ароматно кафе сутрин, защото знаеш, че без него ще съборя света. Топла прегръдка, когато леко накривя лявата си вежда и демонстративно си сложа слънчевите очила. Или, когато си поема въздух за да кажа нещо, а ти ме спреш още преди да съм издала и звук. „Да, да гладна си!” Такива неща. Разни си мои вълнения.

И ето така, след 1001 битки и раздели, за „n“ на брой път, от цяла вечност насам ти отново ми носиш кафето. С две захарчета и сметана. Никога не се е налагало да ти го казвам. Отпивам си първата глътка, а после си поемам въздух. Не правим нищо особено. Наслаждаваме се на морето. Почиваме си. Блуждаем. Аз си мисля, разбира се. Знаеш, драмата е непрестанно вътре в мен.

Мисля си за любовта. За взаимоотношенията между хората. Когато двама души се обичат, се очаква да се изграждат. Да се подкрепят. Да се разбират. Всичко било толкова просто. С две думи. Обичам те. И аз те обичам. И вече ни е време само за обичане.

Гледам останалите двойки. Спорят, нервират се. Карат се за глупости. Изглеждат толкова сладки. Не осъзнават, че си губят времето в спорове за глупости. Защо се карате за дреболии? Денят е слънчев и прекрасен. А ти за хиляден път ми носиш кафето, защото знаеш, че без него не започва деня. С две захарчета и сметана. Това за днес ми стига. И това е обичане….

Източник: https://glamgirls.bg